Решение № 62 от 04.05.2022, Районен съд - Радомир

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Радомир, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211730101119 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.12 и сл. от Закона за закрила от домашно насилие.

Постъпила е молба от С. С. М., ЕГН **********, непълнолетна, с адрес: гр.Р., ж.к.“М.“ № ., ет.., ап..- непълнолетна, понастоящем живуща в Ц. с.Д., общ.Р., с която моли съда да бъде издадена заповед за защита срещу нейния настойник Б. П. Б., с адрес: гр.Р., ж.к.“М.“ № ., ет.., ап...

В съдебно заседание чрез назначената процесуална представителка- адв.Д.Ц. от АК- П. поддържа молбата си, като моли същата да бъде уважена и й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът Б. П. Б. чрез своята процесуална представителка- адв.Б. М. от АК- П., е изразил становище, че молбата е неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение, предвид това, че се отнася за маловажен случай- конфликт с подрастващ.

Районният съд, като преценява събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна

Съдът е изискал служебна справка от 1 РУ МВР- П., справка от ПО към МБАЛ“Ра. А.“ гр.П., както и справка за съдимост. Видно от същите спрямо ответника не са налагани други мерки по ЗЗДН и лицето не се води на отчет при ПО към МБАЛ“Св.И. Р.“ гр.Д.. Същият не е осъждан.

1

Според твърденията в исковата молба, ответникът по делото е настойник на молителката и двамата живеят в едно домакинство. Ответникът бие постоянно молителката с плесници, като веднъж тя била с посинено око. Случвало се е да хвърля предмети срещу нея, а веднъж я удалир в корема с телефон. Често я заплашвал, че ще я пребие. Поради това молителката изпитва страх от ответника, защото насилието продължава повече от 10 години.

По делото са разпитани като свидетелиС. И.- директор на ЦСНТ-. и . с.Д., Д.В.съседка на семейството, В. Б.а /мамолетна- дъщеря на ответника и сестра на молителката, чиито показания са преценени по реда на чл.172 ГПК/ и Р. Хр.- психолог към Център за обществена подкрепа към община Р..

Според свидетелката С. М. И. която е директор на ЦВСТ . и . с.Д. от 2019 г., С. била настанена месец декември началото на 2021 г. в Ц. Характеризира я като добро дете, което има прилично държание в Дома и не създава проблеми. Получило се обаждане от Д“СП“- Р., че ще бъде спешно настанена и една вечер в 6,30 ч. я настанили. Поради това, че няма родители, е писала Доклад в Комисията по настойничество и сега в момента е неин настойник. Не знае кой е бил преди нея. Не познава ответника. Сдобила е представа от социалния доклад. В същите е отразено, че в семейството, в което е живяла, човекът, който съжителства с нея, й е посегнал сексуално и поради тази причина е настанена при тях.

Разбрала е, че тя е отишла сама в полицията и е споменала за проблема. В социалния доклад е видяла това нещо, но не е пряк свидетел.

Свидетелката Анг. Б. Й. знае, че Б. й е попечител. Взел я е от 8 месечно бебе до 03.12.2021 г. Държал се е винаги добре, не я лишил от нищо. Знае, че той я е ударил един единствен път, когато разбрал, че е преспала с момче от П. на име К.. Знае това лично от нея. Не знам кога беше шамара, но било през минала година, пролетта. Не е забелязала да има той друго отношение към нея. Държал се е към нея като един баща като към дъщеря. Не е имало сексуални посегателства.

Според свидетелката Д. В. В., която живее в един блок със семейството. Б. като баща и родител се е грижел за С. като негова дъщеря. Водил е нея и сестричката й на почивки, на море, по екскурзии. Б. никога не е бил агресивен срещу тях. Твърди, че просто са му се „качили на главата“. Б. не е проявявал сексуално отношение към С.. Свидетелката не го е чула да каже една вулгарна, лоша дума. С. я довела майката от кв.“В.“ на 8 месеца.

