Решение № 5263 от 13.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5263 гр. София, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно гражданско дело № 20251100508630 по описа за 2025 година производство по реда на чл. 435-438 от ГПК:

Образувано е по частни жалба от 08.07.2025г. на взискателя – М. Ш., срещу определяне за разноски от 16.05.2025г. по изп.д. № 2025848040033.

Длъжникът нямал възможност да иска корекция на адвокатските възнаграждения.

Ю.к. Р. не бил представил пълномощно. Не била съобразена Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Взискателят – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, счита, че жалбата е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК Р.И.А. - частен съдебен изпълнител с район на действие Софийски градски съд, рег. № 848, е представил мотивирано становище, в което приема, че доводите на жалбоподателя са неоснователни.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното: от фактическа страна:

Изп. дело № 2025848040033 е образувано срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 30.04.2025г., издаден в полза М. А. Ш., за общата сумата от 220,66 лева - искови разноски.

Договореното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е 400 лева.

До „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е изпратена покана от 07.05.2025г. за доброволно изпълнение, в която са посочени и дължимите суми, включващи и разноските 1 400 лева, адвокатско възнаграждение. То е получено на 09.05.2025г. (л. 14). Съответно и на 15.05.2025г. е депозирано възражение относно размера на адвокатското възнаграждение.

Приложено е и широко пълномощно (л. 17). Задължението е платено на същата дата (главницата) – л. 19.

Доводите на длъжника са били съобразени от страна на ЧСИ (атакуването постановление от 16.05.2025г.), като възнаграждението е намалено на 200 лева.

Съобщението относно постановлението е върнато в цялост, като е оформено некоректно – в него на 03.07.2025г. е посочено, че адвокат Занев е в отпуск за един месец, считано от 28.05.2025г. (л. 28).

Съдебната практика приема, че при връчването в кантората на адвоката на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката по реда на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК, възможността за връчване на съобщението не се ограничава до адвокатските сътрудници, вписани в съответния регистър, но се отнася за всички лица, за които от обстоятелството, че адвокатът адресат ги е допуснал в кантората си в негово отсъствие, е видно, че работят за него или му сътрудничат. Тези лица може да са назначени по трудов договор с различни трудови функции: секретар, деловодител, куриер, чистач, пазач и др., но може също да са допуснати от адвоката да извършват работа за него по писмен или устен граждански договор. Това може да са всякакви помощници, както и други адвокати, с които адвокатът адресат си сътрудничи, независимо от това дали те ползват същата, или други адвокатски кантори - Опр. № 537 от 26.09.2011г. по гр.д. № 491/2011г., IV г.о. на ВКС; Опр. № 149 от 13.04.2021г. по ч.гр.д. № 565/2021г., III г.о. на ВКС; Опр. № 64 от 18.03.2019г. по ч.гр.д. № 860/2019г., II г.о. на ВКС; Опр. № 66 от 7.02.2020г. по ч.т.д. № 164/2020 г., II т.о. на ВКС;

Опр. № 502 от 22.12.2017г. по ч.гр.д. № 4649/2017г., III г.о. на ВКС; и Опр. № 30 от 19.01.2018г. по ч.гр.д. № 4297/2017г., III г.о. на ВКС.

Отпуск, за който всъщност няма ангажирани каквито и да са доказателства, не се установява, а и не е уреден нормативно (като период от време, в който не може да се връчват съобщения). При това положение съдът приема, че всъщност има отказ за уведомяване на адвокат от кантората от страна на останалите, работещи в нея адвокати и пропуск на длъжностното лице по призоваване да залепи съобщение.

Така, доста условно, може да се приеме, че жалбата е депозирана в срок.

В жалбата се използват изрази като: длъжникът имал имал „нахалството“, като „сигурен платец, но нейсе“, „За задълженията на дължника обаче няма такова съдебно гадание, предсказание или предположени“, като изброяването не е изчерпателно. от правна страна:

1. Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – постановлението за разноски.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като следва да се обърне внимание относно недопустимия за кореспонденция със съд език, използван в нея.

2

2. Според Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016г. на ВКС по тълк.д. № 5/2014г., ОСГТК, докладчик съдията Боян Цонев, За упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена (стойност) и пр. , нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Съответно, доводите за липса на конкретизация са неоснователни.

До длъжника е изпратено съобщение – това относно размера на главницата и разноските. В отговор, дружеството е сторило възражение, чрез ю.к. Втори ю.к. е изготвил отговора по частната жалба, с която, ако бе налице проблем – макар че такъв няма, потвърждава действията на ю.к. Р. (одобрението има сила на пълномощно - ratihabitio mandato comparatur).

3. Нормата на чл. 248 от ГПК се прилага и относно изпълнителното произцводство (в тази връзка и Определение от 19.02.2025г. на СГС – настоящия състав, по ч.гр.дело № 13649/2024г.).

4. Според приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е била подадена от взискателя чрез адвокат. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата за размерите, възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лева, а съгласно чл. 10, т. 2 - минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителството, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, като дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в извършването на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнително производство.

ЧСИ не може служебно да редуцира възнаграждение, което надхвърля този размер, а само по искане на съответната заинтересова страна. И именно това е сторено.

Длъжникът действително е различен субект от неговия собственик, който вече се счита за сигурен платец (Решение № 12 от 2.10.2012г. на КС по к.д. № 4/2012г., докладчик съдията Кети Маркова). по разноските:

3

Разноски относно разноски не се присъждат (например: Определение № 50233/11.10.2022г. по ч.гр.д. № 1975/2022г. на ВКС, I г.о.; също Определение № 110/14.04.2020г. по ч.гр.д. № 4924/2019г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 174 от 26.04.2021г. на ВКС по ч.гр.д. № 560/2021г., III г.о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев).

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

Оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Ш., гражданин Република Австрия, родена на ****г., Република Австрия, 1190, гр. Виена, ул. ****, лична карта № ****, издадена на ****г. от магистрат 19 на гр. Виена, валидна до 16.11.2025г., съд.адр.: гр. София, ул. "****, чрез адв. М.А.З. - САК, срещу постановление на ЧСИ за разноски от 16.05.2025г. по изп.д. № 2025848040033

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4