Решение № 181 от 07.12.2025, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Харманли, 07.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Г.П.И. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20245630101163 по описа за 2024 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от А. Г. С. с ЕГН ********** от гр.Харманли, ул.***, обл.Хасково, чрез адв. Е. М. от АК-Разград против Община Харманли ЕИК***, гр.Харманли, пл. Възраждане №1, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

В исковата молба ищцата твърди, че по силата на неформален договор за покупко- продажба закупила поземлен имот с идентификатор *** /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно, точка, двадесет и четири, точка, петдесет и шест/, находящ се в гр. Харманли, община Харманли, област Хасково по кадастралната карта одобрена със Заповед №РД- 18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния Директор на Агенция по кадастър гр. София, с административен адрес гр. Харманли, местност „СТАРИТЕ ЛОЗЯ", целият с площ от 897 кв.м./ осемстотин деветдесет и седем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, категория на земята: 8 осма, с номер по предходен план: 724.726, при съседи: ***, *** и ***.

Ищцата твърди, че още преди да закупи имотът ползвала процесният имот с разрешението на собственика. В последствие се споразумели, и като на нея й бил необходим, го заплатила което се случило през 2011 година и от този момент и по настоящем го владеела непрекъснато, необезспокоявано и демонстративно като свой собствен.

Ищцата посочва, че започнала да подготвя документи за снабдяване с Нотариален акт и с изненада установила, че имотът бил собственост на ответника — Община Харманли, но тя не била спирала да владее имота, считано от 2011г. до към момента, а ответникът никога не бил владял имота.

Ищцата посочва, че за нея се пораждал правен интерес да заведе настоящия 1 иск, с който да докажела правото си на собственост върху имота който владее против ответника, както и за отмяна на издадените в негова полза Акт за общинска собственост.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Харманли с адрес: град Харманли, пл. *** с БУЛСТАТ ***, представлявана от М. Иванова Киркова - Кмет, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор *** /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно, точка, двадесет и четири, точка, петдесет и шест/, находящ се в гр. Харманли, община Харманли, област Хасково по кадастралната карта одобрена със Заповед №РД- 189/23.03.2006г. на Изпълнителния Директор на Агенция по кадастър гр. София, с административен адрес гр. Харманли, местност „СТАРИТЕ ЛОЗЯ", целият с площ от 897 кв.м./ осемстотин деветдесет и седем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, категория на земята: 8 осма, с номер по предходен план: 724.726, при съседи:

***, *** и ***.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по делото Община Харманли.

В съдебно заседание, ищцата редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Е. М. от АК – Разград, която поддържа исковата претенция, излагайки подробни съображения за това при анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявената искова претенция изцяло, тъй като счита същата за основателна и доказана.

Претендира разноски по делото съобразно представен списък.

В съдебно заседание ответникът редовно призован, се представлява от юрисконсулт В. Ш., който моли да се отхвърли исковата претенция, като счита същата за неоснователна и недоказана. Претендира разноски в минимален размер.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената скица на поземлен имот №15-1034622-13.10.2024г. на поземлен имот с идентификатор ***, издадена от АГКК Хасково е записан като собственост на ответника Община Харманли.

От Удостоверение за данъчна оценка по чл.3, ал.2 от Приложение №2 от ЗМДТ, с изх.№ДО002152/21.10.2024г. е посочен вид на имота „ за земеделски труд и отдих/ниви“, с идентификатор ***, с данъчна оценка 42.38лева.

Съгласно заключението на вещото лице имотът описан в исковата молба е напълно идентичен (по местоположение, ориентация, форма и площ) с поземлен имот с идентификатор *** /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно, точка, двадесет и четири, точка, петдесет и шест/, находящ се в гр. Харманли, община Харманли, област Хасково по кадастралната карта одобрена със Заповед №РД- 189/23.03.2006г. на Изпълнителния Директор на Агенция по кадастър гр. София, с административен адрес гр. Харманли, местност „Старите лозя", целият с площ от 897 кв.м./ осемстотин деветдесет и седем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, категория на земята: 8 осма, с номер по предходен план: 724.726.

