Определение № 467 от 02.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 гр. София, 02.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002102249 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца А. Ц. Г., чрез адв.

Б. В., срещу решение № 420/23.12.2022 г. по в. гр. дело № 602/2022 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 261172/22.10.2021г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 27.07.2022г., постановени по гр.д. № 6697/2020 г. по описа на Районен съд - Перник в частта, с която е осъдено „Стомана индъстри" АД да заплати на А. Ц. Г. по иска с правно основание чл. 200 КТ сумата 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние /ексцес/, в резултат на професионално заболяване от болестта “Вибрационна болест от общо вибровъздействие, втори стадий”, установено с Експертно решение № 0012/002/08.01.2020 г. на УБ - МБАЛ Св. Иван Рилски, гр. София, потвърдено от ЕР на НЕЛК № 0685/066/17.09.2020. след съответното преосвидетелстване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на установяването на ексцеса - 08.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 1000 лв. и за осъждане на „Стомана индъстри" АД да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата 320 лв.

- държавна такса и сумата 150 лв. - разноски за вещо лице и вместо това предявеният иск с правно основание чл.200,ал.1 КТ от А. Ц. Г. срещу „Стомана индъстри” АД гр. Перник е отхвърлен за сумата 8000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние/ексцес/ в резултат на професионално заболяване от болестта „Вибрационна болест от общо вибровъздействие, втори стадий”, ведно със законната лихва от 08.01.2020 г. до окончателното изплащане.

1

Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ се уважи в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2020г. до окончателното изплащане.

В изложението и касационната жалба са формулирани въпросите:1.

Следва ли въззивната инстанция да приема само факти и констатации отразени в един медицински документ, каквото е представеното ЕР на ТЕЛК, а да игнорира изслушаната допусната по делото СМЕ, констатациите по която установява наличието на ексцес или не? Въпросът е от значение за правилното приложение на закона /материалния и процесуален такъв/ и за развитието на правото. 2.Следва ли и ограничен ли е съдът да възприема отделни писмени документи въз основа на които да формира вътрешното си убеждение касателно тяхното отношение към крайния изход на делото или следва да разгледа и обоснове в пълнота всички представени по делото доказателства /в случая ЕР на ТЕЛК и СМЕ/ за да постанови своя краен акт?

Въпросът е от значение за правилното приложение на закона /материалния и процесуален такъв/ и за развитието на правото. 3. Следва ли съдът да игнорира констатациите и обясненията на вещото лице по изслушаната СМЕ по делото, която по своята същност представлява своеобразно писмено доказателство на лице със специални знания, което установява наличието на фактите относно настъпилите увреждания в здравословното състояние на ищеца или е достатъчно да се възприеме само отразеното в писменото доказателство - ЕР на ТЕЛК в намаленото процентно изражение на професионалното заболяване, без да се вземе предвид констатациите на СМЕ?

Въпросът е от значение за правилното приложение на закона /материалния и процесуален такъв/ и за развитието на правото. 4. Установяването на ексцеса на професионалното заболяване става и се установява пред съда само с писмените документи издадени от компетентните органи на медицинската експертиза /ТЕЛК и/или НЕЛК/ или и с допускане изслушването на съответната СМЕ, с поставени на същата въпроси относно съществуването на професионалното заболяване и/или неговия ексцес? Въпросът е от значение за правилното прилагане на закона. 5. Дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване и в случаите, когато не е настъпило намаляване на трудоспособността за съответната професия и/или е посочен по нисък процент в ЕР на ТЕЛК, което не означава непременно че лицето и здравословното му състояние се е подобрило, а изменението на процента трайно намалена работоспособност е по силата на цифрова промяна в същия в нормативния акт, който намален процент обаче да отразява действителното състояние на заболяването по старата номерация и проценти, но е изменен начина на отразяването на процента трайно намалена работоспособност занапред? Въпросът е решен в противоречие с практиката 2 на ВКС. 6.Длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл. 271, чл. 272, вр. с чл. 236, ал. 2 от ГПК да обсъди в мотивите на акта си всички възражения, доводи и доказателствата събрани от страните в производството? Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и в противоречие с практиката на ВКС. 7. Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото? Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и в противоречие с практиката на ВКС. 8.

Какво е съдържанието на мотивите към съдебното решение? Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на

ВКС и в противоречие с практиката на ВКС. 9. Може ли въззивният съд да пристъпи към постановяване на решението си преди делото да е изяснено напълно от фактическа страна и съставлява ли това процесуално нарушение на разпоредбите на чл.10 и чл.235 ал.2 от ГПК? Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и в противоречие с практиката на ВКС.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно.

Ответникът по касационната жалба „Стомана индъстри" АД, чрез адв.

Х. М. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.

200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Прието е за безспорно между страните по делото и установено от представените писмени доказателства, че от 16.05.1983 г. до 01.06.2016г. ищецът е работил по трудово правоотношение на длъжност "машинист на мостов кран”, “машинист на разл. кран”, “машинист на кран” и “кранист” при ответника и негови праводатели.

