Определение № 223 от 08.04.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223 гр. Монтана, 08.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20241600500140 по описа за 2024 година Производството е въззивно и e по реда на чл. 274-278, във връзка с чл.

129, ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е по повод на частна жалба, подадена от Д. Г. Г. , ЕГН ********** и И. Г. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „Т.“ № *, ет. *, действащи чрез процесуалния си представител адвокат Г. Г., срещу Определение от 12.12.2023 г., постановено по гр. д. № 277/2021 г., по описа на Районен съд-гр. Б., 3-ти състав, с което производството по гражданско дело № 277/2021 г., по описа на Районен съд-гр. Б., в частта по подадената от Д. Г. Г. и И. Г. Г. искова молба, е прекратено и същата, заедно с приложенията е върната.

В обстоятелствената част на частната жалба се твърди, че в исковата молба подробно е посочено в какво се изразява тяхното искане, а именно прекратяване на неоснователните действия на ответниците, с които пречат на ищците да продължат да упражняват правото си на собственост. Считат, че не е налице неизпълнение от тяхна страна на дадените от съда указания.

Напротив, сочат, че по делото са приложени молби, видно от съдържанието, на които всички указания на съда са изпълнени.

Въз основа на така изложеното, частните жалбоподатели молят съда да отмени определението и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК въззиваемите П. Г. Г. и К. Д. Г., не са подали отговор на частната жалба.

Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения по чл. 275, ал. 1, изр. 1 от ГПК едноседмичен срок за обжалване, от процесуално легитимирана странаищци в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание съгласно чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и 261 от ГПК. Разгледана по същество въззивният съд намира частната жалба за неоснователна.

Окръжен съд-гр.

Монтана, след подробно запознаване със съдържанието на исковата молба, приложенията към нея, разпорежданията на съда за оставянето й без движение, даваните указания за отстраняване на констатираните нередовности, молбите на ищците във връзка с тях и изложеното в частната жалба, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Районен съд-гр. Б. е образувано по повод на искова молба, подадена от Д. Г. Г. и И. Г. Г. , в качеството им на ищци, действащи чрез процесуалния си представител адвокат Г. Г., срещу П. Г. Г., в качеството му на ответник. С нея при условията на първоначално активно субективно съединяване са предявени обективно кумулативно съединени иск по чл. 64 от ЗС и осъдителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 1 от ГПК, с правно основание чл. 109 от ЗС. Впоследствие е настъпило последващо пасивно субективно съединяване по иска по чл. 109 от ЗС, като с Определение от 09.11.2021 г. (л. 41 от делото), съдът наред с първоначалния ответник П. Г. Г. е конституирал и К. Д. Г..

С Разпореждане от 04.01.2023 г. (л. 131, 132 от делото) районният съд е разделил образуваното по исковата молба исково производство и това по спорна съдебна администрация. В резултат на разделянето гр. д. № 277/2021 г., по описа на Районен съд-гр. Б., има за предмет единствено искът на ищците по чл. 109 от ЗС, както и предявеният от ответната страна насрещен и инцидентен установителен иск.

Спорно в случая е дали са налице нередовности на исковата молба по 2 отношение на негаторния иск (action negatoria) по чл. 109 от ЗС, или същите са отстранени от ищците.

Видно от съдържанието на исковата молба, което тя има първоначално, релевантните факти посочени в нейната обстоятелствена част (на л. 1 и на гърба на л. 1 от делото), по отношение на иска по чл. 109 от ЗС се свеждат до това, че ищците твърдят, че са собственици на втори етаж от сградадвуфамилна къща, разположена на административен адрес гр. Б., ул. „Т.“ № *, върху поземлен имот с идентификатор ***.434, изграден въз основа на учредено в полза на ищцата право на надстрояване. Излагат, че строителството и основите на партерния етаж на къщата намираща се в гр.

Б., ул. „Т.“ № * е реализирано основно от родителите на ищцата и на нейния брат, ответникът. При строежа участие са взели и те двамата. Твърдят, че предназначението му е на прилежащи части към всяко отделно жилище при равни права. В имота при строителството на къщата, ищцата и ответникът, заедно с родителите си, изградили и навес, използван за съхраняване на дърва и материали за отопление. В периода 1985-1988 г., ищците, при съгласие на собствениците на парцела, зад къщата са изградили масивна стопанска сграда, в която през годините са отглеждали животни, а впоследствие са я използвали за обслужваща етажа им сграда, в която съхранявали инструменти, дървени материали и други вещи необезпокоявано повече от 30 г. Конфликт възникнал през месец август 2020 г., когато те решили да разположат в сградата зад къщата котле, което да служи за отопление на втория етаж от жилищната сграда. Твърдят, че ответникът им забранил да влизат в сградата зад къщата и втория етаж от къщата, като започнал да им пречи да използват спрямо правата си прилежащите и общите части на жилищната сграда. По отношение на партерния етаж твърдят, че в него са изградени отделни помещения, свързани с коридор, прилежащ към общите части на сградата, по който коридор всеки от етажните собственици има достъп до прилежащите към жилището му помещения.

В петитума (л. 2 от делото) излагат, че искат от съда ответникът да бъде осъден да прекрати неоснователните действия, които пречат на упражняването на правото им на собственост, като етажни собственици на обекти в жилищна сграда с идентификатор ***, като преустанови действията си по отношение ползването на ½ прилежащи части от партера на сградата, върху която от тях са изградени отделни помещения, 3 представляващи стаи, мазета и гараж. Иска се още ответникът да бъде осъден да прекрати неоснователните си действия, с които пречи да упражняват правото си на собственост върху масивна стопанска сграда изградена от тях при изричното съгласие на съсобствениците на процесния поземлен имот, както и да прекрати неоснователните си действия, с които пречи да упражняват правото си на съсобственост върху навесдърварник, в който разполагат дърва за огрев в ½ от същия.

