Решение № 45 от 24.02.2025, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Момчилград, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йордан Ив. Геров при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело № 20245150100659 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от Г. Х. А. от гр.Момчилград, ул.«Тракия» №18, с ЕГН:**********, против Х. М. А. от с.Чорбаджийско, общ.Кирково, мах.«Пенковци», с ЕГН:**********, с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника са съпрузи, сключили граждански брак на 14.08.2001 год. в гр.Момчилград. Преди брака им, но по време на съвместното им съжителство се родили двете им деца, вече пълнолетни: Емрах Х. А., роден на 19.02.1988 год., с ЕГН:**********, и Хатике Х. А., родена на 11.06.1997 год., с ЕГН:**********. Живели съвместно без сключен граждански брак повече от 13 години в гр.Момчилград, а после и в гр.Велико Търново. Отначало брачният им живот протичал нормално, но по различни обективни и субективни причини, както и поради несходство в характерите бракът им бил дълбоко разстроен. Ответникът престанал да изпълнява съпружеските си задължения- не се интересувал от нуждите и проблемите им, започнал да води свой начин на живот, несъобразен с интересите на семейството им. Предизвиквал безпричинни скандали, употребявал алкохол и под неговото въздействие ставал агресивен. Подложил я на системен психически тормоз, натрупал задължения към трети физически 1 и юридически лица, тъй като не упражнявал трудова дейност и нямал доходи.

Финансово само тя издържала семейството през последните десет години. От 2016 год. били във фактическа раздяла, тъй като ответникът се завърнал в родното си село Чорбаджийско, където живеел и към настоящия момент в дома, оставен му в наследство от покойните му родители. Твърди, че не поддържали отношения с Х. А., не се чували и не се виждали вече осем години. При това състояние на брачните им отношения, счита същите за дълбоко и непоправимо разстроени, тъй като между тях не съществувало взаимно разбирателство, уважение и доверие. Бракът им бил лишен от смисъл и съдържание, съществувал само формално и неговото продължаване било безпредметно. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.49, ал.1 от СК да прекрати гражданския брак между нея и ответника поради дълбокото му и непоправимо разстройство, по вина на ответника, както и да се постанови след развода да продължи да носи брачното си фамилно име А..

Претендира за разноски по делото.

В с.з. ищцата Г. Х. Осман лично и с пълномощник адв.Н. М. от АК Кърджали поддържа иска за развод. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, като изразява становище, че ако съдът се произнесе по вината, моли вината за разстройството на брака да бъде вменено на ответника по делото. Претендира за разноски по делото.

В законоустановения едномесечния срок ответни ка Х. М. А. чрез пълномощник адв.С. от АК Кърджали е депозирал писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърдените обстоятелства за поведението му били изцяло неверни и необосновани. Счита, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това има и само и единствено ищцата.

В с.з. ответника Х. М. А. редовно призован се явява лично и с пълномощник адв.С. от АК Кърджали. В първото по делото заседание заявява, че не желае развод, че това, което е написано са абсолютни лъжи.

Пълномощника на същия в хода по същество изразява становище, с което да се прекрати гражданския брак между страните, като причината за това била, че ищцата не е допускала ответника в семейния им дом. Моли да се приеме, че е налице вина при ищцата, алтернативно, че се касае за разтрогване на брака 2 по взаимна вина на съпрузите. Претендира за разноски по делото. Ответника в последната си дума, заявява, че също желае развод, но няма вина.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от 17.10.2024 год. издадено въз основа на Акт за граждански брак № 0041 от 14.08.2001 год. съставен в гр.Момчилград се установява, че страните са сключили такъв на 14.08.2001 в гр.Момчилград, и ищцата е приела след брака да носи фамилно име А..

По делото са събрани и гласни доказателства.

От показанията на свидетелката Хатике А., дъщеря на страните се установява, че в момента живее в София, с майка си. От две години живеят там с майка си. Майка й и баща й не живеели заедно, повече от осем години.

Баща й идвал да я вижда, но не живеели заедно. Той живее в с.Чорбаджийско.

От показанията на св.Раим Мустафа Мустафа се установява, че същият познавам Г. и Х.. Те не живеели заедно, разделени били от две години. Той гледал майка си и сигурно затова били разделени. Г. не идвала на село, тя била в Момчилград. Той не знаел къде е къщата, не е ходил там, тя сменяла ключовете и той не можел да отива там, от две години било така. През всичките тези години, когато са били заедно тя не е работила. Незнае защо не е работила.

От правна страна:

При така събраните писмени и гласни доказателства съдът счита, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. От всичко изложено до тук е видно, че съпрузите не живеят заедно. Вярно е, че фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971 г., т. 3), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, а брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и 3 подкрепа между членовете на семейството. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което следва да бъде прекратен.

Относно вината за разстройството на брака:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК, при допускане на развода съдът се произнася относно вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Ищцата е заявила искане съдът да прекрати гражданския брак, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в него по вина на ответника. Ответника по вина на ищцата.

От събраните по делото гласни доказателства за съда се налага извода, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двете страни, тъй като ищцата не успя да докаже твръденията си, че само ответника има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

От процесуалното поведение на ищцата и ответника, показанията на свидетелите съдът прави извода, че в конкретния случай е налице нежелание и на двамата съпрузи да поддържат такава връзка, което им поведение обективно допринася за дълбокото разстройство на брака.

Тези изводи съда направи след анализ на писмените доказателства, становището на ищцата, както и свидетелските показания. Налага се извода, че нито един от двамата не е направил опит да преодолее трудностите в брака и да заздрави същия. Всичко това обосновава извода, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, а вината за разстройството на брака не е само на единия или другия съпруг, а е взаимна.

Налице са условията на чл.49 ал.1 от СК и бракът между ищцата и ответника следва да бъде прекратен по вина и на двете страни.

Няма доказателства страните да са придобили семейно жилище, движими или недвижими вещи, СИО, поради което съдът намира, че не следва да се произнася в тази връзка.

Страните са работоспособни,поради което издръжка по между им не се дължи.

В предвид направеното искане следва да бъде допуснато след 4 прекратяване на брака ищцата да носи брачното си фамилно име име „А.“.

Предвид изхода на делото, следва всяка страна да поеме разноските така, както са направени.

Съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна такса при решаването на делото в размер на 50 лв., платими солидарно от ищцата и ответника по сметка на Момчилградския районен съд.

Воден от горните съображения, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак сключен на 14.08.2001 год. в гр.Момчилград, между Г. Х. А. от гр.Момчилград, ул.«Тракия» №18, с ЕГН:**********, и Х. М. А. от с.Чорбаджийско, общ.Кирково, мах.«Пенковци», с ЕГН:**********, за което е съставен Акт за граждански брак № 0041 от 14.08.2001 год. съставен в гр.Момчилград , поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия, на основание чл.49, ал.1 от СК.

ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

ДОПУСКА след прекратяването на брака съпругата Г. Х. Осман да носи предбрачното си фамилно име А..

О С Ъ Ж Д А Г. Х. А. от гр.Момчилград, ул.«Тракия» №18, с ЕГН:**********, да заплати по сметка на Районен съд гр.Момчилград сумата в размер на 25.00 лв., представляваща окончателна д.т. за решаване на делото.

О С Ъ Ж Д А Х. М. А. от с.Чорбаджийско, общ.Кирково, мах.«Пенковци», с ЕГН:********** да заплати по сметка на Районен съд гр.Момчилград сумата в размер на 25.00 лв., представляваща окончателна д.т. за решаване на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 5