Решение № 667 от 18.06.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 915/2023
- Вид
- Решение № 667
- Подписан
- 18.06.2024
- В сила
- 13.08.2025
- Състав
- Камелия Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8 · Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство
- чл.146 · Закон за здравето
- чл.146, ал.1 · Закон за здравето
- чл.10,ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2в, ал.1, т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 667 гр. В., 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Камелия В. при участието на секретаря Димитричка Д. Г. в присъствието на прокурора Ж. Ем. Е. като разгледа докладваното от Камелия В. Гражданско дело № 20233100100915 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ от Е. Й. П. Б. срещу ПРБ за осъждането на ответника да й заплати 160 000 лева, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат нарушаване на правото на ЕС при извършване на предварителните проверки по водене на ЧНД №4234/2022г. по описа на ВРС и ЧНД №1258/ 2023г. по описа на ВРС, от които 60 000 лева във връзка с воденото ЧНД №4234/2022г. по описа на ВРС и 100 000 лева във връзка с воденото ЧНД №1258/2023г. по описа на ВРС.
В исковата молба се твърди, че срещу ищцата без нейно знание и изслушване били образувани преписки в Първо РУ В., като по тези преписки впоследствие били заведени ЧНД №4234/2022г. по описа на ВРС и ЧНД №1258/ 2023г. по описа на ВРС за принудително лечение на ищцата по ЗЗ.
Ищцата счита, че нейни съседи от жилищната кооперация, в която живее на ул.**** са осъществили нерегламентирани контакти в Първо РУ и ВРП, както и че са организирали подписка с цел ищцата да бъде отстранена от жилището си чрез постановяване на принудително лечение по ЗЗ. Сочи, че не е била допускана в жилището си и в кооперацията, където е то. Била 1 държана с часове на улицата, била гонена от магазините и не можела да си купи хляб. Не й бил даден ключ от домоуправителя на кооперацията за входната врата на кооперацията, което я поставяло в особено тежко физиологично състояние , тъй като била със сериозни здравословни проблеми, изискващи често ползване на тоалетна. Поради поведението на съседите й, подкрепяно от П. и полицейските органи, достъпът й до жилището й, вкл. и за удовлетворяване на физиологичните си нужди, бил препятстван. Счита, че от полицията умишлено бил призован нейния брат Е.П., тъй като трябвало да се осигури оплакване от близък роднина, за да се осигури основателността на прокурорското искане за настаняване за принудително лечение. Сочи, че самата тя нито веднъж не е била изслушана от полицейските органи или П. и в двете производства. Твърди, че било нарушено правото на ищцата по чл.8, §1 от Д. /ЕС/ 2016/343. Нарушено било правото й на справедлив съдебен процес, били нарушени презумпцията за невиновност и забраната за дискриминация, правото на особена закрила на лицата с физически увреждания или психически разстройства. Нарушена било правото на зачитане на човешкото достойнство. Била инициирана подписка от съседите за принудително настаняване на ищцата за лечение по ЗЗ. Било налице нарушение на чл.5, §2 ЕКЗПЧОС – без нейно знание бил провеждан процес на полицейска проверка под наблюдение на прокурор, при който съседите изнесли данни, несъответстващи на истината и застрашаващи ищцата от прилагане на принудителна мярка –експертиза. При предварителния процес на проверката умишлено били игнорирани данните и доказателствата в полза на ищцата, а били подсилвани и подкрепяни умишлено създавани затруднения за ищцата да живее нормално. В процес бил привлечен неин роднина без тя самата да била търсена. От полицията и П. било организирано и подкрепяно срещу нея обществено поведение на социално отхвърляне и омраза. П. провела производството и без мотиви при укриване на доказателства в полза на ищцата преценила, че е налице социалния критерий и внесла искане за принудително лечение на ищцата.
