Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 198 от 08.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 282/2023
Вид
Решение № 198
Подписан
08.06.2023
В сила
04.08.2023
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков

Цитирани разпоредби

  • чл.210, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.212 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.342 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.75, ал.2 · Закон за наследството
  • чл.77 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Стара Загора, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20235500500282 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на К. И. Б., действащ чрез особения си представител адв. Н. Т., против решение № 61/31.01.2023 г., постановено по гр.д. № 5018/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението се обжалва като недопустимо поради постановяването му по нередовна искова молба, и тъй като са били налице основания за връщането й, в нарушение на процесуалния закон съдът е постановил обжалваното решение.

Обжалва се и като неправилно, поради постановяването му при допуснато процесуално нарушение, в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по установителни искове за собственост, въпреки че са били предявени от ищците след изтичането на преклузивния срок, без да даде възможност на ответника, сега въззивник, за отговор на инцидентната искова молба.

Сочи се, че решението е неправилно по отношение на уважените установителните искове за собственост, т.к. съдът не е обсъдил възраженията 1 на особения представител на ответника, сега въззивник, а самите правни изводи за основателност на исковите претенции са необосновани и в нарушение на материалния закон, т.к. събраните по почин на ищците, сега въззиваеми, доказателства не установяват елементите на фактическия състав на придобивната давност.

Претендира се частичната отмяна на обжалваното първоинстанционно решение в тази му част и постановяването на ново, с което установителните искове за собственост бъдат отхвърлени, и двата имота бъдат допуснати до делба.

В срока за отговор е постъпил такъв от насрещните страни – И. И. Б. и Б. И. Б., действащи чрез адв. И. П., с който жалбата е оспорена като неоснователна.

Излагат се доводи, че изводите на първоинстанционния съд са обосновани посредством събраните по делото доказателства, а материалният закон е приложен правилно.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява от особения си представител.

Въззиваемите не се явяват лично и не се представляват от процесуални представители.

След запознаване твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от И. И. Б. и Б.

И. Б. срещу К. И. Б., с която е предявен иск за делба на три недвижими имота, а именно : 1. Къща полумасивна, находяща се в гр.С.З., ***, построена върху държавна земя, представляваща парцел VII-85,86 в квартал 19, и отстъпеното за нея право на строеж, представляваща сграда с идентификатор № *** в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД18-65/30.05.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение няма. Сградата е със застроена площ от 80 кв.м, брой етажи - един.

Предназначение- жилищна сграда еднофамилна; 2. Сграда, находяща се в гр.С.З., ***, построена върху държавна земя, представляваща парцел VII85,86 в квартал XIX и отстъпеното за нея право на строеж, представляваща сграда с идентификатор *** в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-65/30.05.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение няма. Сградата е със застроена площ от 68 кв.м., брой 2 етажи - един. Предназначение- жилищна сграда еднофамилна; 3. Сграда, находяща се в гр.С.З., ***, построена върху държавна земя, представляваща парцел VII-85,86 в квартал 19 и отстъпеното за нея право на строеж, представляваща сграда с идентификатор *** в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-65/30.05.2008год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение няма. Сградата е със застроена площ от 42 кв.м., брой етажи — един. Предназначение- жилищна сграда еднофамилна.

Изложени са твърдения, че страните са съсобственици на имотите на основание наследство и давностно владение, като титул за собственост имат единствено по отношение на първата жилищна сграда, но останалите две сгради представляват търпими строежи и по отношение на тях И. И. Б. е осъществявал необезпокояване владение.

С отговора на исковата молба особеният представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, е възразил, че в делбата следва да участва още едно лице, както и че исковата молба е нередовна, т.к. липсват изложени твърдения за обстоятелствата, обуславящи съсобственост между страните по отношение на втория и третия делбен имот, както и доказателства в тази насока.

Исковата молба е оставена без движение, с указания до ищците да уточнят дали в делбата следва да участва още един сънаследник и обстоятелствената част на исковата молба, като изложат хронологически промяната в собствеността по отношение на процесните имоти.

В изпълнение на указанията ищците са уточнили, че в производството не следва да участва друг съделител, т.к. е налице разпореждане от негова страна с идеалните му части от съсобствеността в полза на ответника, и е представено писмено доказателство.

Съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, в което след даване ход на делото исковата молба отново е оставена без движение с указания до ищците да уточнят кои са съсобственици на процесния имот и при какви права.

С подадена на 22.07.2022 г. /т.е. след изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, т.к. по делото липсва съдебен акт за продължаване на срока/ нова искова молба ищците са заявили нови твърдения, че втория и третия делбен имот не представляват съсобствени между страните имоти, а са изключителна собственост съответно на Б. И. Б. и И. И. Б. по силата на давностно владение, като са предявили срещу ответника К. И. Б. установителни искове за собственост.

Делото отново е внесено за разглеждане в отрито съдебно заседание и след събиране на доказателствата е обявено за решаване.

3

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска за делба по отношение на недвижимият имот, представляващ къща полумасивна, находяща се в гр.С.З., ***, построена върху държавна земя, представляваща парцел VII-85,86 в квартал 19, и отстъпеното право на строеж, представляваща сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. С.З., като е допуснал съдебната делба да се извърши между И. И. Б., Б.

И. Б. и К. И. Б., при квоти съответно от 16/36 идеални части за първия, 18/36 идеални части за втория и 2/36 идеални части за третия.

