Решение № 59 от 19.01.2026, Районен съд - Варна

Мотиви към решение № 59, постановено на 19.01.2026 г. по АНД № 1111 по описа на Районен съд - Варна за 2025 г.

Производството по НОХД № 1111 по описа на Районен съд - Варна за 2025 г. е образувано във връзка с внесено в Районен съд - Варна постановление на РП – Варна, с което се прави предложение обв. М. М. П. П.

К. бъде освободена от наказателна отговорност като й бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а НК за това, че на 12.04.2024 г. в град Варна по хулигански подбуди причинила на Е. П. Д. лека телесна повреда - контузия на десния клепач и околоочната област, изразяваща се в травматичен оток и болка в областта на дясното око, дясна зигоматична област, обусловила болка и страдание без разстройство на здравето престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 НК.

В съдебно заседание Районна прокуратура – Варна, редовно призована, не се представлява.

Защитникът адв. И. И. от АК – Варна моли за оправдателна присъда.

Излага подробни съображения за недоказаност на вмененото на обв. М. М. П.

П. К.обвинение. По-конкретно се позовава на вътрешните противоречия в показанията на св. Е. Д., както и противоречията между неговите показания и тези, дадени от св. Д. Б. Защитникът намира, че в хода на наказателното производство не е установен механизмът на причиняване на телесната повреда. Също така намира, че е налице и съществено противоречие в свидетелските показания на всички разпитани в хода на съдебното следствие свидетели относно обстоятелството, дали обвиняемата е била придружавана от още едни или от още двама човека.

Защитникът И. И. (майка на обвиняемата) поддържа казаното от адв. И.

И.

Обв. М. М. П. П. К. позовава на разминавания в показанията на свидетелите относно датата на деянието, за което й е вменено обвинение. В последната си дума моли за оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Обвиняемата М. М. П. П. К. е родена на 07.03.2006 г. в Белгия. Живее в гр. Варна, *****. Същата е българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, основно образование, не работи, с ЕГН **********.

В нощта на 11.04.2024 г. срещу 12.04.2024 г. св. Т. В. П. бил на работа като охранител към СОД „С.“ - гр. Варна и давал нощна смяна в дискотека 1

„M.“, находяща се в гр. Варна, бул. „К. Б. I“ №115, в сградата на „Дворец на културата и спорта“ - Варна. Нощната смяна била за времето от 23:00 ч. на 11.04.2024 г. до 05:00 ч. на 12.04.2024 г.

Около 03:00 ч. на 12.04.2024 г., той забелязал момиче, на видима възраст около 18 г., висока около 160 см., с набито телосложение, като косата й била сплетена на плитки. Това била обв. М.П. П. К. Първоначално същата се скарала със служителката, която работила на гардероба, а след това започнала да се заяжда и с клиентите, търсейки конфликт с тях. Св. П. инструктирал колегите си да я наблюдават и да я съпроводят извън заведението.

Впоследствие обвиняемата била изведена извън заведението от охраната.

Междувременно на 11.04.2024 г. около 23.00 ч. св. Е. П. Д. заедно със свидетелите Д. С. Р., Д. Б. Б. и Д. А. Д. посетили същото заведение. Около 03.00 ч. на 12.04.2024 г. решили да си тръгнат. Излизайки навън пред заведението до вратата, забелязали да стои обв. К., която не познавали и която крещяла към тях „Кои са тия паляци!“, като била видимо афектирана, а поведението й било агресивно. Св. Д. и приятелите му я подминали, като започнали да се качват по стълбите, които водят до паркинга на „ДКС“. В този момент обв. К. тръгнала след тях крещейки отново „Кои са тия паляци!“, „Кой е, къде е?", „Ще го убия", „Хей палячо, хей палячо!“, „Палячо, палячо, ти ли си!“ и др. Приближавайки се до св. Р., обвиняемата агресивно го попитала няколко пъти: „Ти ли си?". Той й отговорил, че не е, въпреки че не знаел за какво става въпрос. Тогава тя се насочила към свидетелките Б. и Д., но като се приближила към тях, се спряла. След това отишла при св. Д. и агресивно го попитала същото, каквото и св. Р. Св. Д. й отговорил, че не е, като дори не знаел защо се обръща към него. В следващия момент, когато направил крачка назад, за да се отдалечи, обв. К. безпричинно му нанесла един удар с лявата си ръка в областта на лицето. Ударът й попаднал в дясното му око.

