Определение № 2698 от 19.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2698 гр. София, 19.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Частно касационно търговско дело № 20258003901647 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

„К и Д 17“ ООД (л.) обжалва Разпореждане № 349/04.04.2025 г. по в.гр.д.

№ 818/2024 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върната касационна му жалба срещу Решение № 541/19.11.2024 г..

Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания акт като неправилен.

Поддържа, че същият е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон и съдебната практика, както и че е необоснован.

Ответникът по частната жалба Регионална здравна инспекция – Благоевград я оспорва. Заявява, че администриращият съд е дал точни указания за отстраняване на нередовностите на касационната жалба и е предупредил жалбоподателя за последиците от неотстраняването им, но въпреки това указанията не са изпълнени в срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК съдебен акт в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Производството по делото е образувано по предявени от Регионална здравна инспекция – Благоевград срещу „К и Д 17“ ООД (л.) искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за наемна цена в размер от 7 808 лв. и за лихва за забава в размер от 1 735,63 лв. Първоинстанционният съд е уважил исковете изцяло, а въззивният съд е потвърдил решението му.

От ответника е подадена касационна жалба. С разпореждане от 17.02.2025 г. администриращият съд е дал срок за отстраняване на нередовностите й чрез представяне на изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 и по чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК с преписи за насрещната страна и доказателство за внесена държавна такса. Указанията са съобщени по реда на чл. 51 ГПК – чрез адвоката, упълномощен да представлява жалбоподателя, но не са изпълнени.

В резултат администриращият съд е приложил санкционната последица по чл.

1

286, ал. 1, т. 2 ГПК, за която жалбоподателят е бил надлежно предупреден с връчване на указанията.

От изложените факти е видно, че касационната жалба е насочена срещу необжалваем акт (делото има за предмет права, произтичащи от търговска сделка, и поради това е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК).

Същевременно жалбата не отговаря и на изискванията по чл. 284, ал. 1, т. 3, ал. 3, т. 1 и т. 4 ГПК, като указанията за отстраняване на нередовностите й са дадени ясно, съобщени са редовно и е отправено предупреждение за последиците от тяхното неизпълнение в срок, каквото е последвало.

Следователно правомощието за връщане на касационната жалба е надлежно упражнено и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1506/20.05.2025 г. по т.д. № 2036/2024 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2