Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17658 от 15.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 36857/2024
Вид
Решение № 17658
Подписан
15.09.2026
В сила
15.09.2026
Състав
ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 17658 гр. С., 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110136857 по описа за 2024 година

С. Г. К. е предявила срещу „М. К.”АД искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата за предоставяне на допълнителни услуги в Договор за заем №9012 00023483 от 18.05.2020, евентуално по чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3, както и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сума в размер от 256.90 лева /131.35 евро/, недължимо платени суми по договор за паричен заем, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищцата поддържа, че е сключила с ответника Договор за заем №9012 00023483 от 18.05.2020, по силата на който и е предоставен заем в размер от 400 лева, платим на 6 вноски, при обща сума на плащанията 448.50 лева, и размер на годишната лихва 48.90%.Твърди, че е сключила и договор за допълнителни услуги към заем №9012-00023483, където е посочена услугата „пакет К.” /безплатено внасяне на вноски, директно в офиса на дружеството, безплатно предоговаряне, преференциално обслужване, право на участие в промоции/, за което се начислява такса в размер от 208.20 лева.С оглед на което ищцата е следвало да върне обща сума по договора в размер от 656.70 лева.Твърди, че към датата на подаване на исковата молба ищцата е погасила сумата по сключения договор.Счита, че процесният договор е нищожен на 1 основание чл.10, ал.1 вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.Твърди, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин и с шрифт не по-малък от 12.Твърди, че размерът на шрифта е под минимално изискуемия съгласно ЗПК-12.Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, 1 т.10 във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно:ГПР.Твърди, че ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са посочени данни, които са послужили за неговото изчисляванеТвърди, че липсата на методика за формиране на ГПР е в противоречие със ЗПК.Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в ГПР не е включена сумата за такса за допълнителна услуга.По съществето си такса „допълнителни услуги” представлява печалба за кредитора и следва да е включена в ГПР.Твърди, че грешното посочване на ГПР представлява непосочване на ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна като неравноправна.Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави-26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „М. К.”АД оспорва предявените искове.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор за заем Microcredit №9012-00023483/18.05.2020 „М.

К.“АД е предоставило на С. Г. К. сумата от 400 лева в заем, за срок от 6 месеца, при обща сума на погасяване- 448.50 лева, при фиксиран лихвен процент -40.47%, ГПР-48.90%.Към договора е представен и погасителен план.

По силата на Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №901200023483/18.05.2020 „М. К.“АД се е задължил спрямо С. Г. К. да предостави пакет от допълнителни услуги „К.“, както следва:1.посещение вкъщи или удобно място за събиране на вноска;2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „М. К.“АД;3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „М. К.“АД;4. Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал;5. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема;6. Разглеждане до минути;7.Преференциално обслужване;8.Право за участие в специални промоции.

2

По делото са представени разписки за плащания по договора с наредител С.

Г. К. в полза на „М. К.“АД с основание вноска по кредит.

Съгласно заключението на ССЕ платените суми от С. Г. К. на „М. К.“АД за погасяване на задълженията по Договора за паричен заем №901200023483/18.05.2020 са в размер от 656.90 лева.С процесната сума от 656.90 лева са погасени задължения за главница в размер от 400 лева, сумата от 48.50 лева – възнаградителна лихва, сумата от 208.20 лева –услуги пакет „К.“ и 0.20 лева – други услуги.Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва и тогава ГПР е в размер от 48.90%.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляването на ГПР се включи и сумата от 208.20 лева за услугата „К.“ изчисленият ГПР ще възлиза в размер от 368.04%.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на Договор за заем Microcredit №9012-00023483/18.05.2020 „М.

К.“АД е предоставило на С. Г. К. сумата от 400 лева в заем, за срок от 6 месеца, при обща сума на погасяване- 448.50 лева, при фиксиран лихвен процент -40.47%, ГПР-48.90%.

Съгласно чл.3 от Договора за заем потребителят не дължи допълнителни суми при кандидатстване и/или обслужване на заема и Договора за допълнителни услуги, извън посочените в Договора за заем и Договора за допълнителни услуги.В този смисъл с разпоредбата на чл.3 се предвижда задължение за потребителя да заплаща суми по договора за допълнителни услуги.

