Решение № 1360 от 17.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1360 гр. Варна, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. С. мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100501746 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена на 24.07.2023 г. от Н. А. К., К. В. К. и П. К. В., всички чрез адв. Х., срещу Решение №169/04.07.2023 г., постановено по гр. д. № 1209/2022 г. по описа на РС – Провадия, с което са уважени искове, както следва:

1) с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено между С. К. С. и П. К. В., че последната не е собственик на реална част с площ 105 кв. м (след допуснато изменение на иска) от УПИ ХV-261, в кв. 35а по плана на с. Ветрино, одобрен със заповед №5859/05.09.1964 г., при граници на реалната част по комбинирана скица, представляваща Приложение № 4 към приетата по делото СТЕ: останалата част от УПИ XV-261, УПИ XII260, УПИ XIV-261, улица, защрихована с червен цвят на комбинирана скица, представляваща Приложение №4 към приетата по делото СТЕ на вещо лице С. Костов, при граници на реалната част по скица №213/04.05.2022 г. на община Ветрино: УПИ XV-261, УПИ XVI-260, УПИ XIV-261, улица, при граници на цялото УПИ ХV-261, в кв. 35а по плана на с. Ветрино по скица №213/04.05.2022 г. на община Ветрино: улица от две страни, УПИ XVI-260, УПИ XIV-261, а по комбинирана скица, представляваща Приложение №4 към приетата по делото СТЕ при граници: улица от две страни, УПИ XII-260, 1

УПИ XIV-261;

2) с правно основание чл. 108 ЗС, като е признато за установено в отношенията между С. К. С., от една страна, и К. В. К. и Н. А. К., от друга страна, че С. К. С. е собственик въз основа на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №38, том V, дело №646, рег. №5241 от 25.09.2019г. на нотариус И.К., вписан в CB-Провадия под Акт №171, том IX, дело №1721, вх. рег. №3132 от 26.09.2019 г. на гореописаната реална част от УПИ ХV-261, в кв. 35а по плана на с. Ветрино и К. В. К. и Н. А. К. са осъдени да предадат на С. К. С. владението върху гореописаната реална част;

3) с правно основание чл. 109 ЗС, като К. В. К. и Н. А. К. са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на С. К. С. да упражнява в цялост правото си на собственост върху гореописаната реална част от УПИ ХV-261, в кв. 35а по плана на с. Ветрино, като премахнат изградените в същата ограда и стопанска постройка.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Жалбоподателите Н. А. К., К.

В. К. и П. К. В. поддържат, че за ищеца липсва правен интерес от иска по чл.

124, ал. 1 ГПК. Сочат, че исковете са уважени немотивирано, след като съдът е приел, че оградата не е местена и границите между процесните имоти не са променяни поне от 1990 г., а според САЕ – от 40 г. Поддържат, че постройката е отразена на плана от 1964 г. Излагат, че съгласно РП от 1920 г. имотът е съставлявал парцел III в кв. 66 и той е застроен още от първоначалния собственик, който е поставил вътрешна граница на имота, материализирана на място с трайни означения, и е владял повече от 10 г. преди влизане в сила на ЗТСУ, като забраната за придобиване по давност на реална част от урегулиран парцел не следвало да се прилага. Сочат, че своевременно, след запознаване със СТЕ, са релевирали възражение за грешка в кадастралната карта при изготвяне на следващия РП, но районният съд не се е произнесъл с изрично определение относно допустимостта му. Считат, че в РП от 1964 г. имотът не е отразен такъв, какъвто е на място към момента на самото заснимане, като при отреждането на парцелите дворищнорегулационната граница е поставена неправилно и без да се зачете съществуващата имотна граница. Твърдят, че планът от 1964 г. не е приложен, тъй като съществуващата имотна граница никога не е съвпадала с регулационната граница.

Посочват, че при изработване на дворищнорегулационния план е прокарана разделителна линия в парцела и отредените два парцела са обозначени с различни планоснимачни номера.

