Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260089 от 17.11.2020, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 331/2020
Вид
Решение № 260089
Подписан
17.11.2020
В сила
09.11.2021
Състав
ДАРИНА СТОЯНОВА МАРКОВА ВАСИЛЕВА, РАДОСЛАВ КРЪСТЕВ СЛАВОВ, МАРИЯ ИВАНОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е №260089

Гр.Варна, 17.11.2020г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

При участието на секретаря Десислава

Чипева

Като разгледа докладваното от съдията

Дарина Маркова в.търг.дело № 331 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на В.Г.Т. *** срещу решение № 6 от 23.01.2020г. по търг.дело № 56/19г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което е осъдена да заплати на „Ромел Консулт“ ЕООД със седалище гр.Варна сумата от 45 696.01лв., представляваща възнаграждение по прекратен от ответницата договор за поръчка от 24.08.2011г., изменен с анекс № 1 от 27.04.2012г. и анекс № 2 от 17.08.2016г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 20.05.2019г. до датата на пълното изплащане на главницата, както и сумата 1 586.67лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.01.2019г. до 19.05.2010г., както и е осъдена да заплати направените по делото разноски.

В жалбата се твърди че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със съдебната практика и правна теория.

Твърди че първоинстнционният съд не е разгледал и обсъдил направеното от нея възражение за нищожност на клаузата на чл.3.5 от сключения между страните договор като неравноправна съобразно чл.143 т.14 от ЗЗП. Твърди че същата е уговорена в нейна вреда като потребител, не отговоря на изискването за добросъвестност на търговеца и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Сочи че налага потребителят да изпълни своите задължения, дори и търговецът да не изпълни своите. Твърди че цената от 90 евро на квадратен метър е силно завишена и не отговоря на пазарното търсене и предлагане и цели да увреди потребителя, тъй като тя няма познание за начина, по който работи имотният пазар. Твърди че е била подведена, че за нейния имот може да бъде взета такава висока цена на квадратен метър.

Твърди че искът се основава на претенция, която налага на потребителя да изпълни своите задължения и да плати за услуга, дори ако търговецът не е изпълнил своите задължения да му предостави услугата. Сочи че и и към момента тя е собственик на имота, не се е разпоредила с него, а за цитирани услуги е заплатила не само разноски, но и възнаграждение по сметките, които управителят на дружеството и е давал.

Твърди също така, че клаузите, предвиждаща че срокът на договора е до продажбата на имота са нищожни като неравноправни и извън добросъвестността и обичая. Сочи че след като за повече от осем години дружеството не е реализирано пълноценно сделка с имотите, е налице недобросъвестност у него и в работата си се е водил от личния си, а не от нейния интерес.

Твърди че клаузите са неравноправни и използват незнанието и и доверието и. Позовава се на посоченото в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съобразно която обичайно такава услуга на специализирания пазар струва не повече от 6 950лв., а до момента тя е платила над 20 000лв. по сметка на управителя на дружеството Г..

Излага че договорите не предвиждат никаква възможност за защита на нейния интерес и реципрочни клаузи ако не бъдат изпълнени или бъдат лошо изпълнени поетите с договора задължения.

Твърди че първоинстанционният съд не е разгледал направените от нея възражения въпреки изрично вмененото му от закона задължение да следи за нищожност на клаузите по процесния договор.

Сочи че първоинстанционният съд не е отчел фактът, че преди да сключи процесния договор, тя е спечелила делата срещу ЕТ „Товаро – разтоварна – Пламен Димитров“, за които се твърди от насрещната страна че са част от изпълнението по техните облигационни отношения. Излага, че единственото, което е следвало да бъде направено по тях е образуване на изпълнително дело. Сочи че е имала упълномощен адвокат – свидетеля по делото Станев, на който е заплатила адвокатско възнаграждение извън отношенията и с насрещната страна.

Твърди че

Н. П. и Й. К. са действали в нейна вреда, като притежавания от нея имот в м.Налбанка, буквално е бил раздробен на няколко малки парцела и именно поради това раздробяване са възникнали всички последващи проблеми с имота. Сочи че К. чрез „Йорда 07“ ЕООД, чийто едноличен собственик е, придобила част от имота с площ от 131 кв.м. за 10 000лв. или за 76лв. на кв.м. Твърди че именно поради раздробяването на имота и придобиването на част от него от пълномощника и е прекратила договорните си отношение с „Ромел Консулт“ ЕООД.

