Решение № 652 от 14.11.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. Благоевград, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Вера Г. Коева при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210102536 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от В. Й. Т.-Частен Съдебен Изпълнител, с рег.№795, район на действие Окръжен съд - гр. Б., Код по БУЛСТАТ: **********, с адрес на кантората в гр. Б.. „Т. А.” № , ет., офис с адрес за призоваване и съобщения: гр. Б. ул..

„Т.А. №, ет., чрез адвокат С. Б., с която срещу О. Г. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ул.

"Б. № е предявен установителен иск - с правно основание: чл. 422 във вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 78 и чл. 79 от ЗЧ. и ТТРЗЧ..

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника на посочения в исковата молба адрес. Съобщението за връчване на исковата молба е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не е открито на посочения адрес. Изискана е справка за адресната регистрация на ответника от НБД Население, като видно от представената такава е, че настоящият и постоянен адрес на ответника е този, посочен в исковата молба. С разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47, ал. 1 ГПК чрез залепване на уведомление, както на настоящия, така и на постоянния адрес на ответника. На 02.08.2021г. връчителят е залепил на посочените, както настоящ, така и постоянен адрес по адресната справка на ответника на входната врата на двата адреса, уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК.

Съдебните книжа са били на разположение в канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи. Ответната страна не е открита и чрез работодател или място на осъществяване на търговска дейност, поради неустановен работодател от извършената справка от регистрите на НАП. С оглед на това съдът приема, че е налице редовност на връчването на съобщението по смисъла на фикцията на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което съобщението за връчване на исковата молба и приложенията към нея следва са приложени към делото, а на ответника е назначен особен представител, доколкото хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК предвижда задължително процесуално представителство.

В срока по чл.131 ГПК от особения представител е постъпил писмен отговор. Извършена е размяна на книжа, поради което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, произнасяне по доказателствата и съобщаване на проект на доклад.

Твърди се от ищеца, че упражнява дейност като частен съдебен изпълнител, регистриран 1 под № 795 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие - Окръжен съд - гр. Б..

Твърди се, че на 08.10.2018г. пред ищеца, в качеството на частен съдебен изпълнител е постъпило писмо с възлагане за събиране на публично вземане от Община Б., с което основание чл.2, ал.2 и ал. 3 от ЗЧ. във връзка с чл. 163, ал.1 и чл. 209, ал.1 и ал.2, т. 3 от ДОПК Община Б. е възложила за събиране задълженията на ответната страна О. Г. К., с ЕГН **********, от гр. Б. ул. "Б. № по Акт за установяване на задължения по декларации /АУЗД/ № DT000338/23.11.2017n на Община Б.. След извършена проверка и ищецът сочи, че е установи отправеното искане за законосъобразно и че са спазени законоустановените изисквания, поради което е разпоредено и образувано срещу длъжника изпълнително дело под номер 393 по описа за 2028 год. Твърди се, че на длъжника по изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх.№ 22379/14.11.2018г., в която е указан размера на задължението, включително и дължимите по изп.дело такси и разноски, като поканата е връчена на 23.11.2018г.

Тъй като длъжникът не изпълнил задължението си в срок за доброволно изпълнение в хода на изпълнителното производство се сочи, че ищецът, в качеството на Ч., е предприела действия по изготвяне и връчване на книжа и изпращане на книжа и документи и др. действия с оглед принудително събиране на вземането, като за извършените действия взискателят не е заплащал авансово дължимите такси и разноски.

Сочи се, че с Уведомление с вх.№ 19982/12.10.2020 год. Взискателят — Община Б.е уведомил, че задълженията по АУЗД, предмет на изпълнителното дело са погасени след образуване на изпълнителното дело, като е направено искане за прекратяване на делото след като бъдат събрани дължимите към Ч. такси. В тази връзка се сочи, че е начислила и такса по т.26 от ТТРЗЧ. с оглед размера на вземането.

Във връзка с дължимите по изпълнителното дело такси, които не са били заплатени авансово от взискателя, по делото се сочи, че е изготвена Сметка. №38448/04.03.2021 год., в която са посочени извършените действия по изп.дело и начислените такси по т.3,4,5,10,26,31 от ТТРЗЧ., а именно такса по т.З от ТТРЗЧ. /извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество/ - общо 30.00 лв. без ДДС; такса по т.4 от ТТРЗЧ.

/изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа/ - общо 20.00 лв. без ДДС; такса по т.5 от ТТРЗЧ. /изготвяне и връчване на книжа/ - общо 100.00 лв. без ДДС; такса по т.10 /искане до съдията по вписвания за вписване или вдигане на възбрана/ - 30 лв. без ДДС; такса по т.26 от ТТРЗЧ., в размер на 87.98 лв. без ДДС; допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧ. в размер на 32.70 лв. без ДДС; С начисляването на 20%ДЦС вземането се равнява на общата сума от 354.28 лв.

Изтъква се, че на длъжника е изпратено Съобщение с изх.№ 7178/09.03.2021 год., ведно с изготвената сметка, като му е указано, че при неплащане на задължението в дадения срок, Ч. ще поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Същите са редовно връчени на 17.03.2021 год. До настоящия момент длъжникът О. Г. К. не е заплатила дължимите към Ч. В. Т. такси по изп.д. №393/2018 год. в размер на 354.28 лв. /триста петдесет и четири лева и двадесет и осем/ с ДДС.

