Решение № 159 от 11.05.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. К., 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20265320100425 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 21, ал. 1, чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-11 от ЗПК .

Ищцата - П. Ц. К. твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 2988353/05.06.2024г. сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, за сумата от 1000 лева. Съгласно чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит 2988353/05.06.2024г. следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството АЙ ТРЪСТ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит. На 05.06.2024г. сключила с Ай Тръст ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 400 лева. Твърди, че е заплатила по договор за потребителски кредит 2988353/05.06.2024г. сумата за лихва в размер на 30 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 150 лева. Счита, че договор за потребителски кредит 2988353/05.06.2024г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК.

Твърди, че процесният договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. Спазването 1 на това изчисление давало информация на потребителя как бил образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В договор за потребителски кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР.

Липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно били включени в него и как се формирал същият). Съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да били инкорпорирани всички разходи, които щял да стори и които били пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай не ставало ясно какво точно било включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на такса гарант. Не ставало ясно дали същите били отразени в ГПР. Не ставало ясно изобщо какво включвал ГПР. В случая в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. Следвало да се имало предвид, че ГПР бил величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Тези съставни елементи обаче, оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулирал, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включвало в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите били включени при формиране на ГПР, нито че същите били изключени. Ето защо не било ясно по какъв начин бил формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формирало годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпявали, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно било включено в тях. Именно и поради това договор за потребителски кредит бил нищожен поради неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

Наред с това договорът за потребителски кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала чрез Договор за предоставяне на поръчителство, не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за потребителски кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението, предвидено по Договор за гаранция/поръчителство към ГПР и ГЛП, действителните такИ. биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които щял да прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Безсъмнено събирането на такИ. разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да били включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен 2 процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законовата лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014г.

Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите били свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД било „Кредисимо“ АД. Основен предмет на дейност на ответника били гаранционни сделки. Следвало да се посочи, че печалбата на „Ай Тръст“ ЕООД се разпределяла в полза на едноличния собственик „Кредисимо“ АД. С оглед това обстоятелство се заключава, че със сключване на договора за поръчителство се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, доколкото кредиторът на практика плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договора за поръчителство се целяло допълнително оскъпяване на кредита, което водело до недействителност.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора. Посочването на нереален ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика. Приема, че това било основание за преценка на неравноправния характер на клаузите. Това подвеждало потребителя и не му позволявало да прецени реалните икономически последици.

Твърди, че следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.

По отношение на втория установителен иск счита, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от 05.06.2024г. сключен с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Тъй като става въпрос за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД 3 също намират приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се е достигнало до значителна не еквИ.лентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите й с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В настоящият случай, такава не еквИ.лентност между престациите е налице, тъй като сумата която се претендира чрез него съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 40% от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Отделно от това, сумата за поръчител се заплаща без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият с принуден да сключи Договор за предоставяно на поръчителство и то с предварително избрано от заематсля дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е. чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 40%, без каквато и да е насрещна престация.

Посочва, че Договор за предоставяне на поръчителство от 05.06.2024г. с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал.4 от ЗПК.

Възнаграждението, което следва да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразен в определение ГПР, което не било сторено. Наред с това, видно от справка в Търговския регистър - едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ АД, а печалбата на „Ай Тръст“ ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „Кредисимо“ АД .С оглед това обстоятелство прави извод, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Кредисимо“ АД.

Твърди, че Договор за предоставяне на поръчителство е недействителен на основание чл. 143 ал. 1 и ал.2 т. 19 от ЗЗП. Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в неин ущърб.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1 пр.

1 от ЗЗД, да осъди „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сумата в размер на 15.34 евро, представляваща недължимо платени по недействителен Договор за потребителски кредит № 2988353/05.06.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда, да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1 пр. 1 от ЗЗД, да осъди „Ай тръст ЕООД да заплати на ищцата, сумата в размер на 76.69 евро, представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 05.06.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.