Решение № 1480 от 19.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1480

19.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

IVа състав

На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Ивалена О. Димитрова

Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203100502518 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Даниел Стойков Пашов, чрез гл. юрисконсулт Б. Й. , срещу Решение № 3203 от 16.07.2020 г., постановено по гр.д. № 17633/2019 г. по описа на РС - Варна, 7-и състав, с което е ОСЪДЕНА Oбластна дирекция на МВР – гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г.

К. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 406, вх. 18, ет. 3, ап. 52, сумата от 1788,28 лева (Хиляда седемстотин осемдесет и осем лева и 28 ст.), представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.10.2019 г., както и сумата от 250,66 лева (Двеста и петдесет лева и 66 ст.), представляваща сбор от обезщетение за забава начислено считано от падежа на всяко задължение, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. Варна, счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че същата не намира приложение спрямо държавните служители – полицейски органи. Сочи, че ищецът не изпълнява служебните си задължения на 5-дневна работна седмица, а на сменен режим на работа, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира 1 приложение. Твърди, че не става ясно от решението как съдът е определил коефицент от 1,143 за превръщане на нощните часове труд в дневни. Допълнително излага подробни съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Д. Г. К. , чрез адвокат Златка Ненова, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на преобразуван нощен труд от страна на работодателя в претендирания размер при коефицент 1,143. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът Областна дирекция на МВР - Варна, редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемият Д. Г. К. , редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Владимир Димитров, редовно упълномощен.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Д. Г. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 406, вх. 18, ет. 3, ап. 52, срещу Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за заплащане на сумата от общо 2003,60 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 240,24 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 297,48 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, изчислено върху всяко неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., считано от първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане, до 27.10.2019 г. включително.

Горецитираните общи суми са разпределени по тримесечия както следва: от 1 октомври до 31 декември 2016 г. – 171,74 лева главница и 49,19 лева обезщетение за забава; от 1 януари до 31 март 2017 г. – 162,20 лева главница и 42,20 лева обезщетение за забава; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 200,36 лева главница и 47,30 лева обезщетение за забава; от 1 юли до 30 септември 2017 г. – 143,11 лева главница и 30,13 лева обезщетение за забава; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 190,82 лева главница и 35,30 лева обезщетение за забава; от 1 януари до 31 март 2018 г. – 171,74 лева главница и 27,48 лева обезщетение за забава; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 135,57 лева главница и 18,27 лева обезщетение за забава; от 1 юли до 30 септември 2018 г. – 171,74 лева главница и 18,75 лева обезщетение за забава; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 152,65 лева главница и 12,76 лева обезщетение за забава; от 1 януари до 31 март 2019 г. – 152,65 лева главница и 8,95 лева обезщетение за забава; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 171,74 лева главница и 5,73 лева обезщетение за забава; от 1 юли до 30 септември 2019 г. – 181,24 лева главница и 1,41 лева обезщетение за забава.

Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е бил държавен служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, на длъжност младши инспектор в Трето РУ към ОД на МВР - Варна. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал нощен труд на смени при сумирано изчисляване на работното време на тримесечни периоди. Излага, че съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Сочи, че съгласно чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното 2 време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време – 1,143. Твърди, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил нощен труд от 1680 часа, който, преизчислен с коефицента 1,143, възлиза на 1920,24 часа и води до допълнителни 240,24 часа преобразуван нощен труд, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 2003,60 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Б.

Й. , е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана по размер. Н е оспорва , че ищецът за процесния период е полагал труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден и нощен труд. Сочи, че за тях, наред с трудовото възнаграждение, му е било заплащано редовно съобразно ЗМВР и неговите подзаконови нормативни актове. Оспорва възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен при приложение на разпоредбите на КТ и НСОРЗ. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на положените от ищеца нощни смени и часове нощен труд, тъй като същите се разминават с отразеното в платежните бележки на негово име за процесния период.

