Определение № 691 от 29.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1249/2024
- Вид
- Определение № 691
- Подписан
- 29.02.2024
- В сила
- 29.02.2024
- Състав
- Мина Мумджиева, Анна Кофинова, Костадинка Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл.183, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.253 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.318 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.321 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.323, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 691 гр. София, 29.02.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мина Мумджиева
Членове:
Костадинка Костадинова
Анна Кофинова като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100601249 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.327 вр. с чл.318 от НПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от адв. П.В. от АК– Благоевград срещу присъда на СРС, НО, 19 състав от 30.11.2023г. по НОХД 21021/2017г. по описа на състава, с която подсъдимият В. К., роден на **********г. в Ливан, гр. Бейрут, с френско гражданство, без данни за трудова заетост с адрес на територията на Република Франция, гр. Совинярг, улица **** за невиновен по обвинението за извършено в периода от 01.11.2005г. до 31.08.2016г. престъпление по чл.183, ал.1 НК.
Във въззивната жалба се сочи, че постановената оправдателна присъда е неправилна и незаконосъобразна, поради което следва да бъде постановена нова, осъдителна присъда, с която подсъдимият да бъде осъден на една година лишаване от свобода, да бъде уважен претендираният граждански иск, както и подсъдимият да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждание, заплатено пред първата и въззивната инстанция.
Препис от въззивната жалба е връчен на служебен защитник, който изрично е посочил, че ще уведоми подсъдимото лице. Препис от жалбата е връчен на представител на СРП, а повереникът е бил уведомен за правото си да допълни исканията си в жалбата след изготвянето на мотивите към присъдата. Повереникът не е упражнил правомощията си да допълни жалбата.
Настоящият състав на съда намира, че процедурата по сезиране на въззивния съд не е била проведена съгласно изискванията на чл.321 от НПК.
На първо място, първоинстанционният съд е администрирал въззивна жалба, която е подадена от лице, което няма правото на жалба срещу първоинстанционния съдебен акт с оглед наличните по делото доказателства за процесуалните права, които са му били делегирани от А. К.. В производството пред СРС от адв. П.В. е било представено пълномощно от 1
28.03.2018г. (л. 26, том 1 СП), в което подпис на А. В. К. липсва, както и договор за правна защита и съдействие от 15.06.2018г. (л.259, том 2 СП), на който се съдържат копия на подписи, положени от името на А. К. и законния й представител – майката Д.С.З.. Процесуалните права, които са били делегирани с пълномощно, вкл. и за участие на адв. В. (в пълномощното е посочено, че е от АК – Варна) пред всички съдебни инстанции, са били изброени в пълномощното от 28.03.2018г., а в сключения по – късно договор за правна защита и съдействие от 15.06.2018г. не са посочени процесуалните права на адв. В., които би следвало да извършва вместо частния обвинител.
Този договор има значение преди всичко за доказването на направени по делото разноски. От наличните по делото доказателства относно личните данни на А. К. е видно, че е родена на ****г. Следователно тя е навършила непълнолетна възраст на 25.07.2016г. Съгласно чл.4 от Закона за лицата и семейството лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но във всички случаи извършват правните действия лично. Към датата на съставяне на пълномощно от 28.03.2018г. А.
К. е била в непълнолетна възраст и е следвало да извършва правни действия лично със съгласието на законния си представител. С други думи, към този момент законният представител на А. К. не е имал правото да извършва правни действия вместо нея, а единствено да потвърди със съгласието си нейните волеиявления, като същите бъдат изрично скрепени с подпис от нейно име в издаденото пълномощно. В рамките на извършените от Д.С.З. правни действия, без същите да бъдат потвърдени от А. К., е и упълномощаването на адв. В. с правото да участва в наказателното производство пред всички инстанции. Дори и да се приеме, че действията на Д.С.З. са частично потвърдени по силата на приложения договор за правна защита и съдействие от 15.06.2018г., в него изрично се посочва правото на адв. В. да участва като процесуален представител само и единствено в първоинстанционното производство.
Отделно от изложеното, доколкото съдът е сезиран само и единствено с искане да бъде утежнено положението на подсъдимото лице, въззивната жалба следва да бъде допълнена поне с минималните стандарти с аргументи на какви факти и обстоятелства се основава такова искане и с коя част от мотивите на районния съд и с какви аргументи се изразява несъгласие за оправдаването на подсъдимия.
С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че образуваното пред въззивния съд съдебно производство следва да се прекрати и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, който следва да укаже на адв. В. в определен от районния съдия срок представянето на доказателства за упълномощаването му да участва в производството пред въззивния съд от вече навършилата пълнолетие А. К.. В зависимост от изпълнението или неизпълнението на дадените указания, районният съдия следва да прецени дали са налице основанията на чл.323, ал.1, т.3 НПК за връщане на жалбата.
В случай, че бъдат отстранени посочените по-горе нередовности, свързани 2 с процесуалната легитимация на повереника, подадената от него въззивна жалба следва да се администрира на А. К., доколкото повереникът по арг. от изброяването в чл.253 НПК не е самостоятелна страна в съдебното производство. С други думи частният обвинител има правото самостоятелно да се запознае с мотивите към първоинстанционната присъда, правото на самостоятелна преценка относно основателността на изложените във въззивната жалба искания и доводи, включително и правото на самостоятелна преценка относно закона за давността, коментиран в мотивите на първия съд, както и правото на самостоятелна преценка дали да оттегли подадената въззивна жалба.
С оглед изложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по в.н.о.х.д. 1249/2024г. по описа на СГС, НО, VІІІ въззивен състав.
ВРЪЩА делото на СРС, НО, 19 състав за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3