Решение № 758 от 24.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. Бургас, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120106440 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от К. С. С. срещу „Фератум България“ ЕООД, искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД да бъде прогласена за нищожен сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ***/11.07.2023 г. поради противоречието му с чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. Съединен за общо разглеждане е предявен от ищеца, срещу „Фератум България“ ЕООД иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4000 лева, представляваща платена без правно основание сума, надвишаваща чистата стойност по сключения страните Договор за потребителски кредит № ***/11.07.2023 г.

Твърди се, че между страните са сключили Договор за потребителски кредит № ***/11.07.2023 г. и анекс към него от 29.04.2024 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 6800 лева. Сочи се, че във връзка с договора ищецът е бил задължен да сключи със свързано с ответника дружество, договор за гаранция от 12.07.2023 г., с уговорено възнаграждение за гаранта в размер от 6060 лева, което обаче не е включено в ГПР на договора за кредит и влече неговата нищожност, поради противоречие с чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва се твърдението на ищеца, че дружеството гарантиращо задълженията по процесния договор за кредит е било единствената възможност и задължителна опция за ищеца при сключването на договора. Не се оспорва твърдението на ищеца, че сумата по договора за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР, като се сочи, че това не е било 1 задължително, тъй като сключването на договор конкретно с „Multitude Bank” p. l. c. не е било условие за сключване на договора за кредит, а кредитополучателят е имал възможност да посочи избран от него поръчител-физическо лице, тоест при избора на гарант кредитополучателят е имал възможност за индивидуално договаряне. Твърди се, че на кредитодателя не е било известно какво е уговореното между ищеца и гаранта възнаграждение, поради което не би могъл да включи тази сума в ГПР. Оспорва се твърдението на ищеца за противоречие на договор за кредит с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като се изтъква, че в закона няма изискване за посочване на формулата за изчисляване на ГПР в договора за кредит и че същият включва само главницата, лихви, разходи по кредита и погасителни вноски.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебното заседание ищецът не се представлява. Депозира становище от 26.01.2026 г.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. Депозира становище от 19.01.2026 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото не спорят, а и от представения по делото Договор за потребителски кредит от 11.07.2023 г. /л. 40/, се установява, че между страните е сключен договор за кредит за сумата от 6000 лева, впоследствие увеличена с Анекс № 1/29.04.2024 г.

/л. 54/ с още 800 лева при възнаградителна лихва в размер на 2100 лева, за срок от 18 месеца, при уговорен ГПЛ – 23,33 %. В чл. 4 е посочено, че „общият разход по кредита е 2100 лева и включва възнаградителната лихва от 23,33%, че ГПР е в размер на 49.66%, изчислен по реда на чл. 8. 4. от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит“. Според чл. 8. 4. от ОУ „годишният процент на разходите по всеки кредит и общата сума дължима от кредитополучателя към момента на сключване на договора (т.е.информацията по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК), се посочва в договора“. В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank” p. l. c. в полза на дружеството, като кредитополучателят е декларирал, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.

По делото като писмени доказателства са представени и преддоговорна информация и погасителните планове към договора за кредит и анекса към него и сключен между ищеца и „Multitude Bank” p. l. c. договор за гаранция (поръчителство) от 12.07.2023 г.

От заключението на вещото лице по възложената съдебно – счетоводна експертиза /л.

74/ се установява, че общо платената от ищеца сума по кредита е 15454 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да установи, ч е между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница, лихви и възнаграждения, по силата на който сумата по заема е усвоена от ищеца. В тежест на ответника е да докаже 2 направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

Предвид момента на договаряне и факта, че кредита е предоставен на физическо лице, като не са налице данни то да е действало като професионалист, респективно кредитополучателя се явява потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителският кредит и общата императивна потребителска закрила. Наред с това договорът е сключени от търговско дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска дейност, като приложението на ЗПК, е признато и от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация.

