Решение № 54 от 20.02.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. С.З., 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20235500500780 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Н.С.“ ЕАД гр. С., против решение № 739 от 03.08.2023 г., постановено по гр.д. № 4643/2022 г. на Районен съд – С.З..

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания относно извода на първоинстанционния съд за основателност на исковата претенция.

Въззивникът счита, че решението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага съображения в подкрепа на становището си, които съображения ще бъдат разгледани от въззивния съд в решението. Иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като вместо него съдът постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Въззиваемият С. Г. Д., ищец в първоинстанционното производство, оспорва въззивната жалба. Излага съображения в подкрепа на становището си.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.

1

Пред първоинстанционният съд са предявени два обективно и субективно съединени иска за присъждане на обезщетения по чл.49 ЗЗД.

Ищецът С. Г. Д. е твърдял в исковата си молба, че е земеделски производител, обработващ земеделски земи в землището на с. Х., общ. С.З.. По силата на споразумения на масиви за използване на земеделски земи, изготвено на основание чл.37в, ал.2 ЗСПЗЗ, той стопанисвал земи в парцел 77476-74-3 (250644). За стопанската 2020/2021 г. споразумението било одобрено със заповед № ПО-09-1284-2 от 21.10.2020 г., а за стопанската 2021/2022 г. – със заповед № ПО-09-1515-1 от 12.10.2021 г., двете на директора на Областна дирекция „З.“ - С.З.. Общо ползваната от него земя била в размер на 932.107 дка за 2020/2021 г. и 966,818 дка за 2021/2022 г.

Ищецът е твърдял, че в северната част от стопанисваните от него земеделски земи преминавал напоителен канал, собственост на „Н.С.“ ЕАД.

На 16.07.2021 г., поради подаване на големи количества вода и поради нарушена цялост на напоителния канал в близост до изхода на с. Х., в посока на с. К., част от посевите му с пшеница от 19.840 дка били наводнени.

Почвата в наводнените зони станала кална и било невъзможно реколтата да бъде ожъната с тежка техника. При няколко опита да стори това, машината засядала в калта и било нужно да бъде изтеглена от там с помощта на трактор.

Вследствие на наводняването реколтата в засегнатите места станала или напълно унищожена, или негодна за употреба.

Ищецът е твърдял, че още на 16.07.2021 г. подал жалба до директора на „Н.С.“ ЕАД, клон Г.Т. - С.З., с вх. № 1238 от 16.07.2021 г., сигнализирайки за проблема, но не получил никакво съдействие за разрешаването му. Такова наводняване на земите, причинено от напоителния канал, не се случвало за пръв път. През предходната 2019/2020 стопанска година също имало проблем.

Тогава той устно уведомил служители на „Н.С.“ ЕАД, клон Г.Т. - С.З., но не срещнал никакво съдействие. През 2017 г. подал жалба с вх. № 703 от 18.04.2017 г. до управителя на „Н.С.“ ЕАД, клон Г.Т. - С.З., във връзка със същия проблем. Въпреки това до момента не били предприети никакви мерки от страна на ответното дружество.

Ищецът е твърдял, че подал молба по чл. 207 ГПК за обезпечение на доказателства, по която било образувано ЧГД № 3386/2021 г. по описа на PC С.З.. По това дело било изготвено и прието заключение на комплексна съдебна експертиза, изготвена от три вещи лица - агроном, хидроинженер и геодезист. На базата на констатациите на вещите лица от прекия оглед на място, направените замервания, справки и проучвания било установено, че парцел 77476-74-3 - (250644) по местоположение съвпадал с масив 77476.189 по КККР. Наводнените имоти се намирали източно от с. Х., в непосредствена близост до селото, където напоителният канал Р-17 излизал от дюкера и продължавал на открито. Причина за наводняването на описаните земеделски земи била напоителен канал Р-17, дъното на който в частта, започваща от източната шахта на дюкера, било по-високо от терена на засегнатите земеделски площи. При извършения оглед на 17.11.2021 г. вещите лица били 2 констатирали, че бетоновата облицовка на канала е напукана, във фугите и пукнатините имало растителност, дори и храстовидна, която, ако не се премахнела, след година ще станела дървесна. Дори и три месеца след като не се била подавала вода, в канала имало вода. Докато по брега на северната страна на канала нямало почти никаква или само оскъдна растителност, то южната, откъм засегнатите площи, на 4-5 м била почти непроходима от буйно растящи големи дървета (орехи), шипки, къпини, храсти, които поради филтрацията на вода имали чудесни условия за развитие. Тази проблемна част от канала била в скат, т.е. от север бил изкоп, а от юг в насип. Когато в канала водното количество било малко, филтрацията била по-слаба и вероятно заливала по-малка площ. Когато в канала се пускали по-големи водни количества, напорът бил по-голям и филтрацията се усилвала. Вещите лица посочили, че описаната проблемна част се нуждаела от ремонт и ефективна поддръжка в експлоатацията за свеждане на филтрацията до пониски нива. Освен това били необходими и други технически съоръжения за отвеждане на филтрираните водни количества – дренаж и отводнителен канал, защото в областта на засегнатите площи нямало изградена дренажна система. Нямало и изграден отводнителен канал, успоредно на напоителния канал. Засегнатата площ била 19 840 кв.м, от която се очаквало добивът от пшеница да бъде 11 880 кг за стопанската 2020/2021 г.