Също така в заключението на вещото лице се посочва, че първия план на 2 който е нанесен процесния имот е Планът на новообразуваните имоти и регистъра към него, одобрени със Заповед №РД-11-222 от 10.08.2024г. на Областния управител на обл.Хасково и на него имотът е нанесен с номер 771817240726, а от датата на одобряване на КККР на гр.Харманли със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АГКК и към настоящия момент, имотът е нанесен като ПИ с идентификатор *** с номер по предходен план 724.726. Процесния имот не е включван в кооперативни блокове, няма проведени реституционни процедури за него, не е бил отнеман, не е заявяван и не е възстановяван, не е бил одържавяван, не е отчуждаван и не е възстановяван. Процесния имот не е актуван като общинска или държавна собственост.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А.Г.А. се установява, че познава ищцата, от малки, пораснали заедно. Посочва, че А. имала имот в „Старите лозя“ и той имал там имот, те били в близост, точно зад нея, където си взел място и си направил две стаички. Нейният имот бил около декар. А. закупила имота от К., с турско име Р.. Той присъствал, когато А. закупила имота.

Търсила място и той я закарал при този продавач, на който платила към 950 лв.

Посочва, че платила парите на К.-Р., което било преди 12-13 години и от тогава била там в този имот, в който имало сграда с две стаи. Тя и децата й живеели там и никой не бил ходил да я гони оттам.

Свидетелят посочва, че имотът се намирал в местността „Старите лозя“, към страната на Трифончето, близко. А. ползвала имота от 12-13 години, който бил заграден с мрежа. Тя си търсила място и той казал, че един човек идвал в махалата да продава това място и му го предложил на него, защото граничил с неговото, но той казал, че не му трябва и тогава закарал А. и тя го купила. При купуването на имота били съставени документи, но те се водели на други собственици, а не на негово име, доколкото си спомня М. била и той го продал на А.. А тази М. била предният собственик, от която Р. купил имота. Той обяснил, че е купил имота от нея и затова документите били на нейно име. М. била собственик на имота, продала го на Р. и Р. го продал на А..

Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като същите са обективни, житейски логични и правдиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства от доказателствената съвкупност. Едновременно с това свидетеля пресъздава личните си и преки впечатления.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. За да бъде исковата претенция основателна е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъда установени следните материални предпоставки /юридически факти/: правен интерес от предявяването на установителния иск, тоест оспорването на твърдяното право на собственост на ищеца от ответника и правото на собственост върху процесния поземлен имот на твърдените придобивни основания.

В случая правният интерес от предявяването на процесния положителен установителен иск се извежда от обстоятелството, че ищецът твърди, че е собственик на основание давностно владение и покупка на поземлен имот с идентификатор *** /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно, точка, двадесет и четири, точка, петдесет и шест/, находящ се в гр. Харманли, община Харманли, област 3

Хасково по кадастралната карта одобрена със Заповед №РД- 18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния Директор на Агенция по кадастър гр. София, с административен адрес гр. Харманли, местност „Старите лозя", целият с площ от 897 кв.м./ осемстотин деветдесет и седем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, категория на земята: 8 осма, с номер по предходен план: 724.726, при съседи: ***, *** и ***.

По делото е безспорно установено, че ищцата е владяла имота от 2011г.

Разгледан по същество, същият се преценя от съда и като основателен.

Ищцата се легитимира като собственик на процесния поземлен имот въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, като твърди, че повече от 10години и до настоящия момент имотът се е владеел от нея явно, спокойно, несъмнително и непрекъснато.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал.

1 от ЗС. Правната последица придобиване на вещното право е нормативно свързана с тези юридически факти.

Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи (чл.

302 от Закон за имуществата, за собствеността и сервитутите (отм.) ), а именно: да е постоянно – фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus possessionis) и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini rem sibi habendi). При държането фактическата власт се упражнява за друг държателят, който няма намерение да свои вещта.

Законодателят е установил оборима презумпция в полза на владелеца, според която владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго – чл. 69 ЗС. Тази презумпция има действие спрямо всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът 4 от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт.