Определение № 19275 от 15.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19275 гр. София, 15.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Х.ва

Членове:

Пламен Колев

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507856 по описа за 2026 година за да произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. А. Й., чрез адв. Т.Ц., срещу Определение № 17258/07.05.2026г., постановено по гр. д. № 43313/2025г., по описа на СРС, 27 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 4808/12.03.2026г. в частта за разноските.

В жалбата се излагат съображения, че актът е неправилен, тъй като на ищеца са били признати разноски за адвокат в непълен размер, въпреки уважаването на исковата претенция в цялост, а именно присъдени са били 450 лева от действително заплатените 600 лева. Поддържа, че размерът на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение не се явява прекомерен, тъй като осъществената защита е по заявени два иска и му се дължи възнаграждение по всеки от тях. Отделно от това, няма данни за заплатения от ответника „Кредирект“ ЕООД адвокатски хонорар на пълномощника му в производството, че да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.5, изр.последно от ГПК. Настоява, че ответникът се придържа към поведение, при което не се съобразява с правата на потребителите и възстановява суми по нищожни договори, само ако съдът ги прогласи за такива, поради което и с присъждането на пълния размер на адвокатско възнаграждение в тежест на ответника би се постигнала и друга цел – санкциониране на ответника за това му поведение. Подчертава още, че обстоятелството дали по сходни спорове има установена съдебна практика е ирелевантно, тъй като законът изисква от адвоката да се подготви добросъвестно за защита интересите на своя доверител, което изисква проучване и предполага продължително и непрекъснато обучение. Ето защо поддържа, че намаляването на търсения разход е равнозначно на несправедливо третиране на адвокатската професия. Прави искане за изменение на решението на съда в частта за разноските, като на ищеца бъде признат пълния размер на заплатено адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна – „Кредирект“ ЕООД, счита жалбата за неоснователна, като поддържа, че преценката на съда относно фактическата и правна сложност на делото, от която обосновава извод за прекомерност на търсения от ищеца разход за адвокат, е 1 правилна. Подчертава, че предявяването на иска не е било предхождано от търсене на начин за доброволно уреждане на спора, което да изключи този разход за ищеца.

Съдът, като съобрази материалите по делото и изложените доводи, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по гр.д.№ 43313/2025г. на СРС е образувано по предявени от Г. А. Й. срещу „Кредирект“ ЕООД кумулативно съединени искове по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. При условията на евентуалност на главния иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД са били предявени искове по чл.26, ал.1, пр.2 и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Ищецът е поддържал нищожност на договора за паричен заем от 24.11.2024г., сключен между него и ответника, от което произтичал извод, че дължи на кредитора си само чистата стойност на заемната сума, съответно му се дължи връщане на надплатеното.

С решение № 4808/12.03.2026г. съдът е уважил исковете по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД (поради уважаване на главния иск за прогласяване нищожност на процесния договор евентуалните искове не са разглеждани). С решението е признал на ищеца разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 230.08 евро (450 лева) от търсените 306.76 евро (600 лева). Приел е, че за горницата над присъдения размер адвокатското възнаграждение се явява прекомерно, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, доколкото спорове от този вид са решавани еднозначно от съдилищата, делото е приключило в едно заседание, без явяване на упълномощения адвокат, интересът по делото не предполага по-висок размер на признатия разход.

Съдът намира определение за правилно.

Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна и се свежда до задължението на страната, неоснователно предизвикала един правен спор пред съда, да заплати разноските на насрещната страна до разумния им размер аргумент от чл.78, ал.5 ГПК и решения на СЕС присъединени дело С-427/16 и С428/16, съответно С-438/22. При направено възражение за прекомерност на търсения като разход адвокатски хонорар, съдът е задължен да оцени труда на процесуалния представител, съобразно сложността на спора, и да присъди справедлив размер на възнаграждение в тежест на неоснователно предизвикала правния спор страна.

Именно в този смисъл са постановените решения на СЕС, с които изрично се акцентира на факта, че Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сега Наредба за № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл.4, § 3 ДЕС и определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не следва да обвързват съда в преценката му за справедливия размер, който следва да понесе насрещната страна, за да не се превръща тази тежест от санкция за неоснователно образуваното дело в неоснователно обогатяване.

В настоящия случай, спорът пред СРС е за прогласяване нищожност на договор за заем и осъждане на кредитора ответник да върне на ищеца потребител заплатеното от него по договора в повече от чистата заемна сума. Исковете са били уважени, като и двата целят едни правен интерес. Присъдената на ищеца сума, надплатена по признатия за нищожен договор, е 355 лева. Това обуславя минимален праг на дължимо адвокатско възнаграждение от 400 лева – чл.7, ал.2, т.1 от НРАВ.

2

Признатият размер на разхода на ищеца за адвокат е 450 лева. Не са налице основания насрещната страна да понесе пълния размер на платения от ищеца адвокатски хонорар.

Делото не се отличава с фактическа сложност – релевантните обстоятелства са били признати за безспорни. Не е налице и правна сложност, предвид трайно установеното разрешаване на сходни спорове в практиката на съдилищата. Делото е приключило в едно заседание. Освен изслушване на експертиза, други доказателства не са били събирани. Преценката за прекомерност на разхода за адвокатско възнаграждение е свързана с оценка на сложността на спора и материалния интерес и цели да не се допуска възлагане на прекомерни разходи за страната, която следва да ги понесе, като оценката е по справедливост и не съставлява незачитане труда на адвоката. Доводите на страната, че с присъждане на пълния размер на адвокатския хонорар ще се въздейства предупредително на ответника по бъдещи съдебни спорове, не могат да се споделят. По делото не е предмет на изследване поведението на ответника по други дела със сходен предмет. Следва да се държи сметка и за характера на отговорността за разноски – същата е обективна и не съставлява „наказание“ за допуснато нарушение, за да преследва търсените от жалбоподателя последици.

По изложените съображения, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, жалбата на Г. А. Й., чрез адв.

Т.Ц., срещу Определение № 17258/07.05.2026г., постановено по гр. д. № 43313/2025г., по описа на СРС, 27 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 4808/12.03.2026г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3