Според свидетелката В. Б. Б.а, на 12 г. /разпитът е извършен в присъствието на социален работник Р. Я. А., отношенията на сестра й и баща й са нормални. Като дъщеря и баща. Той я е бил само един път. Ударил й един шамар, защото разбрал, че спала с момче. Сестра й я гонела навън когато била с момчета. Влизали са по много момчета в тях, гонела я навън зимните дни и през лятото. Биела я е. От както е в с.Д., тя не е идвала при тях.

Според свидетелката Р.П. Х., психолог към Център за обществена подкрепа към Община Р., С. дошла, тъй като била изпратена от Дирекция „Закрила на детето“ за 2 преодоляване на преживяната травма и адаптация в новата семейна среда в Дома, в с.Д.. По отношение на започнатата работа със С., направила два теста, които били по отношение на депресията и по отношение на тревожността. Чрез наблюденията и чрез теста установила, че липсва депресивна симптоматика, но се наблюдавала тревожност. Когато говорела за случилото се, тя имала право дали да говори или да не говори в случая, избрала да говори като споделила за блудствени действия от страна на лицето Б.. Почти при всяка среща вмъквала тази тема в разговорите им. Имала предвид, физически контакт като е карана да бъде събличана, да се съблича, споделила за видео клип, който той е снимал, който след това е бил изтрит и пипане по интимните области на тялото. Отричала директен сексуален контакт. Ставала тревожна, когато говорела за него и се притеснявала от среща с него.

Продължила да твърди в теста си, че е преживява такова насилие. Смятала, че много хора от обкръжението не й вярват. Затова наблегнали по време на срещите на тема за лъжата, дали съжалява за нещо, което до тук е направила или казала, защото всеки път била категорична, че не съжалява и не се притеснява, че повечето хора не й вярват. Според нея тя казва истината и всеки път била категорична за това мнение. Съжалявала единствено, за това, че няма контакти със сестра си. Ставала много емоционална когато говори за нея. Била наясно, че с тези си действия няма да има контакти със сестра или тя ще си промени мнението за нея. Тя била насочена към психолог след 16.12.2021 г. и услугата изчкла на 16.03.2022 г.

Възможно е тревожността да се дължи на тези действия или на това, че е излъгала пред съда.

Тя не говорела всеки път за извършеното действие, имало нужда да говори в разговора включвала преживяната травма. Включвала я всеки път, не бяха подредени нещата в хронологичен ред. Важното било да отработи емоциите. Не е споделяла, че Б. я е бил.

Според свидетелката, възможно е тя да е повлияна от чуждо мнение, но във времето, в което говорили за лъжата и затова, дали се притеснява от това, че хората няма да повярват, тя била категорична, че ако е искала да накаже въпросното лице, тя щяла да излъже например, че е имала контакти с него. Тя говорела, че е имала сексуални контакти с неин съученик. След извършеното действие не иска да живее с Б.

По делото е изискан и приложен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“- община Р.. Според същия С. е родена на 17.04.2005 г. в гр. Перник по време на съвместното съжителство между С. К. и С. М.. Родителите нямат сключен граждански брак. Бащата е припознал детето. Един месец след раждането му г-н М. е напуснал семейството. Симона се е отглеждала от майка си и Б.Б., който е и баща на по- малката й сестра В.. На 16.01.2016г. майката С. К. е починала. На 21.07.2018 г. бащата С. Д. М.също е починал. С. е настанена в семейството на нейния близък със Заповед № ЗД -./18.02.2016 г. на Директора на ДСП - Р.. Мярката за закрила е потвърдена със Съдебно решение № ./16.05.2016 г. на Радомирски районен съд със срок до навършване на пълнолетие. С Удостоверение № ./09.02.2018г. на Община Р. за настойник на С. е определен нейния близък Б.Б.. Отдел "Закрила на детето " при ДСП - Р. работи по случая на С.М. от 29.01.2016 г. От извършваните ежемесечни посещения в дома на детето и провежданите разговори със С. и Б.Б. е установено, че за момичето се полагаха много добри грижи в семейството на г - н Б..

