Решение № 414 от 15.04.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Пазарджик, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20255220100146 по описа за 2025 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК от А. С. С. против "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК: 205559807, за прогласяване за нищожен поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави на Договор за кредит №: L338643 от 15.01.2024г., евентуално за прогласяване на нищожна на клаузата, предвиждаща таксата за разглеждане.

Ищцата твърди, че на 15.01.2024 г. е сключила с ЮтеКредит България" ЕООД Договор за кредит от разстояние № L338643 по реда на чл. 6 от ЗПФУР, за сума в размер на 2 000 лева, която се е задължила да върне на 24 месечни вноски при годишен лихвен процент от 30,00 % и годишен процент на разходите 65,60 %.

В договора се предвиждало да заплати таксата за разглеждане в размер на 546,02 лв., дължима заедно с месечните вноски съгласно погасителния план.

Общо дължимата сума по договора възлизала на 3215,53 лв., която следвало да бъде погасена на месечни анюитетни вноски, включващи включва главница, възнаградителна лихва и такса.

Счита уговорката в договора, за заплащане на такса за разглеждане за нищожна, като неравноправна. Таксата била уговорена, едва след като била направена заявката. По този начин потребителят преди подписване на договора се задължавал да плати такса, за която не му било известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Липсвала еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя, поради което клаузата 1 предвиждаща заплащането й била неравноправна по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП. С нея кредиторът неоснователно се обогатявал за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, поради което тази такса, представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Таксата за разглеждане била в разрез с добросъвестността. Предвидено било тя да се кумулира към погасителните вноски, което водело до скрито оскъпяване на кредита. По същество била добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно. Чрез уговореното с клаузата за такса разглеждане в договора се въвеждал допълнителен сигурен източник на доход на икономически по- силната страна.

Твърди, че Договор за кредит №: L338643 бил недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не отговарял на изискванията за яснота и разбираемост. Не било посочено как е формиран ГПР и кои разходи и допускания са включени. Обстоятелството, че договорът не съдържал компонентите, от които се състои ГПР, поставяло потребителя в неравностойно положение и го възпрепятствало да разбере икономическите последици на поетото от него задължение.

Бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита, в ГПР следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които пряко били свързани с кредитното правоотношение.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на чл. 11, т. 10 от ЗПК била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставяла потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи. Това правело договора недействителен.

В ГПР не била включена таксата за разглеждане, поради което размерът му не бил коректно посочен.

Счита, че изискваната от ищеца такса за разглеждане представлявала пряк разход по кредита и следвало да бъде включена при формирането на годишния процент на разходите.

2

Поддържа, че е налице пълно разминаване между посочения в договора ГПР и действителния. Всичко това поставяло потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, защото нямал информация с колко точно се оскъпявал кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславял невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Поради гореизложеното иска от съда да прогласи за недействителен Договор за кредит №: L338643 от 15.01.2024г. поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закон, поради противоречие с добрите нрави, евентуално да прогласи за нищожна клаузата, предвиждаща заплащане на такса разглеждане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЮтеКредит България ЕООД оспорва основателността на предявения иск. Не отрича, сключването на договора по реда на ЗПФУР с посочените от ищцата параметри.

Оспорва твърденията за нищожност договора за кредит. Намира, че същият отговоря на всички законови изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Излага, че договорът бил сключен по инициатива на ищцата, при спазване изискванията на закона, след като й била предоставена необходимата договорна информация относно заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР и изискването за заплащане на такса за разглеждане.

Оспорва твърденията, че таксата за разглеждане е разход по кредита по смисъла на § 1, т. 2 от ДРЗПК и следва да бъде включена в ГПР, с доводи, че се събира за оценка на кредитоспособността на потребителя и задължението за заплащането й възниква преди сключването му.

Поддържа, че таксата за разглеждане на договора е включена в ГПР, който не надвишава пет пъти законната лихва и в този смисъл били спазени изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Оспорва, че таксата за разглеждане била събирана за действия усвояване на кредита, тъй като се дължала за предхождащи неговото усвояване и последващо управление, поради което не попадала в приложното поле на чл.

10а, ал. 2 ЗПК.

С оглед изложеното, счита, че задължението на заемателя да заплати такса за разглеждане е валидно възникнало.

3

Претендира искът да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото доказателства се установява, че на 15.01.2024г. между ищцата А. С. С., като заемател и ответното дружество „ЮтеКредит“ ЕООД, заемодател е сключен Договор за кредит № L338643, по реда на ЗПФУР. По силата на него, кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем, в размер на 2 000 лева. Предвидено е сумата да бъде усвоена чрез банков превод или на каса на Еasy pay. Заемът е следвало да бъде погасен на 24 вноски месечни вноски, при ГЛП от 30 % и ГПР 65,60 %.

С т. 8.4 от приложимото към договора Рамково споразумение се предвижда кредитополучателят да заплати таксата за разглеждане в размер на 546,02 лв..

Таксата за разглеждане се дължи изцяло както в случай на предсрочно погасяване на Кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина. В случаите, когато Клиентът избере плащането на Договорно възнаграждение, последният не дължи заплащане Таксата за разглеждане и лихвите. Еднократната такса за разглеждане се дължи в деня на подписване на Договора за кредит, финансира се от Кредитора и се възстановява от Клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, приложение към Договора за кредит („Погасителния план“)“. Общо дължимата сума по договора възлиза на 3215,53 лв., която да бъде погасена на месечни анюитетни вноски, от които 23 по 134,59 лв. и една от 119,96 лв., включващи включва главница, възнаградителна лихва и такса.

Процесният договор за заем съдържа изискуемите от закона реквизитиспазена е предвидената писмена форма, на която е приравнена сключването на договора във форма на електронен документ, посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му, размерът на паричната сума, която се отпуска, лихвеният процент, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, условията за издължаване на заема. Представен е погасителен план, в който посочени информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Ищцата е информирана за правото й да получи от заемодателя информация за извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължими суми, за правото й да се откаже от договора и срока, в който може да бъде упражнено, правото при предсрочно погасяване на главницата да получи безвъзмездно информация за предстоящите плащания.

Съдържанието на договорните клаузи налага извод, че се касае за сключен договор за потребителски кредит, по силата на който Кредиторът 4

„ЮтеКредит“ ЕООД предоставя на потребителя А. С. С. кредит под формата на заем, при разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ищецът има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което при сключването на договор за кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза е договорена индивидуално.

Съдът намира за нищожна, като противоречаща на чл.10а, ал. 2 ЗПК на клаузата предвиждаща такса за разглеждане от 546,02 лева. Дължимата такса е свързана с усвояването на кредита, което според посочената разпоредба е забранено. Касае се за сума в размер на повече от 1/4 от предоставения заем, дължима в деня на подписване на договора, следователно същата има отношение към отпускането на кредита. Дължи се за извършване на действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума, като част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на самата финансова услуга. Ето защо с повторното заплащане от клиента на предоставената му услуга се цели извличане на допълнителна печалба за кредитора, извън дължимата договорна лихва. Налице е типичен пример за неоснователно обогатяване, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя. С това се нарушава принципът за добросъвестност при сключване на договорите.