Присъда № 8 от 15.05.2025, Районен съд - Пещера

МОТИВИ към присъда № 8/15.05.2025 по НЧХД № 27/2025г. по описа на РС-Пещера С частна тъжба М. А. К. е обвинила подсъдимата Е. Г. К., ч е на 02.02.2025г., в гр.

Пещера, в частен дом на ул. „Стефан Кънчев“ № 51А, Е. Г. К. е нанесла обида на М. А. К., наричайки я с унизителни за честта и достойнството на последната оценки – „мърша“ и „мърла“, както и че на 02.02.2025г., в гр.Пещера, на ул. „Стефан Кънчев“, пред № 47А, Е. Г.

К., затваряйки силно вратата на автомобил, ударила с нея по лявото рамо, намиращата се в колата М. А. К., а след излизане на К. от автомобила – Е. К. я скубала по косата, дърпала я и я драскала с нокти по шията, като по този начин й причинила болка и страдание без разстройство на здравето.

С оглед особеностите на производството от частен характер, „Квалифицирането на престъпното деяние е служебно задължение на съда, решаващ делото. Посочената от тъжителя квалификация на престъплението по н. ч. х. дело не е задължителна за съда“ (Решение № 443 от 10.VIII.1970 г. по н. д. № 405/70 г., II н. о.). „Съдът е длъжен да определи правилната квалификация на деянието на основание изложените в тъжбата фактически обстоятелства и установеното по делото.“ (Решение № 849/1957 – II н. о.) „Ако дадената от тъжителя правна квалификация на деянието е неправилна, съдът ще я поправи, но той не може да квалифицира други факти, освен тези, които се вменяват във вина на подсъдимия.“ (Решение № 652/1957г. II н.о.). В този контекста настоящият състав намира, че посочените в тъжбата и установени по делото обстоятелства сочат на обвинения спрямо подсъдимата в извършване престъпления: по чл. 146, ал.1 НК по чл. 130, ал.2 от НК.

В съдебно заседание частният тъжител, чрез повереник, моли съдът да постанови осъдителна присъда и по двете обвинения.

Защитникът на подсъдимата пледира невиновност на подзащитната му, считайки, че съпричастността й към инкриминираните престъпни деяния не е доказана по категоричен и несъмнен начин, алтернативно пледира за прилагане института на реторсията по отношение и на двете обвинения.

Подсъдимата не се възползва от предоставяното й право да дава обяснения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 02.02.2025г. по обяд, търсейки кой е паркирал лека кола пред гаража на дома й, заради която не може да излезе със собствения си автомобил, подсъдимата Е. К. влиза последователно в двора и антрето на приземния етаж на жилището на тъжителката М. К. (в гр. Пещера, в частен дом на ул. „Стефан Кънчев“ № 51А), която в онзи момент тъкмо излиза от банята. Разбирайки, че колата, която й пречи е именно на К., подсъдимата започва да й вика веднага да я маха, като се обръща към тъжителката, наричайки я „мършо“. После излиза от имота, продължавайки с други обидни изрази и тряскайки дворната врата. Минути след това, обляклата се вече тъжителка излиза от дома си и отива да премести неправилно паркираният пред гаража на Е. К. автомобил. Докато М. К. се качва в колата си, подсъдимата блъска и изритва шофьорската й врата, при което вратата удря лявата ръка на К. (причинявайки й кръвонасядане). Тъжителката понечва да излезе от колата, възмущавайки се от поведението на К., но преди да успее - последната я притиска с вратата, сграбчва и заскубва косата й и одира с нокти лявата част на шията й (причинявайки охлузване). В опита си да се защити от нападението на подсъдимата, К. се брани с ръце, при което задира с нокът дясната ръка на К.. Намесва се станалият свидетел на случката съсед на страните – Е. М., който, за да отърве тъжителката, хваща подсъдимата за ръцете и я дръпва настрана. След инцидента и подсъдимата и тъжителката подават жалби в РУ-Пещера, по 1 които е образувана полицейска преписка.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз основа на следните доказателства:

