Решение № 16 от 23.01.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Смолян, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500499 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 250 - 273 от ГПК.

С Решение № 383/23.10.2023 г. по гр. д. № 461/2023 г. Смолянски районен съд е отхвърлил предявените от А. А. Т. срещу „ЮЖНОЦЕНТРАЛНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ – ДП гр. С искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225 от КТ за отмяна на Заповед № 3-01-***/20.03.2023 г. на Директора на „ЮЦДП“ – ДП гр. С. и наложеното с нея дисциплинарно наказание „Уволнение“; за възстановяване на А. А. Т. на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт“ в „ЮЦДП“ – ДП гр.

С., както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа – за периода от 21.03.2023 г. до 02.04.2023 г. обезщетение за оставане без работа по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на 1 917, 61 лева и за периода от 03.04.2023 г. до 02.09.2023 г. обезщетение за оставане без работа на основание чл. 225 ал. 2 от КТ в размер на 4 692, 73 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 17.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер на 2 750 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищцата 1

А. А. Т., чрез пълномощник адв. Б. П., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което така предявените искове да бъдат уважени; претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Във въззивната жалба на първо място се излагат твърдения за допуснати от районният съд нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че съдът не е възложил изготвяне на допълнителна експертиза по вече допуснати от съдът задачи, както и с оглед представени нови доказателства – допълнително споразумение от 31.08.2023 г. и удостоверение, издадено покъсно. Твърди се и нарушение поради недопускане на допълнителна задача на съдебно-компютърната експертиза – колко време е била ищцата в системата, за да „извършва“ действията, които са й вменени като нарушения.

По-нататък се излагат доводи относно нарушение разпоредбата на чл. 194 и чл. 195 от КТ, както и се излагат доводи за липса на описание и конкретизация на вменяваните нарушения на трудовата дисциплина, както и по отношение времето на извършването им – липсата на часови диапазон „от – до“.

По-нататък се излагат доводи относно вменяваните нарушения по отношение обществени поръчки 0005 и 0006, както че не са конкретизирани извършваните действия, така и че не е доказано изпращането на цитираните протоколи по тези обществени поръчки; прави се анализ и на установеното от компютърната експертиза.

Във въззивната жалба се твърди, че по делото не са събрани никакви доказателства относно обстоятелството, че ищцата е извършени нарушение на чл. 187 т. 10 предложение второ от КТ; по никакъв начин не става ясно какви точно свои трудови задължения тя не е изпълнила.

Недоказано според жалбоподателката е и основанието „неспазване на работното време“ – няма никакви данни, че ищцата не е спазвала работното време, нито че е извършила нарушения на трудовата дисциплина в тази връзка.

Твърди се по-нататък в жалбата, че не са взети предвид критериите на чл. 189 ал. 1 от КТ, както и че не са настъпили каквито и да било вредни последици за работодателя, не са извършвани конкурентни действия на дейността на предприятието на работодателя. Твърди се, че не е взето предвид и поведението на работника, не са обсъдени обясненията на ищцата, както и тежестта на нарушението. Оспорва се и вменяваното „системно нарушение на трудовата дисциплина“, както и вменяваното нарушение „злоупотреба с доверието“.

Във въззивната жалба се прави позоваване на Определение № 491/05.06.2019 г. по гр. д. № 1957/2019 г. на ІV г.о. на ВКС и Определение № 485/26.05.2016 г. по гр. д. № 2026/2016 г. на ІІІ г.о. на ВКС.

По отношение присъдените разноски се твърди, че неоснователно районният съд не е възприел възражението за прекомерност на адвокатското 2 възнаграждение на пълномощника на ответника.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответникът „ЮЖНОЦЕНТРАЛНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ - ДП гр.

С., чрез пълномощник адв. С. М., с който се иска да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна; претендират се разноски за въззивната инстанция.

По отношение твърдените в жалбата процесуални нарушения, в отговора се излагат доводи, че в исковата молба не са въведени твърдения, че след уволнението ищцата е започнала работа по друго правоотношение при друг работодател, не са въведени твърдения, че по новото правоотношение получаваното трудово възнаграждение е по-ниско. Твърди се, че не са представени своевременно доказателства за наличие на ново трудово правоотношение; не е предявен иск за обезщетение за вреди от получавано по-ниско трудово възнаграждение, като се претендира обезщетение само за оставане без работа. Сочи се, че към датата на депозиране на исковата молба вече е било налице новото трудово правоотношение, поради което пропускът за своевременно въвеждане на твърдения в тази насока и ангажиране на доказателства представлява нарушение на чл. 127 ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 4 от ГПК и не би могъл да бъде отстранен по реда на чл. 143 ал. 2 предложение първо от ГПК.

Излагат се доводи относно твърдението, че поведението на ищцата не е отчетено при определяне тежестта на нарушението, като в тази връзка се твърди, че 311 пъти през процесните месеца VІ – ІХ.2022 г. е влизала и извършвала действия през работно време за друг работодател в системата ЦАИС ЕОП.

По отношение оплакванията за нарушения разпоредбите на чл.

194 и чл. 195 от ГПК в отговора се поддържат изложените пред районния съд доводи. Излагат се твърдения, че от заключението на компютърната експертиза се установява по безспорен начин, че всички действия на ищцата, сдържащи се в приложените писмени доказателства – справки от ЦАИС ЕОП, са били извършени, коректно са отразени с признаците си в тези справки и потвърждават тяхната достоверност, т.е. вменените на ищцата нарушение са доказани от експертизата и приложените справки.