След нанасянето на удар на св. Д. непознати момчета се намесили, като я хванали и отдалечили от пострадалия. Тя обаче продължила да крещи към св.

Д. и компанията му. Св. Д. и приятелите му се качили в колата му и отишли до дома на св. Б., която му дала лед да си сложи на окото, т.к. последното било оттекло и затворено. Впоследствие всички се прибрали по домовете си.

На същия ден следобед св. Д. посетил МБАЛ „Св. Анна“ - Варна, където бил прегледан от дежурен лекар.

По делото е била назначена и изготвена съдебно - медицинска експертиза, като от заключението на вещото лице се установява, че в резултат на удара св. Е.П. Д. е получил контузия на десния клепач и околоочната област, изразяваща се в травматичен оток и болка в областта на дясното око, дясна зигоматична област. Съгласно заключението описаното травматично увреждане е резултат на удар с или върху твърд тъп предмет, реализиран в дясната лицева половина, отговаря да бъде получено при удар с юмрук в областта на лицето, т.е. по начин описан в свидетелските показания по ДП.

Според вещото лице травматично увреждане от този вид определя чувство на 2 болка и страние и отзвучава в период от около 1 -2 седмици. Травмата на главата не е била съпроводена с безсъзнателно състояние (мозъчна кома) и в този смисъл не е било налице разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия Д..

По отношение на доказателствата:

Гореописаната фактическа обстановка се установи и потвърди от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство гласни доказателствени средства: показанията на св. Е. П. Д. (дадени в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие), св. Д. С. Р.

(дадени в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие), Д. Б. Б. (дадени в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие), св. Д. А. Д. (дадени в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие), св. Т. В. П. (дадени в хода на досъдебното производство), св. М. В. И. (дадени в хода на досъдебното производство), св.

Т. Л. А. (дадени в хода на съдебното следствие - частично) и обясненията на обв. М. М. П. П. К.(дадени в хода на съдебното следствие – частично); назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза (л. 46-49 от ДП); писмените доказателства и доказателствени средства: характеристична справка на обв. К.(л. 14 от ДП), протокол за разпознаване на лице с разпознаващо лице св. Д. С.Р. (л. 25-27 от ДП), протокол за разпознаване на лице с разпознаващо лице св. Д.а А. Д. (л.

29-31 от ДП), протокол за разпознаване на лице с разпознаващо лице Д. Б. Б.

(л. 3-6 от ДП), протокол за разпознаване на лице с разпознаващо лице Е. П. Д., лист за преглед на пациент в КДБ/СО при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД (л. 57 от ДП), извлечение от журнал за прием на пациенти в Спешен център (л. 58-л.

60 от ДП) и справка за съдимост (л. 53 от съдебното дело).

В хода на досъдебното производство и от съда в хода на съдебното следствие се събраха две групи гласни доказателствени средства, както следва:

1. Показанията на св. Е. П. Д., св. Д.С.Р., Д. Б. Б., св. Д. А. Д., св. Т.В.П. и св. Е. П. Д., като част от тези свидетели са свидетели – очевидци (св. Е. П. Д., св. Д.С.Р., Д. Б. Б., св. Д. А. Д.), а друга част възпроизвеждат извънсъдебни изявления на св. Д. (св. Т. П.). Св. М. И. не е станал свидетел на инцидента, нито е разбрал подробности за него, свидетелства единствено във връзка със своите наблюдения върху поведението на обв. К.

