Определение № 914 от 24.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 914 гр. София, 24.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601302 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от ОП Монтана и частна жалба на гражданския ищец „АЙ ПИ АКТ“ ООД, представлявано от управителя си, срещу определение от 17.06.2026 година на Окръжен съд Монтана, постановено по НОХД № 147/2026 година, с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ОП Монтана, за отстраняване на съществени процесуални нарушения, свързани със съдържанието на внесения обвинителен акт.

В частния протест се твърди, че определението на съда, с което е прекратено съдебното производство и върнато делото на прокуратурата за доразследване е неправилно и в противоречие с правната норма на чл. 249, ал.

4, т. 1 от НПК и чл. 248, ал. 4 от НПК. От материалите и доказателствата по досъдебното производство, както и от обвинителния акт било видно, че на досъдебното производство спрямо подсъдимия по делото М. З. в качеството му на обвиняем били спазени всички гарантирани му в това качество права по чл. 55 от НПК –той бил представляван от защитник по време на досъдебното производство, който е присъствал при привличането му като обвиняем, 1 обвиняемият бил наясно за какви престъпления е привлечен в това качество, разяснени са му били правата да дава или да откаже да дава обяснения по предявените му обвинения, както и да участва в производството. В обстоятелствената част на обвинителния акт били посочени извършените от обвиняемия престъпления, времето, мястото и начинът на тяхното извършване, кой е пострадалият от тях, пълните данни за личността на обвиняемия, като подробно били изброени и посочени доказателствените материали, от които се установявали обстоятелствата по обвинението. В заключителната част на обвинителния акт били посочени данните за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянията, датата на съставяне на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя, като бил приложен и подробен списък с лицата за призоваване, взетите мерки за неотклонение, разноските направени на досъдебното производство. По тези съображения подалият протеста прокурор твърди, че обвинителният акт отговаря на всички изисквания на закона, визирани в чл. 246, ал. 2 - 4 от НПК.

Освен това повдигнатото пред съда обвинение вече веднъж е било разгледано в производството по НОХД № 4/2021 година, приключило с оправдателна присъда, която била проверена от САС по протест и жалба на гражданския ищец и отменена с постановеното решение по ВНОХД № 71/2026 година, а делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС Монтана. В отменителното решение САС не бил констатирал допускането на съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, не бил давал указания за отстраняването им при новото разглеждане и всички установени съществени процесуални нарушения, послужили за отмяна на постановената присъда, се отнасяли до пороци в съдопроизводствените действия на съда.

Считайки, че не е налице нито едно от отстранимите съществени процесуални нарушения, посочени в чл. 249, ал. 4 НПК, прокурорът счита, че съдът неправилно бил приложил разпоредбата на чл. 249, ал. 2, вр. ал. 1 НПК и моли САС да отмени определението на Окръжен съд - гр. Монтана и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В частната жалба на гражданския ищец се твърди, че съдът бил излязъл извън пределите на проверката по чл. 248 и чл. 249 НПК, тъй като съгласно трайно установената практика на ВКС в разпоредителното заседание той следвало да извърши проверка единствено дали обвинителният акт съдържа 2 необходимия минимум от фактически твърдения, позволяващи на подсъдимия да разбере обвинението и да организира защитата си. Доказаността на обвинението, неговата обоснованост или степента на детайлизация на доказателствените източници не били предмет на тази проверка, но първоинстанционният съд фактически бил извършил предварителна оценка на доказателствената обезпеченост на обвинението, поставяйки изискване в обвинителния акт да бъдат възпроизведени всички отделни банкови операции, движения по сметки, трансфери и счетоводни данни, предмет на доказване по делото. Така съдът смесил съдържанието на обвинителния акт с доказателствената дейност по делото и превърнал разпоредителното заседание в контрол върху доказателствената достатъчност на обвинението.

Сочи се, че обвинителният акт не е доказателствено изложение и не следва да възпроизвежда съдържанието на всички банкови извлечения, експертни заключения и счетоводни документи по делото. Твърди се, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 НПК, тъй като в него били посочени качеството на подсъдимия, механизмът на извършване на деянията, банковите сметки, чрез които са осъществявани действията, периодът на извършване размерът на причинените вреди, размерът на инкриминираните суми, начинът на последващо разпореждане със средствата и правната квалификация на деянията, като по този начин предметът на обвинението бил очертан по достатъчно ясен и недвусмислен начин. Сочи се, че подсъдимият несъмнено бил в състояние да разбере за какви престъпления е предаден на съд, в какво качество се твърди да ги е извършил, за какъв период, по отношение на какво имущество и в какъв размер, поради което липсвал основният критерий за връщане на делото по чл.249 НПК - реално ограничаване на правото на защита. Сочи се още с позоваване на ТР № 2/2002 на ОСНК и трайната практика на ВКС, че не всяка непълнота или редакционен недостатък в обвинителния акт представлява съществено процесуално нарушение, а само тогава, когато препятства обвиняемия да разбере обвинението и да упражни ефективно правото си на защита. Съдът не бил посочил нито едно конкретно обстоятелство, което подсъдимият да не е разбрал, нито пък кое конкретно деяние било неясно, коя конкретна сума била неидентифицирана или кое фактическо твърдение правело обвинението неразбираемо, поради което изводът за ограничаване на правото на защита на подсъдимия бил декларативен и не почивал на конкретни факти. Освен това, дори да се 3 приемело, че обвинителният акт не бил достатъчно подробен, това не водело автоматично до ограничаване на правото на защита, тъй като подсъдимият години наред се бил защитавал именно срещу същото обвинение в проведеното първо разглеждане на делото. Според гражданския ищец съдът неоснователно се позовал на ТР № 2/2002 г на ОСНК, тъй като в него не са поставяло изискване обвинителният акт да съдържа препис на всяко доказателство по делото, а само обвинението да бъде достатъчно конкретизирано, за да индивидуализира деянието. В настоящия случай индивидуализацията била налице чрез посочване на периода на извършване, длъжностното качество на подсъдимия, конкретно посочените банкови сметки, общия механизъм на присвояване, размера на вредите и последващото разпореждане със средствата. Всички отделни банкови операции били подробно отразени в доказателствения материал и в експертните заключения, с които подсъдимият бил запознат, поради което правото му на зашита не било ограничено по никакъв начин.