Считат, че неправилно съдът е преценил кои свидетелски показания са достоверни и кои не са. Поддържа, че вещото лице по СТЕ е изместило съществуващата на място имотна граница и ситуира граница, различна по форма, място и размер, и която е разположена по друг начин от посочения от ищеца в скица, приложена към исковата молба, а на комбинираната скица била нанесена имотна граница, която не съществувала и се основавала на 2 неверни данни. Твърди, че регулацията не е приложена. Посочва, че отС.ието на стопанската постройка от съществуващата граница на място не е измервана по делото и изводът на съда, че не е спазено разС.ието от 3 м за нежилищните сгради до вътрешните граници на УПИ, е несъобразен с доказателствата. По изложените съображения отправят искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия С. К. С., чрез адв. Г., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. К. С., ЕГН **********, с която са предявени искове, както следва:

1) с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено между С.

К. С., и П. К. В., ЕГН **********, че П. К. В. не е собственик на реална част с площ 105 кв. м от УПИ ХV-261, в кв. 35а по плана на с. Ветрино, одобрен със заповед №5859/05.09.1964 г., при граници на реалната част по скица №213/04.05.2022 г. на общ. Ветрино: УПИ XV-261, УПИ XVI-260, УПИ XIV261, улица, при граници на цялото УПИ ХV-261, в кв. 35а по плана на с.

Ветрино по скица № 213/04.05.2022 г. на общ. Ветрино: улица от две страни, УПИ XVI 260, УПИ XIV 261;

2) с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено между С.

К. С., от една страна, и К. В. К., ЕГН **********, и Н. А. К., ЕГН **********, от друга страна, че С. К. С. е собственик въз основа на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №38, том V, дело №646, рег. №5241 от 25.09.2019 г. на нотариус И.К., вписан в CBПровадия под Акт №171, том IX, дело №1721, вх. рег. №3132 от 26.09.2019 г., на гореописаната реална част с площ 105 кв. м от УПИ ХV-261, в кв. 35а по плана на с. Ветрино, одобрен със заповед №5859/05.09.1964 г., и осъждане на К. В. К. и Н. А. К. да предадат на С. К. С. владението върху гореописаната реална част;

3) с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на К. В. К. и Н. А. К. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на С. К. С. да упражнява в цялост правото си на собственост върху гореописаната реална част с площ 105 кв. м. от УПИ ХV-261, в кв. 35а по плана на с. Ветрино, одобрен със заповед №5859/05.09.1964 г., като премахнат изградените в гореописаната реална част ограда и стопанска постройка.

В исковата молба ищецът С. К. С., чрез адв. Г., излага, че бил собственик на УПИ ХV-261, в кв. 35а по плана на с. Ветрино, одобрен със заповед №5859/1964 г., с площ от 1120 кв. м при граници: от две страни улици, УПИ 3

XVI-260, УПИ XIV-261, и на изградените в същото сгради по силата на формална сделка, сключена на 25.09.2019 г. П. В. била собственик на УПИ XIV-261, съседен от изток на неговия имот. Поддържа, че В. самоволно преместила съществувалата между двата имота ограда и я поставила на около 4 м навътре в неговия имот, завладявайки по този начин реална част с площ от около 200 кв. м от неговия имот. Реалната част от УПИ ХV-261 представлявала източната част от имота, заключена между границата на УПИ ХV-261 с улица на юг по протежение от около 50 м до границата с УПИ ХVI260 на север, на 4 м от границата с УПИ IV-261 на изток и останалата част от УПИ ХV-261 на запад. В. изградила в реалната част незаконна паянтова постройка за отглеждане на животни, която попадала в югоизточната част на неговия имот и му пречила да упражнява правото си на собственост. Излага, че изпратил нотариална покана от 27.01.2022 г. до В., с която я уведомявал да премахне постройката и да преустанови неоснователното ползване на заетата от нея част от неговия имот. На 11.05.2022 г. В. продала на съпрузите К. и Н.