С влязло в сила на 22.12.2016 г. ЕР на ТЕЛК №1477 от 175/09.12.2016г. на УМБАЛ”Св.Иван Рилски”- гр.София, на ищеца е призната 58% ТНР от професионално заболяване: „Глухота, свързана с нарушение в провеждането на звука /кондуктивна/ и Неврит на слуховите нерви /водеща диагноза/ и Вибрационна болест от общо вибровъздействие, втори стадий" /костнодистрофичен, цервикален, лумбосакрален, радуколарен и ангииоспастичен синдром/, като за последното е определена 40% ТНР /общо оценка на работоспособността 72% ТНР/ със срок на % на намалена работоспособност и степен на увреждане до 01.12.2019г.

С решение № 560/15.06.2017 г. по гр.д.№944/2017г. на ПРС, влязло в сила на 22.10.2018г. „Стомана Индъстри" АД е осъден да заплати на А. Г.

3 сумата 5000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от професионалното заболяване "Вибрационна болест от общо вибровъздействие, втори стадий".

С влязло в сила на 28.10.2020 г. Експертно решение на ТЕЛК № 0012 от 002/08.01.2020 г. на УБ - МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД, издадено въз основа на преосвидетелстване във връзка със заболяванията на ищеца е призната 60% ТНР от професионално заболяване: „Неврит на слуховите нерви със слухова загуба за ляво ухо 78дб и за дясно ухо 80 дб /водеща диагноза/ и Вибрационна болест от общо вибровъздействие, втори стадий" /костнодистрофичен, цервикален, лумбосакрален, радуколарен и ангииоспастичен синдром/, като за последното е определена 30% ТНР по чл.

7, т. 12,2 /общо оценка на работоспособността 100% ТНР без чужда помощ/ със срок на % на намалена работоспособност и степен на увреждане до 01.01.2023г.

Прието е, че според съдебно-медицинската експертиза при ищеца е установена вибрационна болест от общо вибровъздействие - II стадий /костно-дегенеративен, цервикален, лумбо-сакрален радикулерен и ангиоспастичен синдром/; заболяването е със субективни оплаквания, свързани с вписаните в медицинската документация синдроми. Заболяването има хронично-прогресиращ ход, независимо от провежданото лечение и при отстраняване на етиологичния причинител /вибровъздействие/. Има възможност да се забави развитието за по-дълъг период в междинния втори стадий, но не и да бъде преустановено. Състоянието на този етап няма възможност за дефинитивно лечение. Провежда се симптоматично и патогенетично лечение.

При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд е направил следните изводи:

Според трайната практика на ВКС /решение № 118 от 4.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3177/2020 г., III г. о.; решение № 185/27.05.10 по г. д. № 5264/08, III г.о.; решение № 42/20.02.12 по г. д. № 267/11, IV г.о.; решение № 462/09.01.12 по г. д. № 1304/10, IV г.о./, за да бъде признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред.

Признаването на професионалния характер на заболяването според чл. 62, ал.

3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Съгласно чл. 3, чл. 10 и чл. 13 от същата признаването на професионалната болест, към която се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Усложнения, резултат от призната професионална болест, са такива допълнителни здравни състояния, които възникват след и са в причинно-следствена връзка с признатата професионална болест. Изведен е 4 извод, че признаването на определено заболяване за професионална болест, настъпилите усложнения и причинно-следствената връзка с професионалната болест е от изключителна компетентност на ТЕЛК. Експертното решение на ТЕЛК има двойнствен характер - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на правото. При липсата на такова решение /или непредставянето му по делото/ твърдението на ищеца за наличие на влошаване на здравето, което да е във връзка с професионалното заболяване, е недоказано и обуславя отхвърляне на иска по чл. 200, ал. 1 КТ.

Съдът е изложил мотиви, че ищецът е представил експертни решения на ТЕЛК, от които е видно, че, считано от първото признаване на професионален характер на заболяването "вибрационна болест II стадий" с ЕР на ТЕЛК №1477 от 175/09.12.2016г. до последното издадено ЕР на ТЕЛК № 0012 от 002/08.01.2020 г. то е потвърждавано по един и същи начин - като "вибрационна болест II стадий", която обуславя 40% ТНР. В експертните решения не е признаван по-голям процент на ТНР вследствие на това професионално заболяване, респективно ексцес на същото, а стадият /II/ и процента ТНР във връзка с него /40%/ са оставали непроменени. За ирелевантно е счетено увеличението на общия процент ТНР вследствие и на други заболявания. Съдът е приел, че с последното ЕР на ТЕЛК № 0012 от 002/08.01.2020 г. процентът ТНР конкретно за това професионално заболяване дори е намален на 30%, в сравнение с определената 40% ТНР с първото ЕР на ТЕЛК №1477 от 175/09.12.2016г., като симптоматиката на заболяването, е абсолютно една и съща - общо вибровъздействие втори стадий. С оглед на това е формиран извод, че твърдението на ищеца за наличие на ексцес - влошаване на здравето, което да е във връзка с професионалното заболяване