Решение № 232 от 05.07.2021, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Смолян , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20215440100038 по описа за 2021 година

Ищецът „***“ ЕООД е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.

422, във вр. с чл. 415 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу КР. АС. АРС. от гр. Смолян, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца за сумата от 179,27 лв. – главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори с клиентски номер **** от 04.08.2015 г., сключени между ответника и БТК и сумата от 50,89 лв. мораторна лихва за периода 25.12.2017 – 13.10.2020 г. , за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 980/2020 г. по описа на СмРС.

Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното:

Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу КР. АС. АРС. въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г.**“ ООД, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания „***” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. „***“ ЕООД е встъпил в правата на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Ищецът е придобил права върху цедираните вземания, ведно е всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от втория мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № ****. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.

Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя 1 началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.

Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка.

Между кредитора „***” ЕАД и К.А. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер **** от дата 04.08.2015 г., за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен номер *** с избран тарифен план Traffic Unlimited ХS + с месечна абонаментна такса 5,90 лева; за мобилен номер *** с избран тарифен план Traffic Unlimited L + с месечна такса 27,80 лв.; за мобилен номер **** с тарифен план VIVACOM Net&Call, с месечна такса 19,99 лв. и за мобилен номер *** с тарифен план VIVACOM Net&Call, с месечна такса 19,99 лв.. въз основа на сключените договори БТК е издало 5 фактури на обща стойност 208,17 лв. за месечни абонаменти в периода 08.07.2017 – 07.12.2017 г. за 5 последователни отчетни месеца - за месец 08/2017 г., 09/2017 г., 10/2017 г., 11/2017 и за месец 12/2017 г. Към всяка от фактурите има приложено извлечениедетайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 208,17 лв. е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната на 07.12.2017 г., като датата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Главницата е формирана за периода от месец август до месец декември 2017 г..

В конкретният случай ответникът е подписал договори за далекосъобщителна услуга, ползвал е мобилни номера и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава.

Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването му, „***“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Няма законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. **“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Цесионерът - „С.Г. **“ ООД продължава да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната сделка. Няма законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че длъжникът не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. **“ ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва формата и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре на носителя на вземането са изпълнени.

Длъжникът-ответник К.А. не е изпълнила задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ЕПК, към кредитора, както и към момента на подаването на иска.

Поради липсата на плащане от ответника ищецът е депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК за посочените суми пред РС - Смолян и за тях е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 980/2020 г.. Срещу издадената заповед длъжникът е възразил, което е станало причина ищецът да подаде исковата молба.

2

Претендира присъждане на деловодните разноски в заповедните и исковото производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че договорите за цесия са недействителни, тъй като са сключени в противоречие с чл. 3а от ЗКИ, тъй като ищецът не е регистриран в публичния регистър на БНБ. Твърди, че претендираните от ищеца суми са погасени по давност. Освен това твърди, че е платил всички задължения към БТК.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, в писмени становища поддържа исковете и моли да бъдат уважени. Претендира за разноски.

Ответникът не се явява. За него адв. **** моли исковете да бъдат отхвърлени по изложените в пледоарията съображения.

Смолянският районен съд, като взе предвид, изложеното в исковата молба и отговора и обсъди събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По повод на депозирано заявление за издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „***“ ЕООД срещу КР. АС. АРС. на 02.11.2020 г. е образувано ч.гр.д. № 980/2020 г. по описа нa Смолянския районен съд, по което е издадена заповед за изпълнение № 414/05.11.2020 г., с която е разпоредено КР. АС. АРС. да заплати на ,***“ ЕООД ООД сумата от 230,16 лева, дължима по договори за далекосъобщителни услуги от 2015 и 2013 г., сключени с „БТК” ЕАД /с търговска марка „Виваком”/, от които 179,27 лв. главница и 50,89 лв. лихва за забава върху главницата за периода 25.12.2017 – 13.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 205 лева за съдебно деловодните разноски, от които 25 лв. за държавна такса за образуване на делото и 180 лв. за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу заповедта от длъжника А., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.

С Разпореждане № 2306/08.12.2020 г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ.

Разпореждането е връчено на заявителя на 16.12.2020 г. и на 04.01.2021 г. е депозирана исковата молба от ищеца, с която са предявени искове за установяване на вземането му по посочената по-горе заповед за изпълнение.

Видно от договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., сключен между „***“ ЕАД гр. София като цедент и „С.Г.**“ ООД гр. София като цесионер, цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията си, произтичащи от договори, описани в

Приложение № 1, неразделна част от договора. Посоченото в договора Приложение № 1 не е представено по делото.

Съгласно чл. 5 от посочения договор за цесия страните са уговорили, че от датата на подписване на договора цесионерът ще се смята задължен и изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за факта на цесията, като им изпраща уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на адресната им регистрация по местоживеене или друг адрес, посочен за връзка в Приложение № 1. Предвидено е също, че за целта цедентът ще издаде изрично пълномощно /Приложение № 2/ към договора. От приложеното пълномощно – приложение № 2 на л. 30 на гърба се установява, че цесионерът не е изрично упълномощен да представлява цедента пред длъжниците и да ги уведомява за прехвърлените вземания. В пълномощното не са описани никакви индивидуализиращи данни за пълномощника.

3

По делото е представено пълномощно с нот.заверка рег. № 27707 от 24.10.2018 г. на нотариус с рег. № 622 на РНК /л. 21/, видно от което цедентът „***“ ЕАД, чрез представителя си, е упълномощило цесионера „С.Г.**“ ООД, представлявано от управителя СЦ, по договора за цесия от 16.10.2018 г. да представлява „БТК“ пред лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по договора при и по повод изпращане на уведомителните съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и да подписва уведомителните писма. В пълномощното изрично е посочено, че „С.Г. **“ ООД няма право да преупълномощава трети лица с правата по него.

Видно от потвърждението на л. 19 цесионерът „С.Г.**“ ООД има правата на кредитор на прехвърлените вземания, включително и на вземането срещу К.А. в размер на 179,27 лв..

Представен е и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., с който „С.Г.**“ ООД като цедент прехвърля на цесионера „***“ ЕООД придобитите вземания по договора за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „БТК“ ЕАД като цедент и „С.Г.**“ ООД като цесионер. Посоченото в договора Приложението № 1 не е представено по делото.

Представено е извлечение от приложение № 1 към договора, от което е видно, че предмет на прехвърляне е и вземането на цедента срещу ответника К.А. в размер на 179,27 лв. и в качеството си на цесионер „***“ ЕООД има правата на кредитор.

По делото е представено уведомление за цесия /л. 20/, изходящо от „С.Г.**“ ООД, представлявано от СЦ от името на същото дружество и като пълномощник на „БТК“ ЕАД, адресирано до ответника К.А.. С него се уведомява длъжникът на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД за станалата цесия за прехвърляне на вземането на „БТК“ ЕАД срещу ответника на „С.Г.**“ ООД с договора за цесия от 16.10.2018 г.. Посочен е размерът на вземането – 179,27 лв. В уведомлението не е цитиран договорът, от който произтича прехвърленото вземане на „С.Г.**“ ООД нито какво точно вземане е прехвърлено на „С.Г.**“ ООД. Със същото уведомление „С.Г.**“ ООД уведомява ответника и за извършеното прехвърляне на вземане с договора за цесия от 01.10.2019 г. на „***“ ЕООД и че единствен титуляр на вземането е „***“ ЕООД.