Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22 от 14.01.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 669/2024
Вид
Решение № 22
Подписан
14.01.2025
Състав
Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Светлин Михайлов

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 262 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 ал. 1 или ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 ал. 1 или ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. София, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20241001000669 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство Българско национално радио срещу Решение № 890 /24.06.2024г. по т.д. № 1650/2022г. по описа на СГС, с което е отхвърлен предявеният от Българско национално срещу „Калисто Турс“ ЕООД с ЕИК 201598499 осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 70 000лв. – неустойка, дължима съгласно т. 9.3 от договор №1916/29.04.2021г. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че е допуснато нарушение на материалния закон, като е прието от първоинстанционния съд, че не са били налице предпоставките за разваляне на договора. Твърди, че са били налице условията на чл. 262 ал.2 от ЗЗД, като за възложителя е станало ясно, че изпълнителят няма да може да изпълни надлежно и в срок възложената работа и по надлежния начин. Твърди, че съгласно трайната практика в този случай, развяването се извършва още преди да е налице реално неизпълнение на договорните задължения т.е. развалянето се осъществява при очаквано, предвидимо бъдещо неизпълнение.

1

Твърди, че претендира неустойката, като обезщетение за бъдещите вреди, тъй като договорът, който е развалил се сключва по реда на ЗОП.

Счита, че клаузата за неустойка не е нищожна, тъй като ответната страна отнапред се е съгласила с нея, като е документацията по проведената обществена поръчка не е била обжалвана.

Моли се да бъде отменено решението и вместо тава да бъде уважен предявения иск изцяло. Не са направени доказателствени искания.

Претендират се разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение на другата страна.

В срок е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна, с който се оспорва същата и се иска потвърждаване на решението. Твърди се, че с въззивната жалба се извършва изменение на иска, като се навежда ново основание за прекратяване на процесния договор, което е недопустимо. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски за въззивната инстанция по представен списък.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане. На основание чл. 267 ал. 1 от ГПК, съдът

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо.

По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата неправилност намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

След проведена процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Осигуряване на хотелско настаняване при служебни пътувания в страната и чужбина за нуждите на БНР" между Българското национално радио и дружеството „Калисто турс" ЕООД е сключен договор № 19-16/29.04.2021 г. с предмет ,осигуряване на хотелски резервации и настаняване в страната и чужбина за нуждите на БНР" за срок от 28 (двадесет и осем) месеца, считано от датата на влизането му в сила.

2

Съгласно уговореното в т. 6.2 от договора, техническата спецификация за поръчката и техническото предложение Приложения № 1 и 2 към договор № 19-16/29.04.2021 ,, дружеството се задължава да осигури 24 часово обслужване, като предостави възможност за приемане и изпълнение на заявки в рамките на работното време на служителите на БНР, а при необходимост и извън работното време, в почивни и празнични дни. При заявка за резервация, дружеството е длъжно да предостави писмен отговор на БНР в рамките на 1 (един) час от получаване на заявката, като срокът на валидност на предложените условия и цени, след направената заявка, не може да бъде пократък от 72 часа.

За всяка заявка изпълнителят е длъжен да представи най-малко 3 (три; предложения за настаняване, като цените на предложените варианти за настаняване не трябва да превишават по-ниската измежду цените, предоставяни от съответния хотел на неговата страница в интернет или цена „на рецепция".

За предоставянето на услугата, БНР заплаща на дружеството цената за хотелската резервация и съответните такси за обслужване за резервация и хотелско настаняване, посочени в ценовото предложение. Съгласно ценовото предложение - Приложение № 3 към договора, цената за изпълнение на поръчката се формира както следва: цена за издаване на ваучер за хотелско настаняване на едно лице в размер на 0,99 лв. (деветдесет и девет стотинки) без ДДС; отстъпка в проценти от цената за индивидуално хотелско настаняване (прилагана към по-ниската измежду цените, предоставяни на неговата страница в интернет или цената „на рецепция") -25,50 %.

В т.9. 3 от същия е уговорено, че при развалянето на договора поради виновно неизпълнение на задълженията на някоя от страните, драгата страна дължи неустойка в размер на 20 % от прогнозната стойност на договора.

Не се спори между страните, че прогнозната стойност на процесния договор е 350 000лв. без ДДС.

Уговорена е и внесена от ответника и гаранция за добро изпълнение в размер на 10 500лв.

С писмо с регистрационен индекс и дата № 2-409/31.05.2021 г., ищецът 3 е уведомил ответника, че е констатирал, че е налице констатирано в шест случая на хотелско настаняване на служители на ищеца за периода от 08.05.2021г. до 20.05.2021г. по цени, за които не са приложени уговорените отстъпки, съгласно приложение №3 от договора. Даден е седмодневен срок на ответника да отстрани неизпълнението.

На 07.06.2021г. управителят на ответното дружество е изпратил писмо до ищеца, с което го е уведомил, че е коригирал издадените фактури по 4 от посочените случаи.