Уважил е и предявените установителни искове за собственост, като е признал за установено по отношение на К. И. Б., че И. И. Б. е собственик на основание придобивна давност на жилищна сграда, с площ от 42 кв.м., представляваща сграда с идентификатор ***, построена в имот с идентификатор № *** по КККР на гр. С.З., а Б. И. Б. е собственик на основание придобивна давност на жилищна сграда с площ от 68 кв.м., представляваща сграда с идентификатор ***, построена в имот с идентификатор № *** по КККР на гр. С.З..

От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че страните по делото са наследници по закон на И. К. Б., починал на *** г., и Г.Б.Б., починала на 20.05.2020 г.

По силата на договор за дарение от 02.08.1984 г. И. К. Б. е придобил недвижим имот, представляващ жилищна сграда, построена в дворно място от 411 кв.м., съставляващо парцел VII – ГНС в кв.40 по плана на гр. С.З., с отстъпеното право на строеж, заедно с подобренията.

С договор за замяна от 25.09.1990 г. този имот е бил заменен, а И. К. Б. и съпругата му Г.Б.Б. са придобили собствеността върху полумасивна къща, построена върху държавна земя, представляваща парцел VII-85,86 в кв.19 по плана на гр. С.З., с отстъпеното право на строеж. С оглед участието на двамата съпрузи като страни по сделката, новопридобитият имот е станал съпружеска имуществена общност, т.к. макар и да е бил заменен с имот-лична собственост на И. К. Б., е бил придобит чрез възмездна сделка по време на брака, поради което по силата презумпцията на чл.19, ал.1 от Семейния кодекс от 1985 г. /отм./ по отношение на същия е възникнала съпружеска имуществена общност.

По действащите КККР на гр.С.З. този имот представлява сграда с идентификатор № ***, построена в парцел с идентификатор № ***, находящ се в гр.С.З., ***.

С договор за дарение 28.11.1990 г. И. К. Б. е дарил на съпругата си Г.Б.Б. собствената си ½ идеална част от имота, поради което Г.Б.Б. е станала единствен собственик на същия.

С договор за дарение от 27.06.2005 г. И. К. Б. и Г.Б.Б. са дарили на ищеца Б. И. Б. ½ идеална част от тази полумасивна къща, построена с 4 отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот – пл.№ 85, който съгласно утвърдения ПУП е урегулиран в УПИ парцел VII-85,86 в кв.19 по плана на гр. С.З., като са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на целия имота.

С договор за издръжка и гледане от 27.06.2005 г. И. К. Б. и Г.Б.Б. са прехвърлили ½ идеална част от този имот на ответника К. И. Б. срещу задължението да поеме гледането на Г.Б.Б. докато е жива, като прехвърлителите са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота.

С извършването на тези две разпоредителни сделки имотът е станал съсобствен между Б. И. Б. и К. И. Б. при квоти от по ½ идеална част.

След смъртта си, И. К. Б., починал на *** г., е оставил за свои наследници по закон преживялата си съпруга Г.Б.Б., децата си Д. И. Б., Т.И.Д., И. И. Б., Ж.И.С., И.И.Р., Б. И. Б. и К. И. Б., както и по заместване низходящите на починалия преди него негов син К. И. Б., починал на *** г. – Т.К.Б. и А.К.Б. /внуци на И. К. Б./.

По предявен от Г.Б.Б., Д. И. Б., Т.И.Д., И. И. Б., Ж.И.С., И.И.Р. и Б. И. Б. срещу К. И. Б. иск за разваляне на договора за издръжка и гледане, с влязло на 04.01.2010 г. в сила съдебно решение по гр. д. № 3448/2009 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, договорът е бил развален до размера на 16/18 идеални части от прехвърлената ½ идеална част.

В това производство Т.К.Б. и А.К.Б. не са участвали като ищци, а твърденията на ищците Г.Б.Б., Д. И. Б., Т.И.Д., И. И. Б., Ж.И.С., И.И.Р., Б. И.

Б. са били, че към момента на сключване на договора за издръжка и гледане имотът е бил съпружеска имуществена общност на И. К. Б. и Г.Б.Б., прекратена със смъртта на първият от тях, поради което притежават съсобственост при следните квоти: Г.Б.Б. – 10/18 идеални части, от които 9/18 собствени и 1/18 наследствени, Д. И. Б. / 1/18 идеална част, Т.И.Д. – 1/18 идеална част, И. И. Б. – 1/18 идеална част, Ж.И.С. – 1/18 идеална част, И.И.Р.

– 1/18 идеална част, Б. И. Б. – 1/18 идеална част.

С оглед на договор за дарение 28.11.1990 г. , по силата на който И. К. Б. е дарил на Г.Б.Б. собствената си ½ идеална част от полумасивната къща, построена с отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот – пл.

№ 85, който съгласно утвърдения ПУП е урегулиран в УПИ парцел VII-85,86 в кв.19 по плана на гр. С.З., това е абсолютно невярно, т.к. към този момент имотът е престанал да бъде съпружеска имуществена общност След сключването на тази сделка имотът е бил собствен единствено на Г.Б.Б., като с договорът за дарение от 26.07.2005 г. тя се е разпоредила с половината от имота, а с договора за издръжка и гледане – с другата половина.

Независимо, че в нотариалните актове като страна по сделките наред с 5

Г.Б.Б. е участвал и И. К. Б., прехвърлител по договора за дарение и договора за издръжка и гледане е била само тя, т.к. имотът не е бил съпружеска имуществена общност.