Акт от 28.03.2013, Районен съд - Радомир
- Съд
- Районен съд - Радомир
- Дело
- 818/2011
- Подписан
- 28.03.2013
Цитирани разпоредби
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 97 · Граждански процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.Радомир, 28.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
РАДОМИР IV състав в закрито съдебно заседание проведеното четвъртък 28. Март 2013 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А. А. – А. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 818 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по почин на процесуалния представител на ищеца, който със своя молба от 29.01.2013 г.. поискал на осн чл. 250 от ГПК постановеното на 05.12.2012г съдебно решение по гр.д. № ../2011 г. да бъде допълнено с произнасяне, че ищците са собственици , върху 1/3 ид.ч. от придаваема част от им пл. № .. попадащ в
УПИ ІХ –.. защрихован в зелен цвят по приложените скици към заключеното на вещото лице с рег. № ../28.06.2012г., преподписана от съда ведно с построената в описаната реална придаваема част от паянтова стопанска сграда със застроена площ от 48 кв.м., както и ведно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения върху тази реална част, като съответно осъдите ответниците да предадат владението на 1/3 ид.ч. от придаваемата реална част ведно с 1/3 ид.ч. от сградата, както ведно с подобренията , приращенията и трайни насаждения в същия имот.
В едноседмичния срок за изразяване на становище, ответникът е изразил становище по молбата на ищеца. Същия твърди,че няма пречка горепосоченото решение да бъде допълнено. Възражението му е срещу искането на ищците, съдът диспозитива на решението да бъде посочено, че съдът приема за установено между страните, че ищците са собственици на 1/3 ид.ч. от поземлен имот пл. № .. по плана на с.
Кленовик, …. В едно с построената паянтова сграда и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на 1/3/ ид.ч. от стопанската сграда /сега едноетажна жилищна сграда.Паянтовата стопанска сграда е преустроена в едноетажна жилищна сграда с навес, за това представя и строително разрешение № ../28.09.1977 година за поправки и преправки. С което се „Позволява се на С.И. Д. и В. АЛ.Т. от с.Колош да извършат ремонт на стара паянтова жилищна сграда, като презида една от стените й и подменят част от дограмата.Ответницата твърди,че неоснователно ищците претендират цялата стопанска сграда,както и всички подобрения приращения и трайни насаждения. Същата твърди,че ищците са заградили и ползват претендираната 1/3 идеална част от имота самоволно и откакто тя е собственик на този имот те го ползват и няколко пъти до сега преместват оградата.Постройката попада извън тяхното място, което са оградили.Сградата подлежи на основен ремонт или събаряне,първо защото е много стара и паянтова, второ защото от земетресението са се разрушили стените,покрива,като керемидите са разместени и има течове, комините са съборени.Освен това собственик на парцел ІХ-60 е С. Д. който е брат на К.А. и е следвало да заплати обезщетение за придадения по регулация имот на наследниците на Г. П., на сина му Й. Т., дъщеря му В.А.Т. и на майка им В. Б., които на брат и са вуйчо, леля и майка те не са предявили претенции за уреждане на сметки във връзка с обезщетението предвид близките отношения,в които се намират. Същата счита, че е неоснователно искането на ищците /за предаване на владението, както за поземления имот така и за върху сградата
На основание чл. 250, ал. 2 ГПК съдът прецени, че не е необходимо призоваване на страните в открито заседание.
След запознаване със становището на страните по делото, като разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:
Съгласно нормата на чл. 250, ал.1 ГПК страната може да поиска допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила. Молбата за допълване на решението е постъпила във РРС на 29.01.2013 г., поради което съдът намира, че същата е допустима
Ищците твърди, че в наследство от Й.А. Т. получили ДВОРНО МЯСТО, съставляващо парцел X /десети/ за имот пл.№ .. /… ../ в кв. ../../ по регулационния план на с. К.
/сега с. К./,
Община Радомир, Пернишка област, с урегулирано пространство от 700 /седемстотин/ квадратни метра, заедно с ЖИЛИЩНА СГРАДА при граници по документ за собственост: от две страни - улици, В.Г. и М.Г. /Нотариален акт за собственост на недвижим имот №.. том .., дело № ..1990г. на нотариус М.Д./. Описаният недвижим имот е придобит от наследодателя им по наследство, давностно владение и делба, извършена по гр.д.№ ../1989г. по описа на Районен съд-Радомир, видно от което , в изключителен дял на наследодателят им Й.А. Т. бил поставен урегулиран поземлен имот /парцел/ Х-. в кв.. по плана на с. К., Софийска област, от 700 кв.м. с жилищна сграда.
Навеждат доводи, че при образуването на урегулираните поземлени имоти с изготвянето на Устройствения план на с. Кленовик, част от поземлен имот пл. 59 попада в УПИ ІХ-. от кв. 4 по плана на с. Кленовик, община Радомир, а част от имот пл.№ . попада в УПИ Х-.. от кв.4, като за придаваемите реални части към УПИ – Х-.т УПИ ІХ-.от кв. . по плана на с. Кленовик са уредени сметките по регулация от наследодателя на ищците. Същевременно, регулационните отношения във връзка с частта, която се придава към УПИ ІХ- от кв. по плана на с. К. от поземлен имот пл. № .., са останали неуредени.
