Решение № 125 от 21.01.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Бургас, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20212120103940 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от И. Д. Г. против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изп.д. № 202080304022587 по описа на ЧСИ Т. М., образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.04.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 2196/2011 г. по описа на РС-Бургас, а именно: 1 252,47 лв. - главница, 42,44 лв. – законна лихва за периода 31.07.2020 г. – 14.12.2020 г., 1 671,46 лв. – неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и др.), 150,00 лв. – разноски по изпълнителното дело, 463,77 лв. – такси по Тарифата на ЗЧСИ към 14.12.2020 г. и 275,05 лв. – договорна лихва, дължима върху главницата за периода 19.09.2008 г. – 16.05.2011 г. В исковата молба се твърди, че изпълнителният лист от 13.04.2011 г. е бил издаден в полза на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и въз основа на него на 08.07.2011 г. е било образувано изп.д. № 20118030401162 по описа на ЧСИ Т.М., което е било прекратено поради настъпила перемпция с постановление на ЧСИ от 12.02.2020 г., но според ищеца перемпцията е настъпила по силата на закона на 16.08.2013 г., тъй като до този момент ЧСИ М. е изпратила единствено запорно съобщение до работодателя на длъжника, което е било получено на 16.08.2011 г., след което не са поискани от взискателя, нито са били извършени по инициатива на ЧСИ други валидни изпълнителни действия. Твърди се също така, че с молба от 30.06.2015 г. по горепосоченото изпълнително дело ответното дружество е поискало по силата на цесия да бъде конституирано на мястото на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като в изпълнителното дело не се съдържа постановление или резолюция на ЧСИ за конституирането му. Липсвали и доказателства цесията да е била съобщена на длъжника.

Впоследствие (след прекратяването на изп.д. № 20118030401162) въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 202080304022587 по описа на ЧСИ Т. М. с взискател „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ” ЕАД, като според ищеца в случая липсва валиден изпълнителен титул, тъй като изпълнителният лист е издаден в полза на друг кредитор, съответно той не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ” ЕАД сумите по 1 изпълнителния лист. Ищецът твърди също така, че процесните вземания са погасени по давност, която е започнала да тече на 08.07.2011 г. и е изтекла на 08.07.2016 г. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител, поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК, като същият е допустим.

Ответното дружество е подало отговор в законоустановения срок, както и допълнително становище по повод подадените от ищеца уточняващи молби, като счита, че искът е неоснователен. Твърди, че изп.д. № 1162/2011 г. по описа на ЧСИ Т. М. е било образувано на 19.07.2011 г. по молба на първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като в хода на това дело са били предприети множество изпълнителни действия, всяко от които е прекъсвало изпълнителната давност, като са посочени конкретни такива действия, извършени на 19.07.2011 г., 20.07.2011 г., 08.07.2014 г., 15.08.2014 г., 05.09.2014 г., 22.05.2015 г., 12.12.2015 г., 31.03.2016 г., 13.05.2016 г., 12.06.2017 г., 26.02.2019 г. и 22.04.2019 г. Твърди се също така, че след прекратяване на изп.д. № 1162/2011 г. е било образувано ново изпълнително дело с № 2257/2020 г. по описа на ЧСИ Т. М., с което за пореден път е била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния изпълнител са били възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително насрочване на опис на движими вещи; на 03.02.2021 г. е било изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника, а на 12.02.2021 г. са били изпратени запорни съобщения до пет банки.

Според ответника всяко направено от взискателя искане за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото изпълнение и евентуалното му бездействие не следва да е санкция за взискателя. На следващо място се твърди, че е налице разлика между перемпционния и давностния срок, като перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността. Твърди се също така, че Тълкувателно решение № 2/2013 г. няма обратно действие и за периода от образуването на изп.д.

№ 1162/2011 г. на 19.07.2011 г. до постановяването на ТР № 2/2013 г. на 26.06.2015 г. се е прилагало ППВС № 3/ 18.11.1980 г. и погасителна давност не е текла, независимо дали са били извършвани изпълнителни действия, а от 26.06.2015 г. е започнала да тече нова погасителна давност и същата би изтекла на 26.06.2020 г. при условие, че не са били предприети изпълнителни действия, които да я прекъснат, което в случая е било сторено. С оглед на това ответникът счита, че вземането срещу ищеца не е погасено по давност. Изложени са подробни доводи. Моли се искът да бъде отхвърлен и на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. При условие на евентуалност - ако съдът възложи разноските в тежест на ответника, е направено възражение за прекомерност на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение и се моли то да бъде намалено, ако размерът му е прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответното дружество, но с писмена молба е заявено поддържане на отговора, представени са писмени доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното копие на изп.д. № 20118030401162 по описа на ЧСИ Т. М., същото е било образувано на 19.07.2011 г. по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД против длъжника И. Д. Г. въз основа на изпълнителен лист от 13.04.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 2196/2011 г. по описа на БРС, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя следните суми:

1 252,47 лв. – главница, 275,05 лв. – договорна лихва за периода 19.09.2008 г. – 16.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2011 г. до окончателното й изплащане, както и 130,55 лв. – съдебни разноски.

