Определение № 408 от 28.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. София, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Въззивно частно наказателно дело № 20261100600576 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. М.Х. – защитник на подс. К. К. Н., срещу протоколно определение от 04.09.2025 г. по НОХД № 10206/2023 г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав, с което съдът е оставил без уважение искането на последния за прекратяване на съдебното производство поради допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

В депозираната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение на СРС, доколкото обвинителният акт не отговаря на изискванията на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, а именно в обстоятелствената му част не са описани всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него. В този смисъл е изложено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва проследяване и описание на причинно-следствената връзка между деянието и твърдяното телесно увреждане, като не е извършена преценка за здравословното състояние на пострадалия преди инкриминираната дата. С оглед на изложеното, се твърди, че посочената неяснота в обвинителния акт е довела до нарушаване на правото на защита на обвиняемия до степен същото да не може да бъде 1 ефективно упражнено. Предвид това, от въззивния съд се иска да отмени атакуваното определение на СРС, като прекрати съдебното производство и върне делото на СРП за отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

В законоустановения срок не са постъпили възражения срещу подадената частна жалба от останалите страни по делото. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 2 НПК, в процедурата по Глава XXII от НПК само в случай на постъпил частен протест, препис от същия се връчва на подсъдимия, който може в 7-дневен срок да направи възражение. В останалите случаи, вкл. и при подаване на частна жалба от подсъдимия или неговия защитник, не е регламентирано задължение за връчване на препис от същата на останалите страни, както е сторил в случая районният съд.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, в контекста на релевираните в частната жалба доводи, и след като извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционното определение, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивен контрол, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, подадената частна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

За да остави без уважение искането на защитника на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство по делото на основание чл. 248, ал.

5, т. 1 НПК, с атакуваното протоколно определение от 04.09.2025 г. първоинстанционният съд е приел, че е налице единство между обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт, като в същия са посочени време, място и начин на осъществяване на инкриминираното деяние, вид на нанесеното телесно увреждане, както и причинно-следствена връзка между него и твърдяното деяние. С тези мотиви контролираната инстанция е оставила без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и е приела липсата на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, 2 които са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или пострадалия.

Въззивният съд намира атакуваното определение в посочената част за правилно, доколкото в хода на досъдебното производство не са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правата на обвиняемия или пострадалия. Действително, в т. 4.2 от цитираното в частната жалба Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС са дадени задължителни указания относно приложение на закона във връзка с необходимото съдържание на обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно задължително посочване на фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, в частност времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. В конкретния случай обвинителният акт отговаря на всички законови изисквания относно неговото съдържание, като в обстоятелствената му част недвусмислено е описан както видът и характерът на причиненото телесно увреждане на пострадалия, така и механогенезата на получаването му, чрез изложени твърдения за нанасяне на удар с юмрук от страна на обвиняемия в областта на лявото ухо на св. А.. Напълно неоснователно е релевираното с частната жалба възражение, че в обстоятелствената част на обвинителния акт „липсва проследяване и описание на причинно-следствената връзка между деянието и твърдяната телесна увреда“, доколкото на най-долу на стр. 1 от обвинителния акт е посочено, че причиненото телесно увреждане е резултат именно на нанесения от обвиняемия силен удар с юмрук в областта на лявото ухо на пострадалия.

Неоснователно е и другото възражение в частната жалба относно съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно, че за установяване на телесната повреда не е преценено здравословното състояние на пострадалия преди инкриминираната дата. Изясняването на това обстоятелство е въпрос по същество и не касае редовността на обвинителния акт, поради което прокурорът не е длъжен да излага в него факти в тази насока. Както се посочи по-горе, в обстоятелствената част на процесния обвинителен акт ясно са детерминирани фактическите рамки на вмененото на обв. Н. обвинение, като са описани време и място на извършване на деянието, вид и характер на причиненото телесно увреждане, както и механогенеза на 3 получаването му. Поради изложените съображения, първостепенният съд е стигнал до законосъобразен и обоснован правен извод, че внесеният обвинителен акт отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК и т. 4.2 от Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС.

Предвид недвусмислено изложените в обстоятелствената част на същия факти относно съставомерността на инкриминираната деятелност, по никакъв начин не е било нарушено правото на защита на обвиняемото лице и в частност възможността му да разбере вмененото му обвинение.

Налице е и пълно съответствие между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт относно вмененото на обвиняемия деяние, както и участието на последния в извършването му, като обвинителният акт кореспондира напълно с постановлението за привличане на обвиняем от 30.08.2021 г. (л. 67 от ДП).

По изложените съображения и доколкото не констатира допуснати в хода на досъдебното производство по делото отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, въззивният съд счита, че подадената частна жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното протоколно определение на СРС потвърдено като законосъобразно и обосновано.

Така мотивиран и на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 345, ал. 1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 04.09.2025 г. по НОХД № 10206/2023 г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав в частта, в която съдът е оставил без уважение искането на адв. М.Х. за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на СРП, като е констатирал, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване на процесуалните права на обвиняемия и пострадалия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5