Сочи се още, че след като делото вече е било разгледано по същество от ОС Монтана в проведено продължително съдебно следствие и съдебният акт е бил предмет на въззивен контрол, при който въззивната инстанция не била констатирала такива пороци на обвинителния акт или на досъдебното производство, които да налагат връщане на делото на прокуратурата, последващото прекратяване на съдебното производство и връщането му на досъдебна фаза противоречало на принципите за процесуална икономия, правна сигурност и стабилност на съдебните актове и разглеждане на делото в разумен срок. С тези съображения се иска САС да отмени обжалваното определение и да върне делото на Окръжен съд - Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на обвинението по същество.

Срещу частния протест и частната въззивна жалба е постъпило възражение от подсъдимия чрез защитника му, наименована „отговор“, с която се оспорват аргументите на прокурора и гражданския ищец, с които се иска отмяна на проверяваното определение. Излагат се съображения в подкрепа на правилността на първоинстанционния съдебен акт и се твърди още, че отмяната на първоинстанционната оправдателна присъда било извършено от САС при нарушение на основен принцип в НПК – да не се 4 влошава положението на подсъдимия. Това било така, тъй като липсата на мотиви като порок на съдебния акт бил наведен от гражданския ищец, който нямал правен интерес да обжалва присъдата в наказателната й част и при липса на нарочен протест от страна на прокурора.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите, релевирани с частния протест и частната жалба и се запозна с атакуваното определение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частният протест и частната жалба са ДОПУСТИМИ, като подадени от легитимна страна и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, но са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:

С решение №132/27.04.2026 година, постановено по ВНОХД № 71/2026 година, Софийският апелативен съд по протест на ОП Монтана и въззивни жалби на гражданския ищец „АЙ ПИ АКТ“ ООД, отменил присъда от 16.09.2025 година, постановена по НОХД № 4/2021 година на ОС Монтана, с която подс. М. З. бил признат за невиновен и оправдан по обвиненията по чл.

202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 1 НК поради наличието на процесуалното нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, което е от категорията на абсолютните – липса на мотиви и върнал делото за ново разглеждане на друг състав на ОС Монтана.

При новото разглеждане на делото, в проведеното на 17.06.2026 година разпоредително заседание, ОС Монтана е приел, че обвинителният акт, въз основа на който е образувано НОХД № 147/2026 година, не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, тъй като по обвинението по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК (пункт І от обвинителния акт) отделните присвоителни деяния, включени в състава от продължаваното престъпление, не са конкретизирани по време и начин на извършване. Вместо това са посочени пет отделни периода – от 21.07.2013 година до 31.12.2013 година, от 01.01.2014 година до 31.12.2014 година, от 01.01.2015 година до 5

31.12.2015 година, от 01.01.2016 година до 31.12.2016 година и от 01.01.2017 година до 10.09.2017 година, като за всеки един от тях е посочено, че подсъдимият З. е извършил множество банкови операции - тегления от разплащателна сметка на „Ай Пи Акт“ ООД в „Уникредит Булбанк“ АД, изтеглената сума от страна на подсъдимия, от която са приспаднати отчетените от него суми за всеки един от периодите е посочена общо, без в обвинителния акт да е посочено кога е извършено всяко едно от тегленията, в какъв размер е било, каква част от него е отчетена и каква част държавното обвинение счита, че е предмет на присвоителни действия и в какво са се изразили те. Съдът е приел, че по този начин с обвинителния акт е създадена правна конструкция - „продължавано престъпление в продължаваното престъпление“, което лишава обвиняемия от възможността да разбере в какво точно е обвинен и срещу какво да се защитава. Избраният от държавното обвинение подход на излагане на фактическите твърдения за извършеното престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК според съда не бил съобразен със задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2002 на ОСНК, в което изрично е указано, че „Когато се касае за продължаване престъпление по чл. 26, ал.1 НК прокурорът е длъжен да посочи времето, мястото, механизма и стойността на предмета на престъплението за всяко едно от отделните деяния. Не посочването на тези индивидуализиращи белези и заменянето им с общи суми, или периоди съставлява съществено и отстранимо процесуално нарушение.“ В същият смисъл било и Решение № 235/2016 година на ВКС, Трето наказателно отделение, според което сборните суми опорочават акта и налагат връщане на делото.