Сочи че за друга част от раздробения имот е сключена сделка през 2017г. при цена 68 евро за квадратен метър, за която сделка е платила на дружеството комисионна и всички разноски.

Излага твърдения за заплатени суми на дружеството, на П. и на К..

Твърди че ищецът не е изпълнил задължението си по договора, поради което и за нея не е възникнало задължение за плащане на исковата претенция, доколкото дружеството ищец не е предоставило услугата, за която е било ангажирано. Сочи че уговореното възнаграждение е платимо само в случай че реализира сделка - предварителен или окончателен договор под формата на нотариален акт, а към момента тя продължава да е собственик на имота. Поради което и твърди че условието при което следва да бъде извършено плащане не се е сбъднало.

Твърди че неправилно съдът не е възприел възражението за характера на договора, а именно че въпреки наименованието, процесният договор има характер на договор за търговско посредничество по чл.49 – 51 от ТЗ. Излага че за разлика от договора за поръчка, при договора за търговско посредничество за сключване на договор за продажба на недвижим имот включва не само задължението за организиране на огледи, но и посредничество за постигане на съглашение между страните по сделката, съдействие за проучване на цена, снабдяване с информация и документ за имота. Сочи че „Ромел Консулт“ ЕООД извършва посредническа дейност по занятие. Твърди че предмет на договора за посредничество е не извършване на определена работа, а постигане на определен резултат – свързване на страните и сключване на сделка. Такъв е и предмета на сключения между страните договор. Поради което и твърди че посредникът има право на възнаграждение при постигане на определен резултат, какъвто в настоящия случай не е налице.

Оспорва позоваването на съда на чл.288 ал.1 във връзка с чл.286 от ЗЗД като твърди че същото е неотносимо към спора. Излага че дори и да се приеме че сключеният между страните договор е договор за поръчка, то по делото е доказано че ищецът не е положил по-високата дължима грижа на добър търговец, а напротив многократно я е въвеждал в заблуждение, бездействал е по отношение на продажбата на имота.

Твърди че съдът не е отчел че при прекратяване на договор за поръчка доверителят дължи на доверените разходите, направени към момента на оттегляне на поръчката. Твърди че добросъвестно и в срок е заплатил всички поискани и такси и разноски. Твърди че в сключените между тях договори няма клауза за заплащане на неустойка или възнаграждение при прекратяване на договора.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявеният от нея иск да бъде отхвърлен. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, поддържа жалбата и моли съда да я уважи, претендира направените по делото разноски.

Насрещната страна по жалбата „Ромел Консулт“ ЕООД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск от „Ромел Консулт“ ЕООД със седалище гр.Варна срещу В.Г.Т. *** за сумата от 45 696.01лв., претендирана като възнаграждение по прекратен от ответницата договор за поръчка от 24.08.2011г., изменен с анекс № 1 от 27.04.2012г. и анекс № 2 от 17.08.2016г., ведно с обезщетение за забава.

Не е спорно между страните сключването на 24.08.2011г. между тях на писмен договор, по силата на който „Ромел Консулт“ ЕООД е поел задължението да съдейства на Т. за сключване на предварителен /окончателен/ договор за покупко-продажба с потенциален купувач на собствен на Т. недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м.Налбанка, с площ от 2 931 кв.м., необременен от вещни тежести за цена от 293 100 евро срещу задължение на Т. да заплати възнаграждение за извършената от довереника работа /представителство, консултации, технически-административни и юридически услуги/. Договорът е със срок от 30 дни, като с анексите към договора, за действието на договора е поставено прекратително условие – до продажба на имота. Към договора са сключени два анекса, променящи цената на имота, предмет на договора и договореното възнаграждение. С последният анекс № 2 от 17.08.2016г. е уговорено възнаграждението на довереника да бъде в размер на 10 % от договорената пазарна цена, посочена в нотариалния акт за покупко-продажба, но не по-малко от 90 евро/кв.м. съгласно анекс № 1.