2. Показанията на св. Т. Л. А. (който твърди, че е прекарал вечерта в компанията на обв. К. и нейната майка, като е пренощувал в дома им) и обясненията на обв. К., която потвърждава възпроизведеното от св. А. и това, че цяла вечер не е излизала от дома си.

Противоречията между двете групи свидетели и обвиняем, част от които са заинтересовани от изхода на делото поради взаимоотношенията си с едната или двете страни, са относно основния факт, подлежащ на доказване по делото 3

– протичането на инцидента и причиняването на телесни увреждания на св.

Д., доколкото във втората група гласни доказателствени средства се отрича изобщо присъствието на обв. К. на мястото на инцидента.

Съдът, като обсъди всички показания и обясненията на обвиняемата и ги съпостави с писмените доказателства по делото, заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, съдебно-медицинските документи и характеристичната справка, прецени, че следва да кредитира показанията, подкрепящи описанието на инцидента, направено в обвинителния акт – нанасяне на удар от страна на обвиняемата с ляв юмрук в областта на дясното око на св. Д. и причиняване на същия на лека телесна повреда - контузия на десния клепач и околоочната област, изразяваща се в травматичен оток и болка в областта на дясното око, дясна зигоматична област, обусловила болка и страдание без разстройство на здравето.

Съображенията за това са следните:

Авторството на деянието и неговата субективна страна се установяват на първо място от показанията на св. Е. П. Д., св. Д.С.Р., Д. Б. Б., св. Д. А. Д., които се отличават с еднопосочност и убедителност. И четиримата свидетели непосредствено са възприели поведението на обв. К., изразяващо се в безпричинно създаване на конфликтна ситуация, непровокирана по никакъв начин от присъстващите, и нанасяне на удар с ляв юмрук в дясното око на пострадалия Д. именно на процесната дата и място.

На първо място показанията на св. Д. са еднопосочни в хода на цялото наказателно производство относно хронологията на събитията и действията на лицата, замесени в случая. Липсват каквито и да е било вътрешни противоречия или противоречия с показанията на останалите разпитани по делото свидетели - Д.С.Р., Д. Б. Б., Д. А. Д..

Тук е мястото да се отбележи, че твърдените от защитника противоречия в свидетелските показания не съществуват, а това дали пострадалият е бил срещу обвиняемата или леко настрани, както и дали обвиняемата е била придружавана от един или двама човека, е изключително несъществено и може да се дължи на изминалия период от време от датата на инцидента до даването на показания, както и с оглед на това, че инцидентът е станал в тъмната част на денонощието сред много хора. Напълно нормално е след почти две години някои от детайлите да не се помнят (включително датата на инцидента) от свидетелите или да има леки разминавания, които, обаче, в никакъв случай не са съществени, с оглед на обстоятелството, че и четиримата свидетели са категорични в едно – обв. К. е ударила без причина св. Д. на процесната дата и място, съпроводено с обиди и явно неуважение към обществото и телесната неприкосновеност на пострадалия, с което му е нанесла телесната повреда, за която й е повдигнато обвинение.

Нещо повече св. Т.В.П. и св. Е. П. Д. не са свидетели – очевидци, но въпроизвеждат конфликтното поведение на обв. К. преди инцидента, а св. Т.

4

П. свидетелства и за поведението на св. Д. след инцидента – по-конкретно това, че е потърсил вода и салфетки, както и споделил, че момичето, което преди това било изведено от заведението, го е ударило.

Най-същественото в подкрепа на показанията на посочената група свидетели е не техния брой и незаинтересованост, а тяхната еднопосочност, непротиворечивост и убедителност, както и съответствието им с намиращите се по делото доказателства и по-конкретно медицински документи, удостоверяващи състоянието на св. Д. след инцидента, и анамнезата, снета от него, както и протоколите за разпознаване на лице, удостоверяващи направените и от четиримата свидетели разпознавания на обв. К. като лицето, нанесло удар на св. Д.. Не без значение е и обстоятелството, че всички тези четирима свидетели посочиха обв. К. в съдебната зала като момичето, което е нападнало и ударило св. Д. на процесната дата и час.