Твърди се в отговора, че са неоснователни оплакванията за недоказаност на нарушенията на посочените в оспорената заповед текстове от КТ; действията и бездействията, които са описани в процесната заповед, доказват по безспорен начин нарушения на КТ и Правилника за вътрешния трудов ред при ответника; като е извършвала действия за „ВиК“ ЕООД ищцата системно е нарушавала трудовата дисциплина, не е уплътнявала работното си време за изпълнение на възложената й работа от ответника, не е изпълнявала трудовите си задължения, като описаните в заповедта нарушения безспорно се определят и като „злоупотреба с доверието на работодателя“, от една страна поради характера на извършените действия – при незачитане не само на изискванията за изпълнение на съответната 3 длъжност трудова функция, несъобразяване на работно време, на естеството на задълженията и дължимото и очаквано поведение като „юрисконсулт“, но и свързано с дължимите и общоприети норми за добросъвестност при изпълнение на трудовите задължения. Според въззиваемия налице е „злоупотреба с доверието на работодателя“ и с оглед обстоятелството, че действията на ищцата явно са станали достояние на други лица, предвид подадения сигнал срещу нейното поведение.

В заключение в отговора се прави искане да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна.

В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез пълномощникът си П. поддържа въззивната жалба.

За въззиваемия пълномощникът му адв. С. М. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и установи:

Атакува се Заповед № 3-01-***/20.03.2023 г., с която Директорът на Южноцентрално държавно предприятие ДТ гр. С. на основание чл. 188 т.

3, във вр. с чл. 190 ал. 1 т. 3 от КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина и чл. 190 ал. 1 т. 4 предл. 1-во от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, във вр. с чл. 187 ал. 1 предл. 4-то – неуплътняване на работното време, чл. 187 т. 8 предл. 1-во от КТ – злоупотреба с доверието на предприятието и т. 10 предл. 2-ро от КТ – неизпълнение на трудови задължения и спазване на работното време, на А. А. Т., на длъжност „юрисконсулт“ в „ЮЦДП“ – ДП гр. С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба относно нарушения разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ. Напротив, заповедта е подробно мотивирана. Вменяваните нарушения са описани много конкретно по дати и по часове /часови диапозон съгласно Приложения от № 1 до № 7 включително към заповедта/. Вменяваните нарушения са описани като фактически състав – действията на ищцата – действия в ЦАИС ЕОП от името на „ВиК“ ЕООД по цитираните в заповедта обществени поръчки. Посочени са също така обстоятелствата, които според работодателя квалифицират тези действия като нарушения на трудовата дисциплина – по време на установеното й за „ЮЦДП“ – ДП гр. С. работно време съгласно Правилника за вътрешния трудов ред; с предоставените й за служебно ползване ресурси на предприятието /персонален компютър и интернет достъп/. Освен това, по вменяваните нарушения по т. 2 и т. 3 са посочени и изготвените от ищцата при горепосочените обстоятелства документи за „ВиК“ ЕООД като възложител на обществени поръчки. В заповедта са изложени мотиви защо работодателят квалифицира нарушенията на трудовата дисциплина на ищцата 4 като системни. Посочени са обществените поръчки, по които ищцата е участвала и в комисии по класиране на постъпилите оферти; посочено е, че за тези действия от името на „ВиК“ ЕООД ищцата е получила финансова облага.

В заповедта за уволнение е посочено изброените фактически обстоятелства какви нарушения на трудовата дисциплина съставляват както като описание на нарушението, така и като текст от КТ. В заповедта за уволнение са описани и документите, неразделна част от заповедта, към които се препраща при описание за всяко от нарушението, съставляващи таблици с извършени действия в ЦАИС ЕОП за всяка от седемте обществени поръчки, както и таблица с превод на действията от английски на български език като Приложение № 8.

Видно е, че процесната заповед удовлетворява изискванията на разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ, тъй като в мотивирана писмена заповед ответникът е посочил нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Цитираната в жалбата съдебна практика по отношение оплакванията за неспазване изискванията на чл. 195 ал. 1 от КТ не опровергава горните изводи. Относно времето на извършване на вменяваните нарушения в заповедта се прави препращане към разпечатката от ЦАИС ЕОП, в която са описани както датите, на които ищцата е влизала в системата за възложител „ВиК“ ЕООД, така и часът, минутата и секундата на това влизане; обстоятелството, че липсват данни кога ищцата е излезнала от системата не може да се приеме като липса на посочване на конкретно време на извършване на вменяваните нарушения. Още повече, че когато в един и същи ден ищцата е влизала в системата няколко пъти, всички влизания са описани по дата, час, минута и секунда.

Неоснователно е твърдението, че в заповедта липсва описание на конкретни действия, съставляващи нарушения на трудовата дисциплина.

Както се посочи по-горе, неразделна част от заповедта са справките от ЦАИС ЕОП, в които са посочени и конкретни действия – прочитане на съобщение, обновяване на публикационна форма, промяна на параметър в поръчката, създаване на пояснение, редактиране на документ, преход към фаза преди отваряне на ценовите предложения, запазване на заповед за назначаване на оценителна комисия, създаване на роля в поръчка, и др. – всички те съставляващи дейност в полза на лице, различно от работодателя на ищцата.