Показанията на свидетелите: Е. Е. М., Х. Илязова Ап., Е. Руфат М., С. Шетрова Марудинска, Г. Николов К., М. Али Д. и Н. К. Х., съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертизи, оглед на веществено доказателство – компакт диск, справка за съдимост рег. № 250225005000092985/25.02.2025г. на подсъдимата Е. Г. К., характеристична справка на подсъдимата Е. Г. К., писмо с вх.№ 1811/02.04.2025 г. от РУ на МВР – Пещера, ведно с материалите по преписки, а именно: Писмо рег.№ 315000-1089/11.03.2025 г. от РУ – Пещера; докладна записка рег.№ 315р-2975/11.03.2025 г. от Г. К.; молба от Е. К. от 02.02.2025г.; обяснение от М. К. от 24.02.2025 г.; протокол за предупреждение от 24.02.2025 г. на М. К.; писмо рег.№ ЗМ49/25 от 25.03.2025 г. от РУ- Пещера до РП – Пазарджик, ТО – Пещера; докладна записка рег.№ 315р-3553/25.03.2025 г. от Г. К.; молба от М. К. до РУ – Пещера от 03.02.2025 г.; молба от М. К. до РУ – Пещера от 05.03.2025 г.; обяснение от М. К. от 04.02.2025 г.; обяснение от Е. К. от 25.02.2025 г.; обяснение от Е. Руфат М. от 21.02.2025 г.; обяснение от Х. И.зова Ап. от 25.02.2025 г.; обяснение от М. К. от 05.03.2025 г.; медицинска рецепта на М. К. от 03.02.2025 г.; съдебномедицинско удостоверение № 53/2025 г. на М. К.; протокол за доброволно предаване от 21.02.2025г.; протокол за доброволно предаване от 05.03.2025 г.; протокол за предупреждение от 25.02.2025 г. на Е. К.; характеристична справка на Е. К.; електронна справка за съдимост на Е. К..

С приоритет следва да се обсъдят първичните доказателства, сред които показанията на преките свидетели на инкриминираните деяния.

В тази връзка относно обвинението в това, че подсъдимата е обидила тъжителката (чл. 146, ал.1 НК), наричайки я „мършо“ единствените налични доказателства са показанията на свидетелката Е. Е. М., която в разпита си ясно, логично последователно и идентично с начина, по който е сторено в тъжбата, описва случилото се в дома на тъжителката на 02.02.2025г., като с категоричност цитира чутото от нея обръщение на подсъдимата към М.

К. – „Идвай си махай колата, мършо!“. Съдът кредитира тези показания като житейски правдоподобни и достоверни, необорени от други доказателства по делото. От тях се установява, че именно подсъдимата Е. К. е автор на инкриминираното деяние, изразило се в отправяне на 02.02.2025г. спрямо присъствалата на мястото М. К., на унизителна за честта и достойнството на последната оценка – „мършо“. Видно не само от самата оценка, а и от контекста и обстановката, при която е отправена - тя представлява груба и крайна форма, която е обществено неприемлива. Възприемането от страна на тъжителката на тази обида несъмнено е съзнавано и целено от дееца, като деянието е съставомерно извършено при пряк умисъл като форма на вината. Независимо от броя и вида на включените в обвинението обиди, нанесени непосредствено една след друга – престъплението е едно, ето защо, въпреки че недоказаното обръщение на подсъдимата към тъжителката с думата „мърла“ предпоставя нейното оправдаване конкретно за тази унизителна оценка, Е. К. следва да бъде призната за виновна по доказаното обвинение в престъплението обида.

Касателно претендираната от защитата реторсията по това обвинение – в разпоредбата на чл. 146, ал.2 НК ясно е предвидено, че за приложението на такава е необходими обиденият да е отвърнал „веднага“ с обида. Такива ответни обиди не се доказват веднага след изреченото от подсъдимата обръщение „мършо“. От извършеният оглед на приложения като веществено доказателство компакт диск, анализиран и от приетата съдебно-техническа експертиза, става ясно, че от доказания с показанията на свидетелката Е. М. момент, в който подсъдимата е нарекла тъжителката „мърша“ са минали няколко минути, в които Е. К. е излязла от дома на М. К., последната се е обличала, и едва след това също е напуснала жилището си, за да отиде на улицата при автомобила си, където пак са влезли в пререкания с подсъдимата. От анализирания в експертното заключение видеозапис действително се 2 установяват отправяни обидни думи от тъжителката спрямо подсъдимата (напр.

„ненормалницо“), но предвид немалкия времеви период и различен повод, поради който те са отправени – физическо сдърпване между двете – тези обидни думи нямат характера на „отвръщане“ на значително по-рано и при друга обстановка отправена от подсъдимата обида в дома на тъжителката. Затова реторсия по отношение на инкриминираната обида е неприложима.