За стопанската 2021/2022 г. ищецът е твърдял, че вследствие на наводняването на тези 19 840 кв.м – част от масив 77476.189 по КККР, в резултат на ползване на напоителен канал Р-17, собственост на ответника, без да бил приведен в състояние позволявашо отводняване на съседните имоти, е бил в невъзможност да обработи, засее и прибере реколтата от хлебна пшеница. Средните пазарни цени на пшеница лв./т за периода юни до септември 2022 г. била в размер на 630,00 лв./тон, поради което очакваният добив бил в размер на 11 880 кг хлебна пшеница.

Ищецът е твърдял, че ответникът е собственик на напоителния канал Р17 и стопанисването и поддръжката му било негово задължение.

Неизпълнението на тези задължения били причина той да претърпи имуществени вреди. Искал е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 4120 лв. без ДДС - обезщетение за стопанската 2020/2021 г., и 7400 лв. без ДДС - обезщетение за стопанската 2021/2022 г. След изменение на исковете чрез намаляването им ищецът е искал съдът да присъди обезщетение в размер на 4007,11 лв. без ДДС за имуществени вреди за стопанската 2020/2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.07.2021 г. - датата на настъпване и установяване на вредата, до окончателното заплащане на сумата, и 3489,98 лв. без ДДС за стопанската 2021/2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска в съда до окончателното й заплащане.

Ответникът „Н.С.“ ЕАД гр. С. е оспорил предявените искове. Признал е, че е собственик на напоителен канал Р-17, който се стопанисвал от „Н.С.“ 3

ЕАД - клон Г.Т.-С.З.. Твърдял е, че не са налице предпоставките за ангажиране на деликтна отговорност, тъй като претендираните с исковата молба вреди не били пряка и непосредствена последица от неизпълнение на вменените им със закон задължения по поддръжка на хидромелиоративните съоръжения, в частност напоителните канали. Дружеството не притежавало в собственост нито дренажни системи, нито отводнителни канали, съответно нямало задължение да ги поддържа, нито да извършва дейности по отводняване, освен тези, касаещи съществуващи отводнителни канали публична държавна собственост, по силата на сключен договор с Министерство на З.то, в чието управление били тези отводнителни канали.

Дружеството изпълнявало задълженията си при стриктно спазване на нормативните изисквания. В този смисъл не било налице причинна връзка между увреждането на ищеца и неизпълнение от страна на дружеството на задължения по поддръжка на хидромелиоративните съоръжения.

В отговора си ответникът е оспорил извършената комплексна съдебна експертиза по ЧГД № 3386/2021 г. по описа на PC - С.З.. Ответникът и оспорвал и твърдението, че наводняването, предизвикано от теч, изливането на води в стопанисваните от ищеца земеделски площи през лятото на 2021 г. било от съоръжение на дружеството, поради подаването на големи количества вода, нарушена цялост на напоителния канал и че това била единствената причина, довела до унищожаването на реколтата на ищеца. Оспорил е твърденията относно размера на унищожената реколта. Напоителният канал бил проектиран и построен по този начин и въведен в експлоатация през 1954 г. Заблатяването на процесиите земеделски площи и наличието на филтрация от канала, дори при липса на водоподаване, също не било установено по категоричен и безспорен начин. Това обаче налагало извода за наличието на други причини, довели до унищожаването на реколтата. В тази връзка не бил изследван статута на поземлените имоти, находящи се северно и южно от участък от напоителния канал Р-17, представляващ ПИ *** по КККР, землище с. Х. относно начина на трайно ползване, обработваеми, необработваеми, поливни, неполивни и защо, характеристиките на почвата, нейната пропускливост, наличието на подпочвени и скатни води; има ли постоянно течаща изворна чешма северно от ПИ ***; какво било наименованието на местностите. Изясняването на тези обстоятелства щяло да даде отговор и на въпроса дали процесните земеделски площи са били подходящи за отглеждане на хлебна пшеница.

Ответникът счита, ако съдът приемел, че „Н.С.“ ЕАД следвало да понесе отговорност за претендираните с исковата молба имуществени вреди за стопанската 2020/2021 г., претендираното обезщетение следва да бъде намалено поради допринасяне от страна на ищеца за настъпването на вредите. Отглеждането на земеделската продукция бил рисков процес и реализацията на реколтата била поставена в зависимост от различни фактори: климатични условия, особености на обработвания терен, наличието на подпочвени води и др. В тази връзка земеделският производител следвало да 4 положи необходимата грижа на добър стопанин, каквато в конкретния случай ищецът не бил проявил, за да доведе земеделските площи до състояние годно да произведе отглежданите култури, поемайки риска да обработва процесиите земеделски площи, въпреки че бил добре запознат с терена, неговите особености и в тази връзка възможните проблеми, които биха могли да възникнат. Счита, че размерът на обезщетението следва да бъде намален и с разходите, които ищецът не е извършил по прибиране и съхранение на произведена продукция-хлебна пшеница от процесните земеделски площи.

Твърди, че за стопанската 2021/2022 г. ищецът е решил да не поема риска, който поемал години наред и съответно да не обработва, засее, прибере и продаде реколтата от хлебна пшеница за процесните земеделски площи и вместо това да предяви искова претенция за пропуснати ползи.

Претендирането на такова обезщетение съдебната практика поставяла в зависимост от това преките и непосредствени вреди да са настъпили със сигурност, т.е. доказани със сигурност, ако е обработил, засял процесната площ. Счита, че и това обезщетение следвало да бъде намалено поради допринасяне от страна на ищеца, както и с разходите, които ищецът не е извършил за агротехнически мероприятия.