Решение № 1972 от 25.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1972 гр. Пловдив, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330118171 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск, предявен от А. С. К., ЕГН **********, с адрес:

******, чрез пълномощника ******.Ц. П. – И., против „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ. – дружество, регистрирано в Унгария с номер на вписване в регистъра:

01-10-140174, със седалище и адрес на управление: Лаурус Офиси, Кьоерстрийт 2А, сграда Б, Н-1103, Будапеща, Унгария, действащо чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ. клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Искър, ж.к.Зона Летище София, № 1, сграда ИВТ.

Ищецът твърди, че на 04.04.2022г. подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ ******, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 17337 по описа за 2022г. на СРС, ГО, 159- ти състав, като настоящият иск бил предявен в изпълнение на указанията на съда в законния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК. Релевира се, че длъжника възразил срещу издадената заповед, като заявил, че пътникът пътувал безплатно, поради което не му се дължало обезщетение, но според ищеца това не отговаряло на истината и никога не бил пътувал безплатно с авиокомпания Уиз Еър Унгария. Излага се, че А. К., в качеството си на пътник на въздушен превоз, с резервационен код: ****** на летище Дортмунд (DTM) до летище Пловдив (PDV) , на 15.06.2022г., за полет с номер ******, по план самолетът е трябвало да излети в 9:35 часа от летище Дортмунд, но по вина на авиокомпанията, полетът бил отменен след като пътникът пристигнал на летището. Сочи се в исковата молба, че с оглед разстоянието между двете летища - летище Дортмунд и летище Пловдив, което било 1674 километра, ответникът следвало да обезщети ищеца по чл.7, пар.1, буква „б“ от Регламент 1

(EO) № 261/04 в размер на 400 Евро. Сочи се, че на 18.06.2022г. била подадена жалба до авиокомпания Уиз Еър Унгария, но до този момент не бил получен отговор от авиокомпанията, като съгласно насоките на ЕК, липсата на отговор от страна на авиокомпанията се считал за нарушение на правата на потърпевшите пътници и те имали право да потърсят правата си по съдебен ред, като се считало, че обезщетение се дължало в този случай. Отправя се искане да бъде признато за установено, по реда на чл.422 от ГПК по отношение на „Уиз Еър Унгария“ Црт. - дружество, регистрирано в Унгария №: 01-10 140174, действащо чрез: „Уиз Еър Унгария Црт. - клон България“ КЧТ, с ЕИК: 200830927, със седалище и адрес на управление: гр. СОФИЯ 1540, р-н Искър, ж.к. зона Летище София №1, сграда ИВТ, че дължи на А. С.

К., сума размер на 400 (четиристотин) евро или нейната равностойност в лева - 782,33 лева, представляваща обезщетение за отменен полет на 15.06.2022г., с № ****** и направление от летище Дортмунд (DTM) до летище Пловдив (PDV), на основание чл. 7 пар. 1, буква „б“ от Регламент (EO) №261/04 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., относно създаване на общи правила и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 31.03.2023г. - датата на внесеното в съда Заявление по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендират се сторените в исковото и заповедното производство разноски В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответникът „Уиз Еър Унгария“ Црт., чрез пълномощника ******.К. И., с който се взима становище, че изложените с иска твърдения били неоснователни и недоказани. Сочи се, че между ответника и ищеца по настоящото производство имало сключен договор за въздушен превоз за редовен полет ****** по релация - Дортмунд - Пловдив от 15.06.2022 г., като пътникът имал безплатна резервация, а билетът бил издаден по тарифа UXMAS - Xmas staff travel. Излага се в отговора на исковата молба, че съгласно чл. 3 от Регламент № 261/2004 г. същият не се прилагал за пътници, пътуващи безплатно, като въпросната норма предвиждала, че „настоящият регламент не се прилага за пътници, пътуващи безплатно или на намалена тарифа, която не се предлага директно или индиректно на всички клиенти.

Въпреки това, той се прилага за пътници с билети, издадени в рамките на програма за формиране на редовни клиенти или на други търговски програми, от въздушен превозвач или туроператор“. Предвид това ответникът счита, че не дължал претендираното обезщетение и в тази връзка се оспорва изцяло иска, тъй като резервацията на пътника била безплатна, а въздушните превозвачи не дължали обезщетение на пътниците, пътуващи безплатно.

Отправя се молба искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявения иск:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 17337 по описа за 2022г. на СРС, ГО, 2

159- ти състав, образувано по депозирано от А. С. К., ЕГН **********, с адрес: ******, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение.

Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ал. 1 от ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявения иск:

Съгласно чл. 5, пар. 1, буква „в“ вр. чл. 7 пар. 1, буква „б“ от Регламент (EO) №261/04 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., относно създаване на общи правила и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, при отмяна на полет пътниците имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7 от Регламента, което е в размер на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра.

При отчитане на цитираната разпоредба, то за уважаване на исковата си претенция ищецът следваше да установи наличието на валидно облигационно отношение по договор за въздушен превоз с ответника по посочената релация – Дортмунд – Пловдив, че въпросният полет на дата 15.06.2022г. е отменен, да докаже размера на дължимото обезщетение съобразно разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг. Относно въпросът кому тежи задължението да докаже дали договорът е бил възмезден, респ. дали пътникът е заплатил определена цена за билета, следва да се зачете приетото с т. 2 от диспозитива на Решение на СЕС от 6 март 2025 година по дело C‑20/24, постановено след обявяване на доклада по делото за окончателен.