Относно обвинението в престъпление по чл. 130, ал.2 от НК – от кредитираните от съда като взаимно непротиворечиви и едносмислени показания на свидетелите Х. Ап. и Е.

М., оказали се преки очевидци на физическата конфронтация на подсъдимата с тъжителката на 02.02.2025г., се установява, че Е. К. е блъснала и ритнала шофьорската врата на влизащата да премести автомобила си М. К., като непосредствено след като възмутената тъжителка е понечила да излезе от колата – подсъдимата веднага я е хванала и скубала за косата. От показанията на свид. Е. М., става ясно не само, че е чул „трясък“ от вратата, а и че е след това видял как подсъдимата е притиснала с вратата на колата тъжителката, скубейки я за косата. Същият свидетел ясно сочи, че е възприел тъжителката да признава пред К., че е паркирала неправилно, и да моли подсъдимата да престане да я удря и скубе, като не й е посягала от уважение към годините. Последното съответства и на съдържанието на приложените записи, в които се чува как тъжителката казва „Не ти отива на годините да ме биеш…“. В разпита си свидетелят Е. М. описва, освен че подсъдимата „дори не е посегнала“ на нападателката си – К., а „само се отбранявала“ – също и че след това е видял одрасканото от К. по врата на тъжителката. Тази телесна повреда е потвърдена и от сивдетелката Е. М. – като показана й от тъжителката. Освен конкретното одраскване („охлузване по лявата странична част на шията с размери 6 х 0,8 см., покрито с нежна кожичка“) - от заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза и разпита на изготвИ. я медицински специалист се установява и че другата травма на тъжителката – „кръвонасядане с размери 7 х 3 см., по предната повърхност на лявата мишница в горната трета“ – е получено именно при тряскането на вратата – „при удар с твърд тъп продълговат предмет – вратата на лекия автомобил“. Вещото лице потвърждава и възможността, въпреки посоченото и от свидетелите скубане на коса – да не са оставени видими физически следи от такова. С описаните доказателства несъмнено се установява, че травмите на тъжителката са й били причинени умишлено и цЕ.сочено именно от подсъдимата – Е. К.. По смисъла на ППВС 31979 г. тези травми по естеството си са свързани с болка (неприятно физ. усещане) и страдание (продължителна болка), като при тях не се накърняват съществено тъкани и не се разстройват физиологични функции (одрасквания и зачервявания на кожата), поради което представляват именно лека телесна повреда по чл. 130, ал.2 НК.

Претенцията на защитата за реторсия и по това обвинение е неоснователна. Това е така, защото видно от събраните доказателства (показанията на свидетеля Е. М.) – установяващата се (от анализираните при съдебно-техническата експертиза снимки и показанията на свид. Мерудинска) травма на ръката на подсъдимата, описана и в съдебномедицинската експертиза с медико-биологични характеристики на лека телесна повреда по чл. 130, ал.2 НК, е била причинена на Е. К. от тъжителката в условията на неизбежна отбрана. И свид. Е. М. и свид. Х. Ап. описват непротиворечиво и правдоподобно поведението на подсъдимата на 02.02.2025г. като непосредствено и противоправно нападение, при което М. Кърпчева се е опитвала да се брани, а не да посяга в отговор.

Поради това, дори одраскването на дясната ръка на подсъдимата, да се е получило от ноктите на тъжителката – то няма характера на „отвръщане“ по смисъла на чл. 130, ал.3 НК, а е извършено при неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал.1 НК, и тъй като в тази си същност съгласно закона не е общественоопасно – няма как тъжителката да бъде призната за виновна за него, както предполага реторсията. В същата връзка следва да се маркира недобросъвестността на подсъдимата в даваните пред органите на МВР молби и обяснения: в написаната в деня на инцидента молба до началника на РУ-Пещера (л.45) Е. К., 3 опровергано от събраните по делото доказателства, описва инцидента като възникнал заради отказ на М. К. да махне колата си от мястото пред гаража, след който К. я обиждала и се нахвърлила със заплахи върху подсъдимата и й надрала ръката, а в допълнително обяснение от 25.02.2025г. (л. 54) К. добавя,че при инцидента е била „ритната в корема“ от М. К., след което и признава, че я е дръпнала за косата.