Определение № 2530 от 25.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2530 гр. Пловдив, 25.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501797 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК 175074752; против Разпореждане № 15057/23,05,2025 г., постановено по ч. гр. д. № 9304/2025 г. на РС Пловдив, с което отхвърлено заявление с вх. № 57482/22,05,2025 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник З. Г. Я., ЕГН **********; и А. И. В., ЕГН **********; за заплащане на суми, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № 40004128612/13,05,2021 г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като оспорва формирания от РС извод за евентуална неравноправност на клаузите на договора, от който произтичат претендираните вземания. От въззивния съд са иска да отмени първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника за претендираните със заявлението главница, договорно възнаграждение и законна лихва.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК 175074752; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу посочените длъжници за суми, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит. С обжалваното 1 разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че сумите се претендират въз основа на клаузи в потребителски договор, за които е налице обоснована вероятност да са неравноправни.

Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. Настояща инстанция приема за правилен извода на РС за наличие на обоснована вероятност спорните вземания да се основават на неравноправни клаузи, поради следните съображения:

С договора за потребителски кредит, въз основа на който се претендират процесните вземания, заявителят е предоставил на длъжника потребителски кредит в размер на 5000 лв., срещу задължение същият да бъде върнат, ведно с възнаградителна лихва, уговорена както следва: годишен лихвен процент – 41,00 %, лихвен процент на ден е 0,11 %, ГПР – 49,14 %, като не е посочена методиката на определяне на ГПР.

Размерът на дължимата сума по кредита възлиза на 8745,92 лв., наред с което е уговорено заплащане на възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 1250 лв. – за услуга Фаст и 2500 лв. – за услуга Флекси, с което задължението общо по кредита и по пакета за допълнителни услуги е определено на 12495,92 лв.

От характера на посочените в договора "допълнителни услуги", за които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на падеж на погасителни вноски и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства), следва, че същите се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. При това положение следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата (т. нар. скрита възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Възнагражденията за посочените пакети от допълнителни услуги на практика представляват разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Видно от съдържанието на договора и размера на общо дължимата сума, възнагражденията за допълнителни услуги не са включени в посочения в договора ГПР, а при включването им същият би надвишил нормативно допустимия максимален размер.

Доколкото в заявлението и уточняващата молба се твърди да са извършвани плащания от длъжника, надвишаващи чистата стойност на кредита, то заявлението следва да се отхвърли изцяло.

С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да се приеме за 2 правилно и да бъде потвърдено. Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 15057/23,05,2025 г., постановено по ч. гр. д. № 9304/2025 г. на РС Пловдив, с което отхвърлено заявление с вх. № 57482/22,05,2025 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК 175074752; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник З. Г. Я., ЕГН **********; и А. И. В., ЕГН **********; за заплащане на суми, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № 40004128612/13,05,2021 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3