Решение № 127 от 07.08.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Пловдив, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров, като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600210 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда № 39 от 25.11.2024 г., постановена по НОХД № 470/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, съдът е признал подс. И. З. И. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 22.10.2023 г. в с. Ч. Г., общ. Б. Д., обл. С. З. умишлено умъртвил другиго – К. Р. Х. с ЕГН ********** от с. Ч. Г., общ. Б.

Д., обл. С. З., ул. „Ч. м.“ № *, поради което и на основание чл.115 от НК вр. 54 от НК, го е осъдил на “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл. 59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият И. З. И. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 24.10.2023г. до влизане в сила на присъда.

Съдът се е произнесъл по приложените по делото веществени доказателства, като е постановил същите да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

С посочената присъда, съдът е осъдил подс. И. да заплати в полза на държавата по бюджетната сметка на ОД на МВР – С. З. сумата от 2 867, 20 лв.

/две хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, както и в полза на държавата 1 по бюджетната сметка на Окръжен съд – С. З., сумата от 200,00 /двеста лева/, представляваща направени по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба и допълнително изложение към нея от адв. Г. В. Ж., назначен за служебен защитник на подс. И.. В тях се излагат съображения, че постановената присъда е незаконосъобразна и неправилна, тъй като не отговоря на събраните по делото доказателства и е постановена при нарушение на материалния закон. Твърди се, че подс. И. се е признал за виновен, но е извършил деянието в условията на неизбежна отбрана и това се установява от събраните по делото доказателства, поради което извода на съда за приложението на чл.115 от НК се явява необоснаван, като не е отчел наличието на основанията на чл.12, ал.1 и ал.4 от НК. При това положение според защитата присъдата се явява необоснована. Прави се искане въззивният съд да отмени присъдата и да приложи разпоредбата на чл.12, ал.1 от НК или евентуално да приеме, че подс.

И. е извършил деянието в условията на уплаха и смущение, като се приложи нормата на чл.12, ал.4 от НК. Алтернативно се прави искане при отхвърляне прилагането на чл.12 от НК, съдът да намали наложеното на подсъдимия наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като му наложи минимално предвиденото за това деяние наказание.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура – Пловдив пледира, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Излага съображения, че изнесените доводи във въззивната жалба относно приложението на чл.12 от НК са били обсъдени от първоинстанционния съд много прецизно и детайлно и въобще не е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Повереник на частните обвинители А. А. Х., О. К. Р. и Г. К. Р. - адв. Д.

Т. пледира присъдата да бъде потвърдена като правилна и обоснована.

Адв. Г. Ж. – служебен защитник на подс. И. И. в съдебно заседание поддържа доводите изложени в жалбата и допълнението към нея, моли присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова справедлива присъда, алтернативно наказанието да бъде намалено. Твърди, че е налице института на чл.12 от НК. Сочи, че фактът, че подзащитния му е излязъл с мотика и нож и е имал намерение да възпре и т.н, тоест намеренията му са срещу нападателя И., а не срещу пострадалия. Поддържа жалбата и за наличие на афект по смисъла на чл.118 от НК.

Подс. И. се солидализира с изложеното от защитника му. Твърди, че е действал при неизбежна отбрана, като в съдебно заседание в защитната си теза се опитва да пресъздаде създалата се ситуация така, че да обоснове, че е бил принуден да се защити от св. И. И. и доведения му баща пострадалия - К.

Х.в. В последната си дума моли да му бъде намалено наказанието. Изразява съжаление за стореното. Твърди, че не е желаел това да се случи. Желае деянието му да бъде преквалифицирано от такова по чл.115 от НК в такова по 2 чл.124 от НК.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящата въззивна инстанция намира, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които на независимо основание водят до нарушаване на процесуалните права на страните в процеса и тъй като тези нарушения са от рода на абсолютните такива и са неотстраними в този етап на наказателното производство, те всякога водят до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд - аргумент от разпоредбата на чл.348, ал.3, т.1 от НПК.

В мотивите към съдебния акт на проверявания съд липсва цялостен анализ на доказателствата, съобразен с императивната норма на чл.305, ал.3 НПК, задължаваща съда да посочи въз основа на кои доказателствени материали са приети за установени посочените обстоятелства и какви са правните съображения за взетото решение, а при противоречия на доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят - а това се субсумира под разпоредбата на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, което абсолютно основание за отмяна на присъдата. Мотивите на съда не покриват критериите на чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК за пълно, всестранно и обективно обсъждане на доказателствените източници по делото, както и за внимателната им преценка след поединична и съвкупна преценка и оценка на всички писмени и гласни доказателства с оглед на действителното им съдържание и логичен смисъл. Дължимият анализ и надлежна оценка на доказателствата съдът е заменил с декларативното изброяване и позоваване на показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, които не са обсъдени с останалия доказателствен материал по делото. В мотивите липсва пълен и задълбочен анализ на посочените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Освен това са налице нарушения на процедурата по която се е провело съдебното следствие, както и при приобщаването на доказателствения материал досежно гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, както и относно предявяването на веществените доказателства, което е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

Допуснато е съществено нарушение – съдържанието на мотивите към постановената осъдителна присъда е изготвено в нарушение на процесуалните изисквания по смисъла на чл.107, чл.13, чл.14 НПК. Основанието за този извод се съдържа в констатацията за липса на анализ и оценка на доказателствения материал по отделно и в неговата съвкупност. Не е достатъчно в след изложението на фактическата обстановка само да се посочат доказателствените източници.