Страните по делото не спорят, а и от представения по делото Договор за потребителски кредит № ***/11.07.2023 г. и анекс към него от 29.04.2024 г., се установи, че между същите е сключен договор за кредит за сумата от 6000 лева, впоследствие увеличена с още 800 лева при възнаградителна лихва в размер на 2100 лева, за срок от 18 месеца, при уговорен ГПЛ – 23,33 %. В чл. 4 е посочено, че „общият разход по кредита е 2100 лева и включва възнаградителната лихва от 23,33%, че ГПР е в размер на 49.66%, изчислен по реда на чл. 8. 4. от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит“. Според чл. 8. 4. от ОУ „годишният процент на разходите по всеки кредит и общата сума дължима от кредитополучателя към момента на сключване на договора (т.е.информацията по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК), се посочва в договора“. В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank” p. l. c. в полза на дружеството, като кредитополучателят е декларирал, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.

В изпълнение на поетото задължение кредитополучателят е сключил с „Multitude Bank” p. l. c. договор за гаранция /поръчителство/, с който дружеството е поело задължение да обезпечи задълженията по договора за кредит срещу възнаграждение в размер на 6060 лева, впоследствие увеличено с Анекс от 29.04.2024 г. на 6380 лева. Съдът намира за нужно да посочи, че липсва основание за механично добавяне в общите разходи по кредита на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство – първо поради липсата на идентичност на страните по двете правоотношения и второ доколкото вземанията по нищожни клаузи са изначално недължими. Клаузата на чл. 5 от договора за кредит, обективираща поетото от длъжника задължение за учредяване на обезпечение, съдът намира за нищожна като противоречаща на добрите нрави и като неравноправна. Съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът е този, който следва да оцени кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на договора, а с уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора поръчител се прехвърля върху длъжника рискът от неизпълнение на горното задължение. Посочените в чл. 5 алтернативи само привидно предоставят на потребителя право на избор, но на практика само водят до неоправдано засягане на интересите му.

Възможността за ползване на професионален поръчител се явява обременително, тъй като неизменно е свързано с допълнителни разходи, а изборът е ограничен от факта, че гарантът е предварително посочен от кредитора. От друга страна принципната възможност за избор на физическо лице, вместо предложеното юридическо лице, е ограничена от поставени от кредитора условия, който не е длъжен да одобри избрания от потребителя гарант, респ. да отпусне искания кредит, поради което на практика за потребителя не е осигурена реална алтернатива. При това положение не би могло да се приеме, че договорът за поръчителство е резултат от индивидуално уговаряне и свободна инициатива. Този извод не се разколебава дори хипотетично да бе установено, че има одобрени заявки на потребители, избрали лични гаранти, тъй като договорите и общите условия на ответника се предоставят в типизирана, клиширана форма /с приблизително еднакво съдържание/ за всички евентуални потребители, а тези единици потребители с личен гарант са изключения, който извод може 3 обосновано да се направи, от обстоятелството, че поставените условия за платежоспособност, на които поръчителя трябва да отговаря, са непосилни за осигуряване от средностатистическите потребители на този тип краткосрочни кредити (рекламирани от финансовата институция като “Кредит до заплата“), особено като се има предвид търсената при получаване заема бързина. Изложеното съпоставено с факта, че предложението за предоставяне на личен поръчител не е обвързващо за кредитора и не е достатъчно условие за отпускане на заема, за разлика от ползването на доверен на заемодателят професионален гарант, то очевидно е, че единствената фактическа възможност за получаване на кредит, е избор на обезпечение чрез възмезден договор за гаранция. В допълнение, следва да се има предвид, че тълкуването на чл. 5 от договора за кредит води до извод, че договорът за поръчителство, следва да се сключи не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договорът за кредит, т. е. потребителят реално не разполага с време да осигури личен поръчител и то такъв, който да отговаря на строгите изисквания на финансовата институция.

Ето защо е несъмнено, че предложените от кредитора възможности за отпускане на кредита, водят до единствено възможен избор на потребителя да ползва услуга от определен от кредитодателя професионален гарант. Налага се изводът, че уговорките за поръчителство по Договора за кредит и респективно свързания с него Договор за предоставяне на поръчителство противоречат на добрите нрави и са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда на потребителя с цена, близка по размер предоставената в заем сума. Тази конструкция от сделки води до скрито оскъпяване на кредита чрез сключване на привидно самостоятелен договор за поръчка, при незачитане на правото на избор на потребителя относно личността на поръчителя. След като възнаграждението за поръчителство е уговорено въз основа на нищожни клаузи, същото е недължимо, поради което не е налице основание за включването му в ГПР.