Определение № 187 от 18.01.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 187 гр. София, 18.01.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20221100901335 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. Е. К. срещу Адвокатско дружество „К. и п.“.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба обстоятелства намира следното:

На първо място следва да се посочи, че съдът намира, че исковете, предявени с исковата молба, по която е образувано настоящото дело, не следва да бъдат разгледани по същество, тъй като тази искова молба е нередовна и ищецът не е отстранил в срок констатираните от съда нередовности, поради което са налице предпоставките на чл. 129, ал.

3 ГПК и тя следва да бъде върната.

С разпореждане, постановено на 10.08.2022 г. по настоящото дело, съдът е констатирал, че подадената от Л. Е. К. искова молба е нередовна и е дал изрични и конкретни указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности в определен от съда срок. С посоченото разпореждане ищецът е предупреден и за последиците от неизпълнение на дадените указания в определения със съдебния акт срок.

Разпореждането, с което е оставена без движение исковата молба, е връчено на ищеца на 13.09.2022 г., от която дата тече и едноседмичният срок за изпълнение на дадените от съда указания. Този срок е продължен с един месец от изтичане на първоначалния и с оглед на това изтича на 20.10.2022 г., до който момент нередовностите на исковата молба не са отстранени – ищецът не е конкретизирал съдържанието на решенията на органа на адвокатското дружество, чиято отмяна иска. Ето защо налице са предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК и исковата молба, за разглеждане на която е образувано делото, следва да бъде върната.

Наред с горното, въпреки нередовностите на исковата молба, съдът намира, че може да се заключи, че предявените с нея искове са и недопустими.

1

Въпреки че ищецът не е отстранил надлежно нередовностите на исковата молба и не е посочил точно какви решения оспорва и от кой орган са взети, от изложените в исковата молба и молбата-уточнение факти може да се направи извод, че това са две решения на общото събрание на съдружниците в Адвокатско дружество „К. и п.“ за освобождаване на ищеца като управител и за прекратяване на правоотношението му като съдружник. Това е така, тъй като ищецът заявява, че решенията, които счита за порочни са приети от трима от общо четиримата съдружници в ответното адвокатско дружество, а съдружниците в едно адвокатско дружество по правило участват в дейността само на един негов орган на управление, а именно на неговия върховен орган, който е общото събрание. Ето защо и доколкото в подадената молба-уточнение ищецът не сочи друг орган, който да твърди, че е взел решенията, които оспорва, съдът счита, че предмет на предявените искове са две решения, които са приети от общото събрание на адвокатското дружество, като ищецът твърди, че те страдат от пороци, които ги правят незаконосъобразни. Освен това съдът съобразява и това, че в исковата молба е заявен петитум за отмяна на порочните решения, което означава, че с предявените в процеса искове ищецът упражнява пред съда потестативно право да иска отмяна като незаконосъобразни на две порочните решения на общото събрание на съдружниците в Адвокатско дружество „К. и п.“.

За да се приеме, че за определено лице възниква конкретно потестативно право, което се упражнява по съдебен ред, а не извънсъдебно, това трябва да е изрично предвидено в закон. Ето защо и съдът трябва да отговори на въпроса дали е налице законова норма, която да предвижда, че за лице, което твърди, че е съдружник в едно адвокатско дружество, възниква правото да поиска отмяната на незаконосъобразните решения на общото събрание на адвокатското дружество, както и законова норма, която да регламентира, че това право се упражнява по съдебен ред чрез предявяване на конститутивен иск.

Правилата за възникване, съществуване, устройството и прекратяването на едно адвокатско дружество са регламентирани в Закона за адвокатурата /ЗАдв/. В този закон се съдържат специални норми, които отчитат спецификата на адвокатското дружество, което е особен вид юридическо лице, чиято цел е да позволи на адвокати да упражняват адвокатската професия, и изключват приложението на общите правила, уреждащи съществуването и функционирането на юридическите лица, които имат нестопанска цел, които са предвидени в ЗЮЛНЦ, както и на общите норми, уреждащи съществуването на юридически лица, които се създават със спекулативна цел, а именно търговските дружества, които се съдържат в ТЗ.

В ЗАдв е регламентиран специален ред, по който всеки един съдружник в адвокатско дружество може да се защити срещу незаконосъобразни решения, приети от неговите органи на управление. В чл. 74 ЗАдв е предвидено, че решенията на общото събрание на адвокатското дружество или действията на управителя или на управителния съвет могат да се обжалват или оспорват от всеки съдружник в 7-дневен срок от вземането им пред адвокатския съвет. От тази норма се налага изводът, че всеки един съдружник в адвокатското дружество, чиито членствени права са нарушени от незаконосъобразно 2 решение на орган на управление на това дружество, може да се защити като упражни потестативното си право да иска неговата отмяна, но то не се упражнява по съдебен ред, а пред друг орган, който е посочен като изрично компетентен, който е адвокатският съвет.

Това разрешение на закона произтича от характера на адвокатурата, която съгласно чл. 134, ал. 1 КРБ и чл. 2, ал. 1 ЗАдв е свободна, независима и самоуправляваща се организация, с оглед на което и установяването на пороци при вземане на решения от органите за управление на адвокатското дружество и за отмяна на тези решения е възложено на адвокатския съвет, който осъществява това самоуправление, а не на съда, както е при търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел. Трябва да се посочи, че в случая не може изобщо да се говори за прилагане по аналогия на норми от ТЗ, както твърди ищецът, защото не е налице празнота в уредбата относно реда за защита на съдружника срещу порочните решения на органите на адвокатското дружество, а напротив, има изрична уредба за това, която просто е различна от тази, предвидена в ТЗ.

С оглед на изложеното трябва да се заключи, че упражняването от съдружника на правото му да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание на адвокатското дружество пред съда е недопустимо. Това право може да се упражни пред адвокатския съвет. Ето защо и доколкото съдът е сезиран с искове, с които ищецът твърди, че упражнява пред съда именно правото да иска отмяна на незаконосъобразни решения на общото събрание на Адвокатско дружество „К. и п.“, то тези искова са недопустими и исковата молба, с която те са предявени, следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. на СГС № 45858/ 19.07.2022 г., подадена от Л. Е. К. срещу Адвокатско дружество „К. и п.“, поради недопустимост на предявените с нея искове.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3