По силата на Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №9012-00023483/18.05.2020 „М. К.“АД се е задължил спрямо С. Г. К. да предостави пакет от допълнителни услуги „К.“, както следва:1.посещение вкъщи или удобно място за събиране на вноска;2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „М. К.“АД;3.

Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „М. К.“АД;4. Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал;5. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема;6.

Разглеждане до минути;7.Преференциално обслужване;8.Право за участие в специални промоции.

Съгласно чл.3 от Договора за допълнителни услуги пакетът „К.“ е платим за 3

6 месеца с вноски от по 34.70 лева или сумата от 208.20 лева.

Видно от погасителния план в него е предвидено като задължение заплащане на такса за допълнителни услуги, която е включена към всяка погасителна вноска.Общият размер на плащанията с включена такса за допълнителни услуги възлиза в размер на 656.70 лева.

Договорът за допълнителни услуги е сключен в деня на сключването на договора за заем като допълнение към подписания договор за заем, както е предвидено в чл.4.1 от него.

Съдът като взе предвид, че таксата за допълнителни услуги е включена във вноските по кредита, намира, че тя представлява разход по кредита и следва да бъде включена в ГПР.Освен това в чл.3 от договора за заем е предвидено, че потребителят не дължи нищо друго освен сумите по договора за заем и договора за допълнителни услуги.В този смисъл сумите /таксите/ по договора за допълнителни услуги представляват разход по кредита.

Същевременно съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за разглеждане до минути на искането за кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита и клаузата, която предвижда дължимостта му противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.Таксата за разглеждане до минути на кредита пряко касае действия по разглеждане на искането на кандидат–заемателя, поради което се явява такса във връзка с усвояването на кредита, а не допълнителна услуга. Освен това възнаграждението във връзка с предоговаряне и разсрочване на заема касае управлението на кредита, поради което противоречи на чл.10, ал.2 от ЗПК.

С оглед на изложеното клаузата на чл.3 от Договора за заем, предвиждаща заплащане на суми по Договора за допълнителни услуги е нищожна поради противоречие със закона- чл.10а, ал.2 от ЗПК.

С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.

В допълнение съдът намира, че посочената клауза противоречи и на добрите нрави доколкото размера на таксата за пакет „К.“ е 208.20 лева, т.е.

4 повече от 50% от стойността на заема-400 лева.

С оглед на което съдът намира, че уговорената такса за пакет за допълнителни услуги „К.“ противоречи на принципите на добросъвестност и справедливост..Съдът намира, че тази такса води до неоснователно обогатяване на кредитора и представлява скрита печалба извън договорната лихва.Поради това съдът намира, че клаузата, предвиждаща заплащането на суми по Договора за допълнителни услуги е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.

По отношение на ГПР

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за заем е сключен на 18.05.2020, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.05.2020 е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%.В случая по договора ГПР е 48.90% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 50%.

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена таксата за пакет от допълнителни услуги „К.“.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая таксата за пакет от допълнителни услуги „К.“, доколкото е включена във вноските по кредита, също представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР..

Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва и тогава ГПР е в размер от 48.90%.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляването на ГПР се включи и сумата от 208.20 лева за услугата „К.“ изчисленият ГПР ще възлиза в размер от 368.04%.

5

С включването на таксата за пакет от допълнителни услуги в ГПР многократно се надвишава ограничението, предвидено в чл.19 от ЗПК.

Съдът намира, че невключването на таксата за пакет от допълнителни услуги представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Таксата за пакет от допълнителни услуги представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на таксата за пакет от допълнителни услуги представлява неправилно посочване на ГПР, което съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.Отделно от това ако таксата за пакет от допълнителни услуги бъде включена в ГПР, това би довело до многократно надвишаване на ограниченичението на чл.19 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за заем е недействителен поради противоречие със закона.

Като част от договора клаузата на чл.3 от него, предвиждаща заплащане на суми по Договора за допълнителни услуги е също нищожна поради противоречие със закона.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД

Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Сумата по кредита е в размер от 400 лева /главница/. Съгласно заключението на ССЕ платените суми от С. Г. К. на „М. К.“АД за погасяване на задълженията по Договора за паричен заем №9012-00023483/18.05.2020 са в размер от 656.90 лева.С процесната сума от 656.90 лева са погасени задължения за главница в размер от 400 лева, сумата от 48.50 лева – възнаградителна лихва, сумата от 208.20 лева –услуги пакет „К.“ и 0.20 лева – други услуги.