К.и УПИ XIV-261, заедно с изградените в него жилищна сграда, лятна кухня и навес. Проведените с В. и К. разговори относно оградата и постройката били безуспешни.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника П. К. В., чрез адв. Х., с който оспорва предявения срещу нея иск като недопустим и неоснователен. Счита иска за недопустим поради липса на правен интерес за ищеца да отрече право за минал период от време и невъзможност за нея да противопостави свое право, след като на 11.05.2022 г. тя се е разпоредила с правото си на собственост върху УПИ XIV-261. По неоснователността на иска поддържа, че границата между имотите не е променяна от както се помни, дърветата били стари и прорастнали в мрежата, а стопанската постройка съществувала от времето на дядо й. Прадядо й К. С. Ш., починал на ******** г., е имал дворно място, в което е построил две еднакви къщи със стопански постройки. На фасадите на двете къщи били записани инициалите му „КСШ“ и годината на завършване на строителството – 1960 г. Границата между имотите била материализирана от него чрез поставяне на оградна мрежа, бетонни блокчета, каменни корита /улуци/ и засаждане на дървета.

Дядо й В. К. Ш. купил имота на 15.02.1979 г. и упражнявал правото си на собственост в пълен обем, владял имота явно, непрекъснато и необезпокоявано във вида, обема и границите на праводателя си до смъртта си на ********* г. По желание на дядо й след неговата смърт имота да остане за нея, родителите й Н. А. К. и К. В. К. й го прехвърлили на 08.02.2018 г.

Предходният собственик на УПИ XV-261 бил С. К. С. - чичо на баща й, и както с него, така и с наследниците му не е имало неразбирателство. Ищецът бил неин братовчед и от закупуването на УПИ XV-261 на 25.09.2019 г. до 14.05.2021 г. не бил предявявал никакви претенции. На 31.01.2022 г. получила нотариална покана с искане да премахне постройката по източната граница на имота, да почисти терена и да преустанови ползването на част от УПИ XV261. След поканата ищецът нарушил целостта на границата между имотите, 4 като премахнал бетонните блокчета, изкъртил и натрошил каменните корита /улуци/. Поддържа, че всеки един от собствениците на УПИ XIV-261 е присъединявал владението на предходния собственик и е придобил по давност правото на собственост върху имота в съществуващите граници с построените в него сгради, без оспорване от собствениците на УПИ XV-261.

Предвидената дворищна и улична регулация за с. Ветрино не е била приложена и след изтичане на срока по §8 от ПР на ЗУТ планът бил загубил действието си, като имотите останали да съществуват по имотните граници.

Поддържа, че претендираната реална част от 200 кв. м била част от УПИ XIV 261 и никога не е била владяла от ищеца или праводателите му, както и че никой не бил заемал част от ПИ XIV-261.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците Н. А. К. и К.

В. К., чрез адв. Х., с който оспорват предявените срещу тях искове като недопустими и неоснователни. По неоснователността на исковете излагат, че К. С. Ш. – дядо на К. В. К., починал на ******** г., имал дворно място, в което построил две еднакви къщи със стопански постройки. На фасадите на двете къщи били записани инициалите му „КСШ“ и годината на завършване на строителството – 1960 г. Границата между имотите била материализирана от дядото чрез поставяне на каменни корита /улуци/, бетонни блокчета, и оградна мрежа, по протежението на която били засадени дървета, и не била променяна. Бащата на ответника К. - В. К. Ш., придобил право на собственост върху имота на 15.02.1979 г. След като ответниците К.и сключили граждански брак на 31.10.1982 г. живеели няколко години в имота. По желание на В. Ш. след неговата смърт имота да остане за внучка му - П. В., родителите й й го прехвърлили на 08.02.2018 г. От 08.03.1979 г. собственик на УПИ XV-261 бил С. К. С. – брат на В. Ш.. Отношенията между братята и наследниците им били основани на уважение и подкрепа и никой от тях нямал претенции към имота. От закупуването на УПИ XV-261 на 25.09.2019 г. до 14.05.2021 г. ищецът не бил предявявал никакви претенции. Когато трасирали имота му, ищецът им казал, че ще поставя ограда. На следващия ден ответниците К. и В. се срещнали с бащата на ищеца, който им заявил, че оградата трябва да е на границата по скицата. На 01.02.2022 г. дъщеря им получила нотариална покана с искане да премахне постройката по източната граница на имота, да почисти терена и да преустанови ползването на част от УПИ XV-261. След поканата ищецът нарушил целостта на границата между имотите, като премахнал бетонните блокчета и изкъртил каменните корита /улуци/.