С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е възложил на ЧСИ всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ, като ЧСИ М. е извършила справки за трудовите договори на длъжника, за вписванията, отбелязванията и заличаванията на негово име в Служба по вписванията – Б***, както и за имущественото му състояние и за банковите му сметки.

На 20.07.2011 г. съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение, като тя е била получена лично от длъжника на 29.07.2011 г. На същата дата съдебният изпълнител е 2 изпратил и запорно съобщение до работодателя на длъжника, като същото е било получено от работодателя на 16.08.2011 г. Именно тази дата е вписана от съдебния изпълнител като дата на последно изпълнителни действие в положения от ЧСИ печат на гърба на изпълнителния титул, в който печат също така е посочено, че изпълнителното дело е прекратено на 12.02.2020 г., в сила от 27.12.2020 г., на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, т.е. поради перемпция.

Установява се също така от изпълнителното дело, че на 08.07.2014 г., на 05.09.2014 г. и на 22.05.2015 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до няколко банки.

На 12.12.2015 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД за конституирането му като взискател по делото, като на осн. чл. 18 от ЗЧСИ е възложено на ЧСИ М. извършването на всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.

С молба от 31.03.2016 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ” ЕАД е поискало да бъде пристъпено към принудително изпълнение против длъжника чрез насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се на домашния му адрес.

На 13.05.2016 г. ЧСИ М. отново е изпратила запорно съобщение до работодателя на длъжника, но липсват данни същото да е било получено от адресата.

С молба от 29.05.2017 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ” ЕАД е поискало от ЧСИ да извърши справка за наличие на банкови сметки на длъжника, а с молба от 26.02.2019 г. е поискано ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение като насрочи дата за извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, като такъв е бил насрочен на 01.07.2019 г., но не е бил изпълнен.

На 11.02.2020 г. по изпълнителното дело е постъпило искане от длъжника И. Г. за прекратяване на делото на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като се твърди, че е настъпила перемпция и е изтекла погасителна давност за вземанията по изпълнителния лист.

По делото липсва изрично постановление на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство, но в положен върху гърба на изпълнителния лист печат ЧСИ М. е посочила, че делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 12.02.2020 г., в сила от 27.02.2020 г. В този печат ЧСИ М. също така е вписала, че последното изпълнително действие по делото е извършено на 16.08.2011 г.

По делото е приложено копие и на изп.д. № 20208030402257 по описа на ЧСИ Т. М., като е видно, че същото е образувано на 02.11.2020 г. по молба на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД против длъжника И. Д. Г. въз основа на същия изпълнителен лист от 13.04.2011 г., който е послужил като основание за образувано на прекратеното изп.д. № 20118030401162.

На 30.11.2020 г. до длъжника е било изпратено съобщение за образувано дело, с което същият е уведомен за задълженията му, както и е поканен да ги изпълни незабавно, като му е указано, че в противен случай ще бъде пристъпено към принудително изпълнение. Видно от извършеното отбелязване, това съобщение е връчено на длъжника на 26.12.2020 г.

Впоследствие ЧСИ е извършила справки за имущественото състояние на длъжника, както и е изпратила запорно съобщение до неговия работодател и до банки, в които длъжникът е имал открити сметки. Видно е, че по сметката на ЧСИ впоследствие са били превеждани суми от различни банки в изпълнение на наложените запори на банкови сметки на длъжника.

При така ангажираните доказателства, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен по следните съображения:

Установи се, че по отношение на процесните вземания на 19.07.2011 г. е било образувано изп.д. № 20118030401162 по описа на ЧСИ Т. М., поради което следва да се приеме, че на осн. чл.

116 от ЗЗД на тази дата е била прекъсната течащата погасителна давност по отношение на тези вземания.

Установи се също така, че след извършеното на 16.08.2011 г. изпълнително действие, което е посочено от ЧСИ като последно такова, до предприемане на следващото изпълнително действие, 3 годно да прекъсне давността, са изтекли повече от две години, през който период взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Поради това съдът намира, че прекратяването на изпълнението е настъпило по силата на закона на 16.08.2013 г., макар това да е констатирано от ЧСИ едва на 12.02.2020 г.

През периода на висящност на изпълнителното дело (2011 г. - 2013 г.) е действало Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр.д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което погасителна давност не е текла, докато е траел изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, т.е. за периода 19.07.2011 г. - 16.08.2013 г. погасителна давност по отношение на процесните вземания не е текла, а след тази дата е започнала да тече нова давност.