Заключението по проведената по делото СПЕ било, че не е налице медицинския критерий за принудително лечение. Установено било, че ищцата страда от Разстройство на личността и поведението. Въпреки, че експертното заключение било служебно известно на ВРП и показанията на свидетелите, че не е агресивна срещу нея отново било заведено производство за 2 принудително лечение по ЗЗ - ЧНД №1258/ 2023г. по описа на ВРС при абсолютно игнориране на личността й и нарушаване на основните й права за невиновност. Цялото производство до момента на съдебното такова било проведено при пълно неинформиране на ищцата и при манипулация на тежка манипулация с личните й данни. Твърди се съществено нарушение на членове 1, 2,3, 4, 5,6,7, 8, 127, 20,21, 25, 26, 35, 41 на Хартата на основните права на ЕС. Използвайки неправилно механизмите на предварителното проучване относно наличието на медицинския критерий за принудително лечение П. е щяла да лиши ищцата от свободата й, щяла да наруши правото й на живот, само заради затварянето й за изследване и провеждане на експертиза. Излага се, че била приготвена линейка, която я очаквала, а прокурорът бил забелязан от свидетелите да разговаря фамилиарно с лицето, което било един от инициаторите на производството по принудително настаняване за лечение на ищцата. Твърди се, че ищцата следствие на всичко изложено и към момента е в изключително чувствително емоционално състояние, в непрестанен страх от неизвестното, от властта, не може да спи, непрекъснато мисли за опасността да бъде вкарана в лудница – професионалният домоуправител. Той нееднократно нарушавал и ограничавал свободното ползване на собствеността ищцата като отказал да й предаде ключ за входната врата, поради и което на ищцата се налагало да звъни на съседите си, което поведение впоследствие послужило за оплакване от тяхна страна срещу нея.
Отделно стояла часове наред пред дома си без да може да влезе, което често било в зимните периоди, в тъмната част от деня. Всичко това трябвало да бъде предмета на обективната проверка на П., а не да бъде толерирано.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна П. е депозирала отговор по иска, в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на същия.
Излага се, че посочените от ищцата нарушения не могат да бъдат свързани с правото на ЕС, като по своята същност те не представляват нарушения и на българските закони. Сочи се, че всички твърдени нарушения са свързани с извършвани проверки от прокурори за установяване липсата или наличието на основания за упражняване на правомощието на ПРБ за иницииране на съдебен процес, в който да се установи налице ли е необходимост от провеждане на процедура по ЗЗ по отношение на ищцата.
Тези проверки били образувани по подадени във ВРП сигнали, в които се 3 твърдяла необходимост от провеждане на такава процедура. Сочените разпоредби от ищцата нямали отношение към фактическите й твърдения, тъй като същата не била изложила конкретни факти, които да бъдат подведени като твърдения за неизпълнение на българската държава по посочените от нея от Хартата на основните права на ЕС. Разпоредбите били посочени от ищцата с бланкетно изявление, че са нарушени. Твърди се, че не е налице фактическия състав отговорността по чл.2в, ал.1, т,2 ЗОДОВ. Сочи се, че ищцата не е уточнила кои конкретни норми на правото на ЕС са нарушени, по какъв начин ответника е нарушил тези норми, в какво конкретно се изразява нарушението и, какви по вид вреди са причинени от кои конкретни актове на ответника. Липсвало обосноваване на наличието на причинно-следствена връзка между акта, действието/ бездействието и вредата, претърпяна от ищцата. Излага се, че липсват представени доказателства, че ПРБ е игнорирала личното изслушване на ищцата преди реализиране на правомощията си за иницииране на съдебен процес по чл.157 ЗЗ. Твърди се, че представители на ответника са дали указания за лично изслушване на ищцата в хода на извършваните по жалбите проверки. Излага се, че дори и по някаква причина такова изслушване да не е било проведено, следвало да се има предвид, че проверките преди реализиране на правомощията на ПРБ по ЗЗ се извършват единствено и само за защита на интересите на лицата, срещу които са подадените сигнали. В него се давали правомощия на прокурора дали инициира съдебно производство, чиято цел е да установи