Към исковата молба е приложена и скица на поземлен имот с идентификатор ***.434 (л. 9, 10 от делото), видно от която в имота попадат общо пет сгради.

С Разпореждане от 24.06.2021 г. (л. 15 от делото) районният съд е дал указания ищците да посочат по какъв начин поведението на ответника им пречи да ползват масивна стопанска сграда, както и че липсва изложение от тяхна страна, че ответникът пречи да упражняват правата си спрямо навес-дърварник. В изпълнение на тези указания, с молба от 08.07.2021 г. (л.

18 от делото), ищците уточняват, че действията, с които считат, че ответникът пречи по отношение на ползването на масивната стопанска сграда се изразяват в заплахи и физически действия, пречещи да внесат котле в сградата и заключване на „портала“, за който те нямат предоставен ключ, поради което не могат да влизат в имота, респ. в сградата. Същото това действие по заключване на „портала“ считат, че възпрепятства и ползването им на ½ от навес-дърварник, което ограничавало достъпа им до него.

С молба уточнение от 30.08.2021 г. (л. 37 от делото), ищците, по отношение на партерния етаж на сграда с идентификатор ***, излагат, че на него няма самостоятелни обекти, а само прилежащи части, като същевременно твърдят, че е с изградени отделни помещения свързани с коридор, прилежащ към общите части на сградата, по който коридор всеки от етажните собственици има достъп до съответното негово жилище на 1 и 2 етаж, при права по ½ идеална част за всеки от собствениците.

Последвало е Разпореждане от 13.02.2023 г. (л. 133 от делото), с което отново да дадени указания за уточняване на претенцията, като се посочи на всеки обект какво действие са извършили ответниците и как това действие създава пречки на ищците да упражняват правото си на 4 собственост. Подадена е молба на 02.03.2023 г. (л. 136 от делото), с която ищците вземат становище, че указанията са вече изпълнени. С указания в същия смисъл като тези от 13.02.2023 г. е постановено и Разпореждане, под формата на ръкописна резолюция, от 23.05.2023 г. (на гърба на л. 136 от делото), с което освен вече дадените указания е указано и да формулират и съответен на твърденията им петитум. В отговор на тях е подадена молба от 06.06.2023 г. (л. 141 от делото), с която указанията отново не са изпълнени, поради считане, че това вече е направено.

След преразпределение на делото на друг съдия докладчик, който е същият и към настоящия момент, на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, с Определение от 18.08.2023 г. (л. 165, 166 от делото) той е дал указания ищците кратко, точно, ясно и в разбираем вид да посочат на какво основание претендират, че са собственици на ½ прилежащи части от партера на сградата, на масивна стопанска сграда и съсобственици на ½ от навесдърварник; да формулират надлежен петитум съответстващ на обстоятелствената част от исковата молба; да уточнят дали претендират, че са собственици на ½ от партера като идеална или реална част, респ. на кои помещения от него; на какво основание И. Г. е собственик на втория етаж от сградата и да индивидуализират масивната стопанска сграда и навесдърварник, по начин, по който да бъдат отграничени един от друг или от други подобни обекти.

В отговор на това, с молба от 07.09.2023 г. (л. 171, 172 от делото), ищците сочат, че обстоятелствата по основанието, на което претендират, че са собственици вече е посочено, като отново дословно преповтарят изложеното в исковата молба свързано с това, че те са участвали в строежа и на трите сгради-на основните и партера на жилищната сграда, на масивната стопанска сграда и на навес-дърварника. Сочат основание, на което считат, че И. Г. е собственик на втория етаж от сградата, а именно, че той е участвал в неговия строеж. Уточняват, че ½ от партерния етаж е използван от тях като идеална част. По отношение на индивидуализацията на масивна стопанска сграда и навес-дърварник и точното им разположение в процесния имот, сочат, че са направили доказателствено искане за назначаване на експертиза, която да отговори на поставения от тях четвърти и пети въпрос, от който считат, че може да се изведе индивидуализацията.

5

С така подадената молба, съдът е приел, че нередовностите не са отстранени в цялост, поради което с Разпореждане от 18.09.2023 г. (л. 174, 175 от делото) отново е указано да посочат на какво основание И. Г. е собственик на втория етаж от сградата, на какво основание претендират, че са собственици на ½ от идеална част от партера на сградата, на масивната стопанска сграда и съсобственици на ½ от навес-дърварник, да формулират надлежен петитум отговарящ на обстоятелствената част на исковата молба, както и да индивидуализират масивната стопанска сграда и навесдърварник по начин, по който същите могат да бъдат отграничени един от друг и от други подобни обекти.

С молба от 05.10.2023 г. (л. 178 от делото) ищците излагат, че върху прилежащите към втория етаж ½ части от партера на сградата , реално са упражнявали фактическа власт и са ползвали от 1988 г. до август 2020 г., следователно са изтекли повече от 10 г., поради което са ги придобили по давност. Уточняват, че това са три от стаите, две от тях разположени в дясно по посока на влизане в партерния коридор и една от ляво на същия. По отношение на масивната стопанска сграда и навес-дърварник също считат, че са ги придобили по давност, защото са упражнявали фактическа власт върху тях от момента на построяването на всяко едно от тях до август 2020 г. Легитимацията на И. Г. обосновават също с давностно владение върху втория етаж от сградата и прилежащите му части. За индивидуализацията на масивна стопанска сграда и навес-дърварник, считат, че тя е поставена от тях като задача към вещото лице по бъдеща експертиза.