Посочва се, че съгласно изискванията на ГПК, ЗЧ. и ТТРЗЧ. дължимите такси и разходи по образуване и движение на изпълнителното дело се заплащат авансово от взискателя и в последствие биват възстановени от длъжника. В случай, че това не е сторено дължимите такси остават за събиране направо от последния, като за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер / чл. 79, ал.З от ЗЧ./.

Подробно се изтъкват правни доводи за дължимост на претендираните такси и разноски по посоченото изп.дело.

Поради липсата на плащане на дължимите такси е подадено заявление, като по образуваното заповедно производство от заповедния съд на ищеца, като заявител са дадени указания по чл.415 ГПК и на това основание се обосновава правен интерес от предявяване на искането.

Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства чрез 2 приобщаване на материалите по заповедното производство 1003/2021г. по описа на РС Б., впоследствие уточнено с допълнителна молба и по изложени мотиви.

ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:

В срока по чл.131 ГПК от особения представител на ответника е постъпил писмен отговор.

Прави се възражение за недопустимост на иска. Аргументите в тази насока са, че по изпълнително дело № 393/2018г. по описа на ищеца В. Й. Т. - Частен съдебен изпълнител с per. № 795, с район на действие БлОС, са били извършени редица изпълнителни действия, за които не са били събрани авансово дължимите за това такси от взискателя, като се твърди, че за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78, ал. 2, се внася авансово от взискателя. Съгласно изрично признание за това от ищеца се твърди, че на това основание тази страна не разполага с иск по чл. 410 ГПК срещу ответника, предвид изложените с исковата молба твърдения.

В настоящия случай ищецът претендира дължимостта на посочените в исковата молба такси и разноски по изпълнението от ответника, а същевременно търси съдебна защита по реда на чл. 410 ГПК. Твърди се, че според практиката на ВКС редът по чл. 410, ал. 1 ГПК е приложим само срещу взискателя в случаите, когато длъжникът не отговаря за таксите и разноските по изпълнението. Обратното - в случай, че ответникът отговаря за таксите и разноските по изпълнението, каквито са твърденията на ищеца, то последният е следвало да ги събере от ответника в хода на висящото изпълнително производство съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ГПК.

По така направеното възражение съдът счита, че същото касае съществото на спора, а именно дали и доколко в полза на ищеца е възникнало изискуемо притезания на поддържаното основание и размер.

Също така по отношение на същото следва да се даде възможност и на ищеца да изрази становище и респ. да се посочат доказателства в насроченото открито с.з.

В писмения отговор от ответника иска се оспорва и по същество като неоснователен.

Оспорват се всички твърдения на ищеца, изложени в исковата молба.

Оспорва се дължимостта на претендираните суми както по основание, така и по размер, като се твърди, че не е ясно за извършването на какви изпълнителни действия са били начислени твърдените такси, както и дали тези действия са били действително извършени.

Оспорва се, че претендираните такси и разноски са били законосъобразно определени и изчислени.

Счита се, че начисляването на твърдените от ищеца такси и разноски е извършено при несъблюдаване на законовите и подзаконови разпоредби и е било нарушение от страна на Ч..

Оспорва се изложеното в исковата молба твърдение, че на ответника е била редовно връчена ПДИ, както и че ответникът е бил надлежно уведомен за започналото против него принудително изпълнение по изпълнително дело № 393/2018г.

На следващо място се твърди, че процесното изпълнително дело е било перемирано, като се твърди, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години след образуването на делото, поради което същото е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, на 08.10.2020 г. - по силата на закона без да е необходим акт на Ч. - преди постъпването на Уведомление вх. № 19982/12.10.2020 г. по процесното изпълнително дело по описа на ищеца.

Твърди се още, че са налице следните изключения относно отговорността на длъжника за претендираните такси и разноски по изпълнението, а именно: изключението, предвидено в чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК съгласно което разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, както и изключението, предвидено в чл. чл. 79, ал. 1, т. 2, предл. първо от ГПК, съгласно което длъжникът не отговаря за таксите и разноските по изпълнението в случай, че изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя.

Твърди се и, че е налице и изключението, предвидено в чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК, че 3 разноските по изпълнението не са за сметка на длъжника, когато делото се прекрати съгласно чл: 433 ГПК по-конкретно считаме, че делото е било прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 6 ГПК, поради невнасяне на дължимите авансово такси и разноски по изпълнението.

Отделно от гореизложеното се оспорва, че твърдените в исковата молба изпълнителни действия са били действително извършени и че за същите се дължи плащане от ответника.

Твърди се, че е налице и изключението, предвидено в чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК съгласно което длъжникът не отговаря за таксите и разноските за изпълнителни способи, които не са приложени. Оспорва се, че са налице доказателства за действителното извършване на посочените в исковата молба изпълнителни действия, за които се твърди, че се дължи плащане от страна на ответника. Дори обаче да се приеме обратното, то се оспорва, че същите са дължими, доколкото се сочи, че не са били необходими, с оглед събирането на дълга, доколкото е налице извършено доброволно плащане от страна на ответника директно на неговия кредитор, а не чрез ищеца частен съдебен изпълнител, поради което извършването и таксуването на твърдените изпълнителни действия се явява ненужно обременяване на ответника с такси и разноски по изпълнението, които не са били необходими.