дали са налице социалния и медицински критерий за принудително настаняване на едно лице за лечение. В съдебното производство съгласно чл.158,ал.5 ЗЗ лицето, чието настаняване се иска се разпитва лично , с което се гарантирало и правото му на ефективни средства за защита и справедлив съдебен процес, визирано в ХОПЕС. В това производство ПРБ била единствената страна, която може да поиска назначаване на СМЕ. Решението за начина на извършване на експертното изследване се вземало от съда като задължително се изслушвало становището на вещото лице. Сочи се, че до момента на иницииране на съдебното производство не може да се говори за съдебен процес, а след образуване на съдебното производство, решаващият орган е съда, поради и което няма как ПРБ да е допуснала нарушаване на чл.47 ХОПЕС. Нямало представени доказателства, а и нямало твърдения как точно ПРБ е нарушила правото на живот на ищцата, в какво точно се състои упражнените от 4 ответника изтезания и нечовешко унизително отношение, нито с какво е нарушено правото на ищцата на свобода и сигурност. По отношение на сочените нарушения на чл.7, чл.8, чл.20 и чл.25 ХОПЕС се излага, че няма доказателства как ПРБ е разгласявала тези обстоятелства, как е нарушила равенството пред закона, в какво се изразява дискриминационното отношение. Твърди се, че ПРБ не е разгласявал и обсъждала лични данни, лични качества и начин на живот на ищцата като инициирането на съдебното производство и задаването на въпроси на свидетелите в него не представлява разгласяване на лични данни, качества и начин на живот. По твърденията на ищцата за нарушение на чл.17 ХОПЕС като нарушеното право на собственост се изразявало в това, че П. толерирала спирането на електричеството в нейния дом като по този начин се била намесила недопустимо в мирното ползване на нейната собственост, се излага, че представени доказателства в този смисъл няма, както и че ПРБ е нямала и никога не е имала достъп и контрол върху електроразпределителните източници в страната. Липсвали доказателства и по твърденията на ищцата да е оставала да нощува на улицата и по какви причини, както и такива ответникът да е осъществил нарушения на правото на собственост на ищцата и така да й е причинил вреди. По твърденията за нарушения на чл.26 ХОПЕС при умишлено укрита информация и немотивирано искане до съда за иницииране на производство по ЗЗ се сочи наличие на противоречие, тъй като не ставало ясно дали в двете производства са участвали различни представители на П., като информацията станала им служебно известна не се разпространявала, включително и на техни колеги.
Твърди се, че прокурорът инициирал чнд №2470/2023г. не бил запознат с материалите по чнд №4234/2022г. и в частност с изготвената по последното експертиза. СПЕ се назначавала задължително и не можело да се ползва вече изготвена такава по друго производство. Сочи се, че липсват доказателства по декларативните твърдения на ищцата за нарушаване на чл.35 ХОПЕСзакрила на здравето. Твърди се действията на ПРБ по иницииране на двете производства не само не нарушават закрилата на здравето на ищцата, а точно обратното целили да й осигурят достъп до здравна профилактика и медицински грижи. Излага се, че твърденията за нарушения на чл.41 и чл.42 ХОПЕС са общи и декларативни и липсват представени доказателства по тях.
Излага се, че твърденията за нарушения на чл.45 ХОПЕС са общи и декларативни и липсват представени доказателства по тях. Като нарушение 5 на това право ищцата посочила настаняването й в стационар за изследване.
Липсвали доказателства ищцата да е била настанена в стационар за изследване, а на следващо място се сочи, че съдът определя формата на провеждане на експертизата съгласно разпоредбата на чл.159,ал.1 ЗЗ.
Твърденията за нарушение на чл.47 ХОПЕС се сочат също за декларативни.
Излага се, че ПРБ не може да осигури справедлив или несправедлив съдебен процес, тъй като тя е страна в съдебното производство. Правото на справедлив съдебен процес и ефективни средства за защита са права, свързани със задължението на съда. По отношение на соченото нарушение по чл.50 ХОПЕС се излага, че процедурата по ЗЗ е охранителна и цели осигуряване на медицински грижи като няма осъждане и наказание. Исковата претенция се оспорва и по размер с твърдения за прекомерност. Отправя се искане за отхвърляне на иска.