Необходимо е да се извърши цялостна и задълбочена проверка и оценка на събрания доказателствен материал като се обоснове кои са относимите обстоятелства, които установяват, както и да се изложат подробни съображения 3 кои и защо следва да бъдат приети или отхвърлени. Констатираните противоречия при разпита на част от свидетелите е изисквало задълбочен анализ и оценка за тяхната достоверност или недостоверност. Като не е изследвал противоречието между доказателствените източници съдът е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните правила, което представлява липса на мотиви.

Изводите на съда са направени въз основа на част от обясненията на подсъдимия И., които обаче не са съпоставени с показанията на свидетелите и писмените доказателствени кредства. Така например обясненията на подсъдимия се коментират, като съдът се е обосновал с общи житейски формулировки от типа на: „Вярно е, че в една подобна ситуация е напълно обяснимо участниците в нея да не помнят с подробности случилото се между тях, но подсъдимият има добра памет и няма как методът на извършването на престъплението да бъде забравен.”; които не са в съответствие с установената фактическа обстановка и не се базират на задълбочен и цялостен анализ на всички доказателства по делото.

Използвайки формулировки в такъв общ житейски смисъл не става ясно по какъв начин и на база на кои доказателства съдът е изградил своето вътрешно убеждение. Твърдението на съда, че не може да се приеме довода на подсъдимия в неговите обяснения, че не е искал да причини смъртта на пострадалия, защото животозастрашаващата прободно-порезна рана е нанесена в момент, в който пострадалият се е опитвал да защити своя живот не е подкрепено с доказателства, тъй като не е посочено въз основа на кои доказателствени източници е установено това.

По същия начин е процедирано и с показанията на част от свидетелите.

Така например при обсъждане на показанията на св. И. К., съдът частично ги е кредитирал в частта в която се установява как се стига до настъпването на развилата се свада, приключваща с фатален край за пострадалото лице и предпоставките поради която е възникнала, а от друга страна посочва, че не се кредитират в частта, в която се сочи, че в основата на случилото се са пари, които подсъдимият дължал на баща му, тъй като това не било подкрепено от другите доказателства и затова липсва основание да бъдат възприети. Не става ясно между кои доказателства е налице противоречие. В такива случаи съдът е длъжен да съпостави различните доказателствени източници помежду им, излагайки съображения защо отхвърля едните, а приема другите.

По такъв начин е процедирано и с показанията на св. Б. И., приемайки, че ги кредитира частично не само заради това, че е син на подсъдимия, но и поради това, че липсва подкрепа от останалите доказателства по делото.

Отново липсва обсъждане в кой части и относно кои обстоятелства не се кредитират показанията на свидетеля и защо не ги кредитира. Липсва конкретно посочване кои са тези доказателства, които противоречат частично, както е посочил съда на тази част от показанията на свидетеля. По отношение на показанията на този свидетел съдът също така е посочил, че частично същите не са достоверни, тъй като не са обективни, а липсва обосновка защо ги приема за необективни и след това посочва „в останалата част” без да е 4 ясно в коя част ги приема за достоверни, тъй като били еднозначни, последователни и в синхрон с останалия доказателствен материал без да е посочено кой е останалия доказателствен материал.

Посочените нарушения в аналитичната дейност на съда продължават и при обсъждане на показанията на св. О. Х., за който съдът е посочил „….При това положение може да се приеме, че лицето до някаква степен би било предубедено и заинтересувано с оглед изхода на делото. Тоест относно твърденията, че конфликтът между лицата е възникнал по повод жена не се подкрепят. Отделно дали е съществувал проблем между лицата от преди няколко дни остава неизяснено твърдение и факт, който не се подкрепи от доказателствата по делото. Относно заявеното от него, че подсъдимият И. е залял очите на пострадалия К. с ракия също не се кредитира със сила на вярност. Не са налице основание за съмнение в останалите части……..” В случая не е ясно до каква степен се приема, че свидетелят е предубеден и в коя част и относно кои обстоятелства не е налице основание за съмнение и защо.

От изложеното се налага извода, че първоинстанционния съд не е съпоставил помежду им и в съвкупност гласните доказателствени средства, т.е липсва анализ на доказателствата в тяхната съвкупност. „Анализът“ им е хаотичен и непоследователен. Те не са съпоставени и с приложените по делото писмени доказателствени средства, протоколи за оглед и други, които въобще не са обсъждани. В изложението си съдът по-скоро коментира отделни обстоятелства от фактическата обстановка без пряка връзка едно спрямо друго, а не обосновава съществените обстоятелства от предмета на доказване.