Решение № 3065 от 18.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3065 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110147894 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и 2 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

Производството е образувано по предявени от А. В. Г. срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД обективно съединени искове, както следва: 1/ за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № 1282624/26.08.2023г. поради противоречие и заобикаляне на закона; 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1180,00 лева, представляваща платена сума по договор за потребителски кредит № 1307551/26.08.2023г. при начална липса на правно основание за това, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че сключил с ответното дружество договор за предоставяне на потребителски кредит № 1282624/26.08.2023г. за сумата от 1000,00 лева. Сочи, че в чл.5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Miltitude Bank“ в полза на дружеството – ответник.

Поддържа, че на 26.08.2023г. сключил и Договор за гаранция (поръчителство) с Multitude Bank p.l.c. Поддържа още, че в случая не били спазени изискванията на чл.

10, ал. 1 ЗПК, тъй като договорите не били сключени в изискуемата форма и същите не са подписвани като страната има единствено неподписано копие. Сключването на договор за поръчителство със свързано с кредитодателя дружество и заплащането на такса за това е в пряко противоречие с Директива 2008/48. Сочи още, че в договора за паричен кредит е посочено, че ГЛП е 23,00%, а ГПР е 49,11%, но това не съответства на обективната истина, тъй като ищецът е получил сумата от 1 000 лева главница, а 1 следва да върне 2 180 лева. Поддържа още, че чрез включването на такса за гарант е налице и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение съставлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя правния си интерес от предявените искове. Поддържа, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихви или други разходи по кредита. Тъй като ищецът е заплатил на „Фератум България“ ЕООД сумата от 2 180 лева, то сумата от 1 180 лева е получена без основание. По изложените доводи моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват се твърдения на ищеца относно сключването на договор за поръчителство като задължително условие за сключване на договора за кредит, като се твърди, че кредитополучателят може сам да избере свой поръчител. Изразява се становище, че исковете да нищожност на договора за гаранция са насочени срещу ненадлежна страна, поради което са недопустими. Сочи се, че Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Р.България, като договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответното дружество не е страна. Поддържа се още, че ищецът сам е избрал горепосоченото дружество за поръчител, след като е бил информиран за дължимите такси. По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове и да присъди на дружеството направените по производството разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, а и от представения по делото договор № 1282624 за предоставяне на потребителски кредит се установява, че на 26.08.2023 г. А. В. Г. е сключил с ответното дружество „Фератум България“ ЕООД договор за предоставяне на потребителски кредит за сумата от 1000,00 лева. Видно от договора е, че страните са постигнали съгласие за лихва в размер на 230,00 лева, при лихвен процент 23,00 % годишният процент на разходите 49.11 %. В договора е посочена общата сума, подлежаща на връщане, а именно 1230,00 лв., на 12 вноски, с първа падежна дата:

25.09.2023 г. Договорът е сключен при Общи условия, приложени към отговора на исковата молба и приети като писмени доказателства по делото.

Между страните не се спори, а и от приетия като писмено доказателство по делото договор се установява, че кредитът е обезпечен с договор за гаранция 2

/поръчителство/, сключен между Фератум Банк, със седалище в Малта, като гарант и ищеца, наречен клиент срещу заплащане на възнаграждение в размер на 950,00 лева, платимо на 12 месечни вноски, съвпадащи като падеж с тези по договора за кредит.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.2 ЗЗД:

Сключеният между ищеца и ответника договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК). За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС).

Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Съгласно чл. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, както и в Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и Съвета за продажба от разстояние на финансови услуги.

Съгласно чл. 6 ЗПФУР договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието „финансова услуга“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на „средство за комуникация от разстояние“ – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно 3 физическо присъствие на доставчика и на потребителя. В случая договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което доводите на ищеца за неспазване на чл.10, ал.1 ЗПК са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите, който включва и законната лихва, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, определена с Постановление на Министерския съвет. Според чл.19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.

Според § 1, т. 1. ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съвкупният анализ на процесния договор и договора за поръчителство, както и на общите условия по договора за заем води до извода, че в случая разходите за възнаграждение на поръчителя по договор за гаранция с Multitude Bank следва да бъдат включени в ГПР като разход за потребителя по договора за заем. Това е разход, дължим от потребителя винаги, дори при точно изпълнение на задълженията му по договора за заем, наред със сумата за главница. Предоставянето на поръчителство от гаранта Multitude Bank по формално отделен договор за гаранция представлява допълнителна услуга във връзка с договора за заем, която е пряко свързана с него и в случая е задължително условие за получаване на заема. Това е така, защото според чл.5 от договора за заем предоставянето на обезпечение чрез поръчител е задължително условие за отпускане на заема – без него не би било конституирано правоотношение по отпускане на заем. Освен това в същия член от договора е посочено, че поръчителството е с Multitude Bank.

Касае се за услуга, подобна на възнаграждението, дължимо на посредниците за сключване на договора (което се включва в ГПР според чл. 19, ал. 4 ЗПК) и на застрахователните премии (които се включват в ГПР според § 1, т. 1. ДР ЗПК). Макар 4 договорът за заем и договорът за поръчителство да съставляват отделни договори, то дългът по заемаи по договора за гаранция следва да се разглеждат като едно цяло и са част от общите разходи по кредита за потребителя, които несъмнено са били известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.

В този смисъл е и решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на Съда на Европейския съюз, според което за да осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (§40). Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.