Решение № 177 от 11.08.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Плевен, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264400600570 по описа за 2026 година За да се произнесе съобрази:

Производство по реда на чл. 249, ал. ІII от НПК.

С определение № 388/17.VI.2026 г. постановено по НОХД № 51/2026 г. по описа на Районен съд гр. Червен бряг е било прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Недоволен от така постановеното определение е останал представителят на прокуратурата, който в законовоустановения срок го протестира, като бланкетен протест излага мотиви, че същото е неправилно и незаконосъобразно, тъй като делото е следвало да бъде разгледано от РС гр.

Л.. Твърди се, че неправилно е била определена местната подсъдност, защото престъплението е започнато в гр. Л., а е било довършено в Р. Ф., град М..

Предвид на изложеното моли съда да отмени определението и да постанови друго, с което делото да бъде изпратено за разглеждане в Районен съд гр. Л..

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

1

Протестът е допустим, но по същество неоснователен.

Обвинението трябва да бъде ясно и точно формулирано, за да може обвиняемият да го узнае в неговата цялост и да организира защитата си. Чрез обвинителния акт прокурорът развива обвинителната теза пред съда. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението по такъв начин, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство.

В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/7.Х.2002 г. по н. д. № 2/2002 г. на ОСНК, което има обвързваща сила за съдилищата. Съобразно § 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за борба с трафика на хора, „трафик на хора“ по смисъла на този закон е набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, чрез използването на: принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез даване, получаване или обещание на облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, когато се извършва с цел експлоатация. „Експлоатация“ е противозаконно използване на хора за разврат, за отнемане на телесни органи, за осъществяване на принудителен труд, за поставяне в робство или в положение сходно на робство. За разлика от цитираната разпоредба, в диспозитива на основния състав на престъплението „трафик на хора“ по чл. 159а, ал. І от НК, не са включени отразените в дефиницията средства за извършване на деянието. От това следва, че по българското наказателно право деянието е съставомерно винаги, когато са извършени посочените в наказателната норма форми на изпълнителното деяние с указаната престъпна цел.

Основополагащо значение при прилагането на разпоредбата на чл. 159а, ал. І от НК има Тълкувателно решение № 2/16.VІI.2009 г. по т. д. № 2/2009 г., 2

ОСНК. В него е изтъкнато, че понятието „набиране“, което е най-честата форма на изпълнителното деяние по чл. 159а, ал. 1 и по чл. 159б, ал. 1 НК, се изяснява от граматическото и логическо тълкуване на съдържанието му в чл.159а – чл. 159г от НК. Граматическото тълкуване на думата „набирам“ води до извода, че деянието в тази му форма представлява и убеждаване на някого да се присъедини към начинание. Това съдържание на престъпното набиране на жертвата на трафик на хора се изразява в активно поведение на дееца, чрез психическо въздействие върху волята на едно или на няколко лица, насочено към тяхното мотивиране да участват за постигането на една или няколко от целите на престъплението.

При другите форми на изпълнителното деяние трафикът на хора е комплекс от действия, насочени към подготовката за експлоатация на жертвата съгласно целите по чл. 159а, ал. I и ал. III от НК. За съставомерността по основния състав на чл. 159а, ал. I от НК е достатъчно да се установи, че деецът е вербувал, уговорил, или склонил жертвата да го следва, за постигане на някоя от съставомерните цели. В разглеждания случай в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът изобщо не е посочил с какви фактически действия обвиняемият П. Л. М. е вербувал, уговорил или склонил Мая Даринова И. да го следва в Р. Ф. с цел да бъде използвана за просия в периода от неустановен ден през месец август 2019 г. до 11.IX.2019 г., когато я транспортирал до гр. М. в Р. Ф.. Действията на П. М. в Р. Ф., описани в обвинителния акт, са извършени след 11.IX.2019 г. и поради това не се отнасят до изпълнителното деяние "набиране". „Транспортиране“ – съобразно цитираното тълкувателно решение означава превозване или преместване на стоки и хора, пренасянето им от едно място на друго с помощта на превозно средство. За да отговаря за транспортиране по чл. 159а, ал. I от НК, не е задължително деецът да извърши сам превозването на жертвата. Достатъчно е да обезпечи транспортирането, чрез закупуването на билет, предоставяне на превозно средство с водач, изпращане до аерогара, снабдяване с документи за пътуване или чрез други подобни действия.

По конкретно дело в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът изобщо не е посочил чрез какви действия обвиняемият е осъществил и тази форма на изпълнителното деяние. Задоволил се е да 3 изтъкне, че „на 11.IX.2019 г. с микробус „Фиат Дукато“ с рег. № ***, управляван от В. И. Д., обвиняемият М. и свид. И. напуснали Република България“. Обикновеното пътуване с пътно превозно средство на обвиняемия и на жертвата съвсем не означава, че е налице и формата на изпълнителното деяние „транспортиране“, тъй като – както бе посочено по-горе в мотивите, е необходимо да се посочат фактическите действия на дееца за осъществяване на тази форма на деянието.

Пропуските в обстоятелствената част на обвинителния акт водят до единствено възможния правен извод, че обвинението срещу П. Л. М. не е ясно и точно формулирано, което има за своя логична последица невъзможността на М. да разбере за какво престъпление е привлечен в това качество, което пък представлява допуснато на досъдебното производство съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал.

IV, т. 1 от НПК.

Предвид на констатираните процесуални нарушения и дадените указания от въззивния съд, първонистанционният съд правилно и законосъобразно е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото за тяхното отстраняване.

На второ място следва да бъде отбелязано, че определението по чл. 248, ал. I, т. 3 и 6, както и по чл. 248, ал. V, т. 4 от НПК, когато са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт, и отказът на съда по чл.

248, ал. II от НПК да допусне частен обвинител подлежат на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. Никъде като основание за обжалване не е посочено определение постановено по реда на чл. 248, ал. I, т.

1 от НПК.

Определящо значение за териториалната компетентност на наказателния съд има връзката на делото със съдебния район. Мястото, на което е извършено престъплението като основен критерий по правилата на местната подсъдност очевидно е неприложим за извършено престъпление в чужбина. В специфичната хипотеза на чл. 37, ал. I, т. 2 НПК местоживеенето на територията на Република България е въведеният критерий, отговарящ в максимална степен и на принципното изискване за процесуална икономичност.

Местоживеенето, което българският гражданин има в страната 4

(трайната връзка с определено населено място, независимо от адресната регистрация - в този смисъл Решение № 3/2001 г. на КС на РБ) е фактически въпрос, който трябва да бъде прецизно и категорично изяснен от съответния компетентен орган, който в конкретния случай се явява прокуратурата, контролираща работата по досъдебното производство. Затова, след като по време на досъдебното производство е било направено изказване от страна обвиняемия неподкрепено с официални доказателства, че не живее на адресите установени от справката от НБД, а в град Л. е следвало да бъдат събрани данни установяващи официално новото местожителство на обвиняемия, като по този начин на още на досъдебното производство бъде уреден въпроса за местната подсъдност. Това не е било извършено, поради което Районен съд гр. Червен бряг, не е имал законно основание да се счете за некомпетентен да разгледа делото, поради направеното по време на разпит изявление от страна обвиняемия пред разследващите органи, че има промяна в адресната регистрация, неподкрепено с официални доказателства.

Предвид на изложеното съдът намира, че протестираното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно определение № 388/17.VI.2026 г. постановено по НОХД № 51/2026 г. по описа на Районен съд гр. Червен бряг.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5