С повторно писмо с регистрационен индекс и дата 16-86/20.07.2021 г., изпратено на 21.07.2021 г. на посочения в договора електронен адрес за контакт ответното дружеството е уведомено за нови три случая, в които БНР констатира, че предлага цени, за които не са приложени съответните отстъпки за направени резервации, съгласно приложение № 3 на договор № 1916/29.04.2021 г., което представлява неизпълнение на задълженията му по договора. Предоставен е седемдневен срок, в рамките на който „Калисто турс" ЕООД да приведе дейностите по осигуряване на хотелско настаняване в съответствие с договорните си задължения. С цитираното писмо БНР повторно предупреждава, че при констатиране на нови случаи на неизпълнение, договор № 9-16/29.04.2021 г. ще бъде развален на основание т.

10.3 от същия с всички следващи от това последици за „Калисто турс" ЕООД, включително задържане на внесената от дружеството гаранция за изпълнение.

В отговор, ответната страна е изпратила писмо от 26.07.2021г., с което обяснява причините, поради които е посочило съответната стойност на резервациите.

БНР е изпратило писмо с регистрационен индекс и дата № 2‐ 51/30.09.2021 г., с което уведомява „Калисто турс" ЕООД за развалянето на договор № 19-16/29.04.2021 г. с предмет „осигуряване на хотелски резервации и настаняване в страната и чужбина" на основание допуснато съществено отклонение от Техническата спецификация - Приложение № 1, считано от датата на получаването на писмото. Дружеството е уведомено, че БНР ще задържи внесената от „Калисто турс" ЕООД гаранция за изпълнение на договора в размер на 10 500 (десет хиляди и петстотин) лева, както и че претендира неустойка в размер на 70 000лв. В писмото са посочени три случая, в които се твърди неизпълнение на договора между страните, като се посочва, че не са приложени уговорените отстъпки от цените, както и че не е бил издаден ваучер за хотелско настаняване. Не е даден срок за изпълнение.

С писмо от 11.10.2021г. ответното дружество е посочило, че счита, че не е налице неизпълнение от негова страна, като счита, че договорът между него и ищеца не е развален.

Видно от представеното счетоводно извлечение „удостоверителна записка“, издадена от „Витера 2000“, извършваща счетоводно обслужване на ответника, неоспорена от страните, в периода от 06.05.2021г. до 06.10.2021г.

4

„Калисто турс“ ЕООД е издало на БНР 308 фактури, които отговарят на 154 броя реализирани сделки с издадени ваучери.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 92 от ЗЗД.

За ангажиране на отговорността на ответника за неустойка следва да се прецени дали са налице договорните предпоставки за възникване на такава.

Безспорно между страните е налице сключен валиден договор в писмена форма.

По силата на уговореното между страните ответникът е следвало срещу уговореното възнаграждение да осигурява хотелски резервации и настаняване за нуждите на ищеца.

В исковата си молба, ищецът твърди, че е налице неизпълнение от страна на ответника на основното му задължение по договора, а именно да осигурява резервациите по предвидения начин и да издава ваучери, поради което е развалил договора с едностранно писмено изявление отправено до ответника. В този случай, счита, че следва да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника за неустойка.

От събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност, не може да се направи извод, че е доказано твърдението на ищеца, че са налице предпоставките но чл. 87 ал. 1 или ал. 2 от ЗЗД (чл. 10.3 от договора).

Макар и да не е посочено изрично в исковата молба, ищецът не твърди пълно неизпълнение на договорните задължения. Видно от водената писмена кореспонденция между страните се твърди неизпълнение на част от задълженията на ответника.

С първото отправено до ответника писмо е даден седмичен срок за изпълнение, като от посочените в него шест случая, е коригирано изпълнението по четири от тях в срока, т.е. може да се приеме, че е налице неизпълнение в два от случаите.

По второто писмо, с което също е даден срок на ответника се твърди неизпълнение в три случая.

С последното писмо също се твърди неизпълнение в три от случаите.

Дори да се приеме за доказано твърдението на ищеца за неизпълнение на договорните задължения то, то е частично, а не пълно. Процентно се касае за неизпълнение от 5,2 % (8/154). В този случай и съобразявайки се с константната практика на ВКС, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 87 ал. 4 от ЗЗД, тъй като неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора. (Решение № 318 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 273/2012 г. на IV г. о. е ;. Решение № 102 от 03.08.2010 г. по т. д. № 897/2009 г . на II т. о.). В цитираните актове на ВКС е прието, че за да бъде значително едно неизпълнение то следва да надвишава 1/5 от уговореното изпълнение по договора.

Следва да се отчете и обстоятелството, че при последното писмо, което е 5 изпратено до ответника, не е бил даден срок за изпълнение, като видно от хронологията на отношенията между страните в част от случаите, след като е бил даден срок на ответника той изпълнил договорните си задължения.

Във въззивната жалба е наведен довод, че договорът между страните следва да бъде прекратен на основание чл. 262 ал.2 от ЗЗД.

Такова твърдение е наведено за първи път с въззивната жалба, поради което не подлежи на разглеждане, като преклудирано.

Първата инстанция е направила извод, че договорът между страните е бил прекратен по взаимно съгласие на страните по него. Този извод прави от представеното по делото електронно писмо от 01.10.2021г. Същото, обаче, не е изпратено до представителя на възложителя по договора, а е изпратено до служители на ищеца, с което те се уведомяват да не подават заявките си за резервации до ответника по досегашния ред и е предпоставено от писмото на ищеца с отправено изявление за разваляне на договора.