Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 249 от 30.10.2023, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 115/2023
Вид
Решение № 249
Подписан
30.10.2023
В сила
23.12.2023
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Петранка Бонева Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.430 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.112 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.122 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.2, т.3, т. 11, т.12 и т.19 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.2, т.3, т. 11, т.12 и т.19 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.2, т.3, т. 11, т.12 и т.19 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.2, т.3, т. 11, т.12 и т.19 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.2, т.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл.145 · Закон за защита на потребителите
  • чл.145, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл.430 и сл. · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Шумен, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Д.

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д. Въззивно гражданско дело № 20233600500115 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на С. К. В., ЕГН ********** и Ц. В. Ч., ЕГН **********, действаща лично и като пълномощник на С. К. В., двете чрез пълномощника адв. Св. Б. от ШАК срещу решение № 496/17.06.2022 г. по гр.д. № 864/2021 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателките считат решението за неправилно и необосновано по съображения, изложени подробно във въззивната жалба, поради което молят въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, ведно с всички законни последици.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият „ Първа Инвестиционна Банка „ АД, гр.

София, ЕИК ....., представлявано от изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П., чрез старши юрисконсулт Д. Д. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

След депозиране на въззивната жалба, преди изтичане на срока за отговор е настъпила смъртта на жалбоподателката С. К. В., ЕГН **********, починала на 11.09.2022 г., поради което същата е заличена и на нейно място са конституирани наследниците й по закон Ц. В. Ч., ЕГН ********** и К. В. В., ЕГН **********.

Ц. В. Ч., действаща чрез пълномощника адв. Св. Б. и К. В. В., чрез назначения й 1 особен представител – адв. С. И. от ШАК поддържат въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима, поради което няма пречки за приемането й за разглеждане.

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна, поради следното:

Гр.д. № 864/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия, съдържаща искане да бъде признато за установено, че Ц. В. Ч. ЕГН ********** и С. К. В., ЕГН ********** дължат на ищеца, в качеството на солидарни длъжници по банков кредит № 324-4039/10.03.2008 г., отпуснат на кредитополучателя М.Д.Ч., ЕГН **********, сума в размер на 13 247.57 евро, от които: 7 070.47 евро - просрочена главница по Договор за банков кредит № 324-4039/10.03.2008 г., сключен между кредитополучателя М.Д.Ч. и „МКБ Юнионбанк“ АД, на което ищецът е универсален правоприемник; 4 189.66 евро - непогасена договорена лихва, начислена за периода от 14.10.2012 г. до 20.10.2020 г. включително, дължима на основание т.6.1.1 от Договора; 1 423.39 евро - непогасена наказателна лихва, начислена за периода от 05.05.2013 г. - 12.03.2020 г. включително, дължима на основание т.6.2 от Договора; 34.17 евро - непогасена договорена лихва, начислена за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. включително на основание Раздел ІІ, т. 9 от Договора; 200.73 евро - непогасена наказателна лихва, начислена за периода от 14.05.2020 г. до 07.10.2020 г. включително, дължима на основание т.6.2 от Договора; 54.99 евро - непогасена законна лихва, начислена за периода от 21.10.2020 г. до 17.11.2020 г. включително; 74.92 евро непогасени разноски за подновяване на договорна ипотека, съгласно т. 19.9 от Договора и приложена сметка/фактура № **********/09.03.2018 г. и такса за вписване на подновената договорна ипотека; 81.81 евро - непогасени разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ, съгласно приложени фактури № 0000022880/09.10.2020 г., № 0000022879/09.10.2020 г., № 0000022949/26.10.2020 г. и № 0000022948/26.10.2020г.; 117.43 евро - непогасени комисионни за управление за 2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г., съгласно т.7.2.2 от Договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2020 г. до окончателното изплащане, за които вземания са издадени заповед № 260286 от 19.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист от 20.11.2020 г. по ч.гр.д. № 2574/2020 г. по описа на ШРС.

В предоставения им срок по чл. 131 ГПК ответниците са оспорили предявените искове по основание и размер, като са предявили и възражение за погасяване на претенцията по давност.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове по чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.122 ЗЗД и по чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.122 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, като с решението си е признал за установено, че Ц. В. Ч. ЕГН ********** и С. К. В., ЕГН **********, в качеството на солидарни длъжници по банков кредит № 324-4039/10.03.2008 г., отпуснат на кредитополучателя М.Д.Ч., ЕГН**********, дължат на „Първа инвестиционна банка“ АД, 2

ЕИК ....., сума в общ размер на 13 247.57 евро, от които: 7 070.47 евро - просрочена главница по Договор за банков кредит № 324-4039/10.03.2008 г.; 4 189.66 евро - непогасена договорна лихва от 14.10.2012 г. до 20.10.2020 г.; 1 423.39 евро - непогасена наказателна лихва от 05.05.2013 г. до 12.03.2020 г.; 34.17 евро - непогасена договорена лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.; 200.73 евро - непогасена наказателна лихва от 14.05.2020 г. до 07.10.2020 г.;

54.99 евро - законна лихва от 21.10.2020 г. до 17.11.2020 г.; 74.92 евро - непогасени разноски за подновяване на договорна ипотека; 81.81 евро - непогасени разноски за връчване на покани; 117.43 евро – непогасени комисионни за управление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2020 г. до изплащане на вземането, за което вземане по ч.гр.д № 2574/2020г. по описа на PC Шумен е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 260286/19.11.2020 г., и е осъдил Ц. В. Ч., ЕГН ********** и С. К. В., ЕГН .... да заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ..... сума от 1 586.40 лева, представляващи общо разноски в настоящото производство и по ч.гр.д. № 2574/2020 г..

Решението се обжалва изцяло от ответниците по иска.

При извършена проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо.

По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установява, че на 18.11.2020 г. ищецът е подал заявление по чл.417 ГПК, въз основа на което, по ч.гр.д. № 2574/2020 г. по описа на ШРС са му били издадени заповед за изпълнение на парично задължение № 260286/19.11.2020 г. и изпълнителен лист № 260604/20.11.2020 г. срещу първоначалните ответници Ц. В. Ч. и С. К. В., за задължаването им солидарно да заплатят на заявителя сумите от 7 070.47 евро - просрочена главница по Договор за банков кредит № 324-4039/10.03.2008 г., 4 189.66 евро - непогасена договорна лихва от 14.10.2012 г. до 20.10.2020 г. вкл., 1 423.39 евро - непогасена наказателна лихва от 05.05.2013 г. до 12.03.2020 г. вкл., 34.17 евро - непогасена договорена лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. вкл., 200.73 евро - непогасена наказателна лихва от 14.05.2020 г. до 07.10.2020 г. вкл., 54.99 евро - законна лихва от 21.10.2020 г. до 17.11.2020 г. вкл., 74.92 евро - непогасени разноски за подновяване на договорна ипотека, 81.81 евро - непогасени разноски за връчване на покани, 117.43 евро - непогасени комисионни за управление и законната лихва от 18.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и 518.20 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК длъжниците са депозирали възражения срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което заповедният съд е указал на заявителя, на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК да предяви вземанията си по исков ред, което същият е сторил в срок с разглежданата искова молба.

Позовавайки се на изложеното, настоящата инстанция приема, че предявените положителни установителни искове са допустими.

По основателността им, се установи, че на 10.03.2008 г., между ТБ „ МКБ 3

Юнионбанк „, чиито универсален правоприемник е ищецът и М.Д.Ч. ЕГН ********** – кредитополучател и Ц. В. Ч. ЕГН **********, С. К. В., ЕГН ********** и В.А.В. ЕГН ********** – солидарни съдлъжници бил сключен договор № 324-4039/10.03.2008 г., съгласно който банката е предоставила на кредитополучателя ипотечен кредит в размер на 7 700 евро за текущи нужди, с краен срок на погасяване 10.04.2028 г.. С н.а. № 18, т.І, рег. № 468, д. № 269/13.03.2008 г. съдлъжниците С. К. В. и В.А.В. учредили в полза на банката, като обезпечение по кредита, първа по ред договорна ипотека върху собствения им недвижим имот УПИ II-191, кв. 33, с площ от 1380 кв.м. по плана за с. ....., общ....., обл.

Шумен, заедно с построените в имота къща и сайвант. Съдлъжникът В.А.В. починал на 16.07.2010 г., а кредитополучателят М.Д.Ч. – на 07.11.2012 г.. С уведомителни писма покана № 280-175 и № 280-176 от 21.10.2020 г., получени от съдлъжниците Ц. В. Ч. и С. К.

В. на 22.10.2020 г. същите били уведомени от ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Съгласно визирания договор за банков кредит, кредитополучателят и съдлъжниците са приели да отговарят солидарно при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, без да е необходимо банката да насочва претенцията си първо към него, както и да внесат всички дължими суми.

В т.6.1 от договора е било уговорено, че за първата година от срока на кредита главницата се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 8.65%. Съгласно т.6.1.1. от договора, след изтичане на срока по т.6.1. непогасената част от главницата по кредита се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия шестмесечен EURIBOR, плюс фиксирана надбавка в размер на 3.75 пункта, но не по-малко от 8.65%, като действащият към датата на сключване на договора шестмесечен EURIBOR е 4.90%. Според т.6.2 от договора, при нарушаване на сроковете за погасяване на главницата по кредита върху просрочената част от главницата за времето на просрочието и/или при предсрочна изискуемост на кредита, банката събира от кредитополучателя наказателна лихва включваща договорената лихва по т.6.1 /респ. т.6.1.1/ и наказателна надбавка от 10 пункта, която се начислява на годишна база.

Съгласно т.19.9 от договора, кредитополучателят се задължава да предостави на банката средствата за заплащане на държавните такси за подновяване на вписването за ипотеката върху имота предмет на обезпечението в срок не по-късно от 1 месец преди изтичането на всеки десетгодишен срок на валидност на ипотеката .

Съгласно т.7.2.2 от договора, банката събира за всяка следваща година от срока на кредита -0,25% върху остатъка по кредита платима в началото на всеки следващ годишен период от срока на действие на договора за кредит.

С анекс № 1 към договора от 07.07.2011 г., сключен между банката, кредитополучателя М.Ч. и солидарните съдлъжници Ц. Ч. и С. В. било прието, че към датата на подписване на анекса задълженията на кредитополучателя и солидарните длъжници възлизат на 7 167.04 евро – редовна главница, 138.39 евро – просрочена главница, 393.80 евро – просрочени лихви, 39.61 евро – текущо начислена редовна лихва. Считано от 4 подписване на анекса просрочената главница по кредита се преоформя като редовна и се разпределя на равни анюитетни вноски. Променя се погасителния план, съобразно приложение № 1 към анекса. Съдлъжниците се задължават да отговарят солидарно с крдитополучателя, при условията на чл.121 и сл. ЗЗД, пред банката за изпълнение на всички задължения на последния по договора за банков кредит, до окончателното им погасяване.

Уговорени били условия за настъпване предсрочна изискуемост на кредита и начина на обявяването й и др..

От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че процесният кредит от 7 700 евро е бил усвоен, чрез превод на сумата по сметка на заемополучателя на 14.03.2008 г., както и, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 18.11.2020 г. вземанията по договора за кредит са възлизали в размер 7 070.47 евро главница; 4 223.83 евро - договорна лихва; 1 624.12 евро - наказтелна лихва; 54.99 евро законна лихва; 74.92 евро - разноски за подновяване на договорна ипотека; 81.81 евро разноски за връчване на покани; 117.43 евро - комисионни за управление на кредита.