В съдебно заседание е допуснато изменение по размер на предявените от Д. Г. К. срещу ОД на МВР – Варна, искове както следва: по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т.

3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР - за сумата от общо 1788,28 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016 г. 30.09.2019 г.; по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД - за сумата от общо 250,66 лева, представляваща обезщетение за забава. Изменението по тримесечия е както следва: от 1 октомври до 31 декември 2016 г. – чрез намаляване – за 168,25 лева главница и 48,09 лева обезщетение за забава; от 1 януари до 31 март 2017 г. – чрез намаляване – за 140,42 лева главница и 36,63 лева обезщетение за забава; от 1 април до 30 юни 2017 г. – чрез намаляване – за 115,99 лева главница и 27,32 лева обезщетение за забава; от 1 юли до 30 септември 2017 г. – чрез намаляване – за 97,68 лева главница и 20,51 лева обезщетение за забава; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – чрез намаляване – за 115,99 лева главница и 21,39 лева обезщетение за забава; от 1 януари до 31 март 2018 г. – чрез намаляване – за 146,21 лева главница и 23,31 лева обезщетение за забава; от 1 април до 30 юни 2018 г. – чрез увеличаване – за 168,14 лева главница и 22,56 лева обезщетение за забава; от 1 юли до 30 септември 2018 г. – чрез намаляване – за 160,83 лева главница и 17,47 лева обезщетение за забава; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – чрез увеличаване – за 168,42 лева главница и 13,96 лева обезщетение за забава; от 1 януари до 31 март 2019 г. – чрез увеличаване – за 217,14 лева главница и 12,61 лева обезщетение за забава; от 1 април до 30 юни 2019 г. – чрез увеличаване – за 184,97 лева главница и 6,06 лева обезщетение за забава; от 1 юли до 30 септември 2019 г. – чрез намаляване – за 104,52 лева главница и 0,75 лева обезщетение за забава.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че за исковия период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът Д. Г. К. е полагал труд по служебно правоотношение с ОД на МВР – Варна.

Видно от Кадрова справка № 62712/03.12.2019 г., Д. Г. К. в процесния период е заемал длъжността старши полицай (ВПА) в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ – Варна, при ОД на МВР – Варна, считано от 28.07.2016 г. до настоящия момент.

Получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период, включително 3 за нощен и извънреден труд, се установява от представените от ответника платежни бележки.

Видно от съпоставянето на платежни бележки, справка за въведени болнични листи, справка за въведени отпуски, издадени от ОД на МВР – Варна, за процесния период ищецът е положил нощен труд, както следва: от 1 октомври до 31 декември 2016 г. – 194 часа; от 1 януари до 31 март 2017 г. – 162 часа; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 128 часа; от 1 юли до 30 септември 2017 г. – 112 часа; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 134 часа; от 1 януари до 31 март 2018 г. – 136 часа; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 160 часа; от 1 юли до 30 септември 2018 г. – 152 часа; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 160 часа; от 1 януари до 31 март 2019 г. – 184 часа; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 160 часа; от 1 юли до 30 септември 2019 г. – 88 часа.

От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Д. Г. К. е положил общо 1770 часа нощен труд, за които, след преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ОД на МВР – Варна, брутно възнаграждение в общ размер на 1788,28 лева за разликата от 256 часа преобразуван нощен труд, като общата сума е разделена по тримесечия както следва: от 1 октомври до 31 декември 2016 г. – 160,25 лева; от 1 януари до 31 март 2017 г. – 140,42 лева; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 115,99 лева; от 1 юли до 30 септември 2017 г. – 97,68 лева; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 115,99 лева; от 1 януари до 31 март 2018 г. – 146,21 лева; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 168,14 лева; от 1 юли до 30 септември 2018 г. – 160,83 лева; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 168,14 лева; от 1 януари до 31 март 2019 г. – 217,14 лева; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 184,97 лева; от 1 юли до 30 септември 2019 г. – 104,52 лева.