Не е спорно между страните, че след сключване на писмения договор от 24.08.2011г. Т. е възлагала на въззиваемото дружество извършването на множество други действия, за които е давала нотариално заверени пълномощни /от 27.02.2012г., 09.11.2012г., 22.04.2013г., 07.04.2014г./ на посочено от „Ромел Консулт“ ООД лице – Й. Г. К. и Н. Г. Попова, представени като доказателства по делото.

Възложено е на въззиваемото дружество и са дадени правомощия на негови представители за извършване на различни технико – административни услуги, свързани с реализиране на въвод във владение, снабдяване с документи, провеждане на процедура по промяна предназначението на имота, процедура по изработване на ПУП-ПРЗ, процедура по отчуждаване, процедура по вписване в кадастрална карта, както и овластяване за сключване на сделки с част от имота.

Не е спорно и извършването на множество действия чрез упълномощени от доверителката лица. Спорно е дали същите са в интерес на представляваната Т..

Установено е от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че по време на действието на договора между страните Т. е заплатила по сметка на дружеството сумата 4 500лв., като възнаграждение по договор за продажба на „Темпо 2“ ООД на част от имота и е превела по сметка на управителя на дружеството Н. Г. П. сумата 17 463.38лв.

С изявление на Т., обективирано в нотариална покана, получена от управителя на „Ромел Консулт“ ООД на 31.10.2018г. последната е заявила че прекратява действието на сключения между страните договор за поръчка с анекси към него, както и че оттегля всички дадени от нея права във връзка с притежаваните от нея имоти поради неизпълнение на задължението, поето през 2011г., като е поискала е отчет за извършените действия и изплатени суми.

Претенцията на довереника е за възнаграждение по договор за поръчка след оттегляне на поръчката на основание чл.288 ал.1 от ЗЗД, както размерът е изчислен съобразно последните уговорки между страните в размер на 10 % от минималната цена на имота – 90 евро на кв.м. и площ на имота 2 596 кв.м.

Като разгледа в съвкупност подписания между страните писмен договор от 24.08.2011г. с анекси към него, последващите пълномощни, дадени от доверителката Т., както и представеният по делото договор между „Ромел Консулт“ ЕООД и пълномощника на Т. – Й. К. от 15.02.2012г. и съобрази събраните по делото гласни доказателства, въззивният съд намира, че страните са обвързани от комплексно правоотношение, съдържащо в себе си уговорки на договор за посредничество и на договор за поръчка. С оглед клаузите, правата и задълженията на страните, поети с договора, писменият договор от 24.08.2011г., макар и наречен от страните договор за поръчка по същество е посреднически договор. Довереникът е търговец, който по занятие посредничи за сключване на сделки с недвижими имоти. Поетото от него задължение е съдействие за сключване на договор за продажба с осигуряване на организационно обслужване на сделката до нотариалното прехвърляне на имота: съдействие, скица, данъчна оценка, юридически консултации и услуги. Съобразно уговорката в чл.2.4 от договора правото да получи възнаграждение за довереника възниква след изпълнение на възложената поръчка и съобразно, цената, посочена в нотариалния акт, но не по-малко от 90 евро на кв.м. посочени в анекса сума. След сключването на писмения договор и във връзка с него между страните са сключвали последователно във времето договори за поръчка, по силата на които Т. е възлагала на довереника извършването на конкретни техническо-административни действия, подробно описвани във всяко от издаваните от нея пълномощни на представител на въззиваемото дружество. Няма твърдения за уговорки за възнаграждение за всяко отделно възложено действие, като не е спорно че всички дължими за това разходи са заплатени от Т.. Въззивният съд намира, че възнаграждението, дължимо за всички допълнително възложени действия и възнаграждението, дължимо при продажбата на имота е едно. В подкрепа на този извод са: постепенното увеличаване на размера на възнаграждението – от фиксирана сума в размер на 8 800 евро първоначално, на 3.5 % до 10 % от договорената пазарна цена, при определен минимален размер. На следващо място дължимото възнаграждение на пълномощника К., съобразно представения по делото договор от 15.02.2012г. е обусловено от заплащането на възнаграждение по договора от 24.08.2011г. В този смисъл и гласните доказателства на разпитаната по делото свидетелка К., пълномощник на Т. при извършването на всички действия.