Не е спорно по делото, че между страните, ищецът като пътник и ответното дружество като превозвач, съществува валидно облигационно отношение по договор за въздушен превоз с авиокомпания Уиз Еър Унгария по редовен полет ****** по релация - Дортмунд - Пловдив от дата 15.06.2022 г. В тази връзка с исковата молба ищецът е представил бордна карта, която удостоверява облигационните отношения между страните по повод на резервация на А. К. с код: ****** за полет с номер ****** от летище Дортмунд (DTM) до летище Пловдив (PDV), на 15.06.2022г., като по план самолетът е трябвало да излети в 9:35 часа от летище Дортмунд. Следва да се отбележи, че бордната карта представлява доказателство за потвърдената резервация и е достатъчна да удостовери наличието на правоотношение по повод на договор за въздушен превоз с конкретен полет на дадена авиокомпания. Последно изрично е прието с т. 1 от диспозитива на Решение на СЕС от 6 март 2025 година по дело C‑20/24., където се чете, че Член 2, буква ж) и член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно 3 създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкуват в смисъл, че бордната карта може да представлява „друго доказателство“ по смисъла на първата от тези разпоредби, указващо, че резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач или туроператор, така че за пътник с такава бордна карта се счита, че има „потвърдена резервация“ за съответния полет по смисъла на втората от посочените разпоредби, в случай че не е доказано наличието на конкретно извънредно обстоятелство.

Следователно установяват се по делото твърдените в исковата молба облигационни правоотношение по повод на процесния полет. В подкрепа на този извод е и представената от ответното дружество с отговора му на исковата молба справка с данни за полета и резервацията на А. К.. Същата се цени с оглед разпоредбата на чл. 175 ГПК, доколкото вписаната в нея информация изхожда от ответната страна. В тази връзка следва да се посочи, че в справката от Уиз Еър Унгария са отбелязани данни както за полета ****** по релация - Дортмунд - Пловдив от дата 15.06.2022 г., така и за резервацията за същия полет на А. К. с код: ******. От въпросната справка от системата на авиокомпанията е видно и че полетът не се е осъществил. Последното се приема за признание на неизгоден за ответника факт, обективирано в разглежданата справка.

С оглед на гореизложеното съдът намира за доказано, че А. К. е имал потвърдена резервация с код: ****** за полет с номер ****** от летище Дортмунд (DTM) до летище Пловдив (PDV), на 15.06.2022г., както и че полетът не се е осъществил. В хода на делото не се твърди от авиокомпанията, нито са събрани доказателства отмяната на полета да е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, нито да са съществували условията по чл. 5, пар. 1, буква „в“ от Регламент (EO) №261/04, изключващи правото на обезщетение на пътника при отменен полет.

За да се приложи обаче Регламент (EO) №261/04 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., и присъди предвидените според него обезщетение по чл. 7 при отмяна или закъснение на полети, то не следва да е налице някое от изключенията от приложното поле на Регламента. В тази връзка, налице е подобно изключение в чл. 3, пар. 3 от Регламент (EO) №261/04, който гласи, че регламентът не се прилага за пътници, пътуващи безплатно или на намалена тарифа, която не се предлага директно или индиректно на всички клиенти. Въпреки това, той се прилага за пътници с билети, издадени в рамките на програма за формиране на редовни клиенти или на други търговски програми, от въздушен превозвач или туроператор.

Спорът между страните по делото се заключава именно в това дали билетът на А. К. за процесния полет е бил безплатен. Тук следва да се отбележи, че в т. 2 от диспозитива на Решение на СЕС от 6 март 2025 година по дело C‑20/24 е указана тежестта на доказване на това обстоятелство. С решението е прието, че въздушният превозвач трябва да докаже съгласно предвидените в националното право ред и условия, че посоченият пътник е пътувал безплатно или по намалена тарифа, която не се предлага директно или 4 индиректно на всички клиенти. В тази насока независимо, че е заявено като доказателствено искане от ищеца, то следва да се съобразят събраните гласни доказателства от разпита на свидетелката Е. М. М.. От показанията й се установява, че тя като служителка - ****** при ответната авиокомпания има право на безплатни билети за коледните празници и други събития в компанията. Заявява, че познава задочно ищеца, като тях ги е свързал общ приятел. Твърди, че често непознати се свързвали с нея или нейни колеги, за да се възползват от тях и привилегиите им за билети. А. К. бил постъпил по същия начин, като се възползвал от полагащите се безплатни билети на свидетелката като ****** при Уйз Еър Унгария. Свидетелката М. категорично заявява, че за процесният билет не са заплащани пари, а тя го е запазила и резервирала безвъзмездно, като служебен билет, чрез платформа на компанията. Изложеното от свидетелката се подкрепя и от представената справка от ответното дружество, където именно свидетелката Е. М. фигурира като лице за контакт, както и че във връзка с резервацията не са дължими или плащани пари.