3

Основните битови потребности на детето от храна, отопление, облекло, образование и здравеопазване са били винаги задоволени в пълна степен от неговия близък и семейството му. С.не познава биологичният си баща, а определя за такъв Б.Б.. В провежданите разговори с непълнолетното момиче то винаги е било спокойно и е споделяло, че получава подкрепа от Б.Б. и чувства сигурност и опора в негово лице. Демонстрираше привързаност и към съжителката на г -н Б. - А.Й., с която можеше да споделя и да поиска съвет. Детето никога не е споделяло за проблеми в семейството, в отношенията си с Б.Б. или за извършвано върху него някакъв вид насилие.

На 03.12.2021г. в РУ- Р. е подаден сигнал от непълнолетното момиче за извършени върху него блудствени действия от страна на нейния близък Б.Б.. Със Заповед № .ДР./03.12.2021 г. на Директора на Д“СП“- Р. е прекратено настаняването на С.М. в семейството на Б.Б. и детето спешно е настанено в Ц. - . с.Д., общ.Р.. С Решение № ./18.02.2022 г. на Органа по настойничество и попечителство на Община Р. за попечител на непълнолетната С. С. М. е назначена С.М. И. - временно изпълняваща длъжността Директор на Ц. - 1 и 2 , с. Др. , общ. Р.. Мярката за закрила за непълнолетната С.М. е потвърдена с Решение № . от 24.02.2022 г. на Районен съд - Р. за срок до навършване на пълнолетие, а ако учи - до завършване на средно образование, но не повече от 20 - годишна възраст или до настъпване на основания за прекратяване на настаняването, предвидени в чл.29 от ЗЗДетето.

По делото е приложена и декларация от молителката по чл.9, ал.3 от Закона за защита от домашното насилие, в която липсва описание на случая, при който се твърди, че е упражнено домашно насилие.

От правна страна.

Предвид събраните доказателства, съдът намира, че не следва да бъде издадена заповед за защита. В исковата молба се твърди, че ответникът бие постоянно молителката с плесници и веднъж тя била с посинено око. Случвало се е да хвърля предмети срещу нея, а веднъж я ударил в корема с телефон. Често я заплашвал, че ще я пребие. Поради това молителката изпитва страх от ответника, защото насилието продължава повече от 10 години. От тази формулировка не може да се направи извод кога точно е последният акт на твърдяно домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗЗДН, молбата се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие. В случай, че в молбата липсва посочване на каквато и да било дата съдът намира, че не може да се произнесе относно това дали същата е подадена в срок. От преценените по реда на чл.172 ГПК показания на свидетелката В. Б.а също не може да се направи категоричен извод относно това кога е бил нанесен единственият според свидетелката шамар от страна ответника спрямо молителката. Тя определя като момент на извършване на това деяние моментът, в който ответникът е разбрал, че молителката е преспала с момче от гр.П..

Анализирайки другите свидетелски показания съдът намира, че същите не доказват по несъмнен и категоричен начин упражняване на домашно насилие от страна на ответника чрез нанасяне на удари. Свидетелката Р. Хр., която е психолог и е работила с ищцата твърди, че последната й е споделяла единствено за сексуално посегателство, каквото липсва 4 отбелязано в молбата. Същевременно свидетелката категорично твърди, че ищцата е заявила, че липсва каквото и да било физическо насилие.

В случая не е възможно съдът да постанови и решение при условията на чл.13, ал.3 ЗЗДН, според който когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3. Както бе отбелязано по- горе, в приложената към молбата декларация липсват каквито и да било данни за самото деяние, като е отбелязано единствено от кого молителката е претърпяла домашно насилие.

Предвид горното съдът намира, че единственият възможен извод до който би могъл да достигне е да остави без уважение молбата на С. С. М. за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН срещу Б. П. Б..