Определение № 4701 от 25.03.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4701 гр. Варна, 25.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110107751 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

По делото е депозирана молба вх. № 18583/09.03.2026 г. от .............., чрез адв. Б. А., с искане за изменение на постановеното по дело решение № 420/06.02.2026 г., в частта за разноските, присъдени в полза на процесуалния представител на ищеца Д. М. М., адв. Р. Р., на основание чл. 38, ал, 1, т. 3 въвр чл. 38, ал. 2 ЗА, в размер на 800 лева. Моли се възложените му разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени поради прекомерност. Излага аргументи, че присъденото адвокатско възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на действително извършената работа, с оглед това че предявения иск, с правно основание чл. 497, ал. 1 КЗ е с акцесорен характер, предвид уважен такъв за главница, който е бил предмет на отделно производство по т.д. № 428/2024 г. по описа на ВОС, оттук по настоящия иск /предмет на настоящото дело/ е било достатъчно да установи размера на главницата и началния момент на забава. Излага аргументи, че решаващият състав формално се е позовал на Решение на СЕС по дело C438/22 от 25.01.2024 г., като направената преценка относно размера е била неправилна.

В предоставения срок по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна e подала е подала отговор, в който се излагат основания за неоснователност и се моли да се остави без уважение подадената молба.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, подадена от страна с правен интерес да иска изменение на постановения акт и депозирана в предвидения преклузивен срок.

С решение № 420/06.02.2026 г. по настоящото дело съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 497, ал. 1 КЗ, като е осъдил „ЗАД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на Д. М.

М. сумата от 3686,05 евро /7 209, 29 лева/, представляваща лихва за забава върху застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца вследствие застрахователно събитие, настъпило на 07.03.2023 г. в гр. Варна, присъдено на ищеца с решение № 417/18.10.2024 г. по т.д. № 428/2024 г. по описа на ВОС. С решението съдът е осъдил ответната страна да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., равняващи се на 409,03 евро.

Преценявайки отново визираните в закона предпоставки, както и обстоятелствата, че именно поведението на ответника ...................................е дало повод за иницииране на 1 настоящото производство, съдът не намира основание да ревизира извода си относно определеното адвокатско възнаграждение, формиран при постановяване на крайния акт по делото. Поради функионалната обусловеност на прякото право на третото увредено лице към застрахователя от правото на деликтно обезщетение и еднаквия им обем, задължението по застраховка „Гражданска отговорност“ включва и обезщетяването на вредите от забавеното изпълнение на задължението за застрахователното плащане.

При определяне на адвокатското възнаграждение на адв. Р. Р. от ВАК за осъществено представителство по делото съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА, съдът е приел, че с оглед предмета на делото, извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия, както и с оглед цената на иска възнаграждението следва да е в размер на 800 лева, равняващи се на 409,03 евро. Не е от значение в случая дали ответната страна е направила признание не иска, тъй като съдът не е произнесъл с решение при признание на иска, а е разгледал делото по същество. Определеният размер на възнаграждение е съобразен с фактическата и правната сложност на делото.

С оглед гореизложените мотиви, искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 18583/09.03.2026 г. от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез адв. Б. А., с искане за изменение на решение №420/06.02.2026 г. по гр.д. № 7751/2025 г. по описа на Районен съд Варна, 26 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2