Радомирски районен съд изцяло е уважил предявената искова претенция, като в диспозитива на решението в първата осъдителна част е постановил, че „ОСЪЖДА по отношение на В.И.Д., ЕГН **********,***, В.С.В., ЕГН **********, с адрес ***, пл. „Войнишко въстание”, бл.1, вх.”В”, ет.З, ап.32, И.С.И., ЕГН **********,*** , и К.И.А., ЕГН **********,***, че Т.К.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, и Д.Й.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, в качеството си на законни наследници на Йордан Александров Т., ЕГН ********** са собственици на 1/3 ид.ч. от придаваема част от им пл. № . попадащ в УПИ ІХ – .. защрихован в зелен цвят по приложените скици към заключеното на вещото лице с рег. № ../28.06.2012г., преподписана от съда и ОСЪЖДА ответниците ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО върху 1/3 ид.ч. от придаваема част от им пл. № .. попадащ в УПИ ІХ – 60 защрихован в зелен цвят по приложените скици към заключеното на вещото лице с рег. № ../28.06.2012г., преподписана от съда
Като в мотивите си съдът е приел, че правото на собственост върху придаваемото място по регулация от по плана одобрен със Заповед № ІІІ-241/19.04.1974 г. от имота на ищцата с пл. № . към парцел пл. № . собственост на ответника не принадлежи на последния, тъй като отчуждителното действие е прекратено след изтичане на 6 месечния срок по параграф 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ и в този срок не са уредени сметките по регулация, поради което се явява доказано правото на собственост върху процесното продаваемо място.
Съобразно оборимата презумпция на чл. 92 от ЗС , собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго,т.е. собствеността на земята и собствеността на сградата могат да принадлежат и на различни лица. Принципът на приращението обаче се отнася и има действие само за самостоятелни обекти, докато за несамостоятелни такива, които са принадлежност към главна вещ се прилага принципа на чл. 98 от ЗС. В този смисъл е Решение № . от 26.02.1985 г. на I г. о. на ВС в което се приема, че ако пристройката не съставлява самостоятелен обект съобразно строителните правила и норми, то е налице присъединяване на новопостроеното към съсобствената жилищна сграда, а по силата на чл. 97 ЗС собственикът на главната вещ придобива и собствеността върху присъединената. Посочено е и обратното разрешение: ако построеното представлява самостоятелен обект с оглед предписаните строителни правила и норми - жилище, гараж, ателие, то става собственост на носителя на правото на строеж. Решение № . от 30.07.1997 г. по гр. д. № ./1997 г. на I г. о. на ВКС постановява, че е недопустима делба на реална, но необособена според правила и нормите за териториално и селищно устройство, част от жилище, като визира извършено пристрояване на помещения, които са функционално свързани със старата сграда и не представляват самостоятелен обект, в който случай е приложима разпоредбата на чл. 97 ГПК. В същия смисъл е решение № . от 16.01.2009 г. по гр. д. № ./2009 г. на I г. о. на ВКС, според което при пристройка, инкорпорирана в съществуваща сграда, така че образуват едно цяло, е приложима разпоредбата на чл. 97, а не на чл. 92 ЗС.
От заключенията по назначената
СТЕ с рег. №../28.06.2012, в едно с приложената към него скица преподписана от съда, както и от събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява, че за процесните обекти не са налице архитектурни проекти, строителни разрешения, актове за даване на строителна линия и ниво, както и заповедни книги. Обектите Паянтовата стопанска сграда, преустроена в едноетажна жилищна сграда с навес, за това представя и строително разрешение № ./28.09.1977 година за поправки и преправки, с което се „Позволява се на С.И. Д. и В. АЛ.Т. от с.К. да извършат ремонт на стара паянтова жилищна сграда, като презида една от стените й и подменят част от дограмата са самостоятелни такива и са функционално и конструктивно свързани една с друга.. Т.е ищците по исковата молба могат да придобият ид.ч. от обектите изчертан в скицата на вещото лице изградена върху придаваемата част от имот пл. № . попадащ в УПИ IX –. защрихован със зелен цвят по силата на приращението и съответно могат да се легитимират като собственици на 1/3 ид.ч. от същите, поради което иска с правно основание чл. 108 от ЗС, по отношение на тези обекти се явява основателен и в тази му част и като такъв следва да бъде уважен.
Воден от горното, съдът и на осн чл. 250 от ГПК допълва съдебно решение №253/05.12..2012г. по гр.д. №818/2011 на РРС по реда на чл. 250 от ГПК Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА съдебно решение №../05.12..2012 г. по гр.д. №../2011 на РРС по реда на чл. 250 от ГПК, като ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.Д., ЕГН **********,***, В.С.В., ЕГН **********, с адрес ***, пл. „В. в.”, бл.., вх.”.”, ет., ап.., И.С.И., ЕГН **********,*** .., и К.И.А., ЕГН **********,***, че Т.К.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, и Д.Й.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, в качеството си на законни наследници на Й.А. Т., ЕГН **********, като собственици на 1/3 ид.ч. от придаваема част от им пл. № . попадащ в УПИ ІХ – 60 защрихован в зелен цвят по приложените скици към заключеното на вещото лице с рег. № ../28.06.2012 г., са собственици и по приращения на построената в описаната реална придаваема част ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от 40 кв.м., както и ведно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения върху тази реална част, и ОСЪЖДА ответниците ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО върху 1/3 ид.ч. от ПАЯНТОВА
СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от 40 кв.м., построената в описаната реална придаваема част от им пл. № . попадащ в УПИ ІХ – . защрихован в зелен цвят по приложените скици към заключеното на вещото лице с рег. № ../28.06.2012 г., в едно със всички подобрения, приращения и трайни насаждения върху нея РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ вярно с оригинала:/И.С./