Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 590 от 11.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1728/2026
Вид
Решение № 590
Подписан
11.05.2026
В сила
28.05.2026
Състав
Милена Атанасова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.180, ал.1, т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.98, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. Пловдив, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20265330201728 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №25 – 3389 – 000644 от 04.02.2026г. на Началник сектор в ОДМВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на С. К. И., ЕГН:********** на осн. чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 51,13 евро за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

По съображения, изложени в жалбата, се иска от съда да отмени обжалваното наказателно постановление /НП/. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява от процесуален представител. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е приложено писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се иска същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар.

Не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната 1 съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лицето, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 05.12.2025г., около 13.17 часа, жалбоподателката паркирала лек автомобил марка „Тойота Ярис 1.3“, с рег. №***, чужда собственост на ул.

„Недко Каблешков“ №4 в гр. Пловдив. Действията й били установени от К. И.

С. – ***. Последният преценил, че превозното средство престоява на място, където създава опасност или е пречка за движението, поради което съставил глоба с фиш №18624854 на собственика на автомобила В.С. И.. Срещу фиша постъпило възражение от В. И., депозирано до Началника на 06 РУ при ОДМВР – Пловдив, че на процесния ден лекият автомобил бил управляван от дъщеря й – С. К. И.. По повод на депозираното възражение, даденото писмено сведение от С. И. и във връзка с констатираното нарушение на С. К. И. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA №4685212 от 16.12.2025г. за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителката, която го подписала без възражения.

Възражения срещу съставения АУАН не били депозирани в законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на С. К. И., ЕГН:********** на осн. чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 51,13 евро за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от приложените по делото писмени доказателства, така и от гласните доказателства – показанията на свидетеля К. И. С.

/актосъставител/, които са логични, обективни, непротиворечиви и съответстващи на събраните писмени доказателства. Свид. С. потвърждава констатациите в АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Посочената за нарушена разпоредба на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП забранява престоят и паркирането на място, където превозното средство създава 2 опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. В конкретния случай жалбоподателката е санкционирана за това, че управляваният от нея лек автомобил е бил паркиран така, че създава опасност или е пречка за движението. Фактическото описание на изпълнителното деяние и в АУАН и в НП е посочено единствено чрез частично възпроизвеждане на нормата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно:

„престоява на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението.“. Така направеното описание не съдържа обаче дължимото описание на фактическите обстоятелства, които следва да бъдат установявани в хода на процеса, т.е. определяне на предмета на доказване, нито на обстоятелствата, срещу които деецът трябва да се защитава. Защо е прието, че паркираният от жалбоподателката автомобил представлява пречка или създава опасност за движението, само от посоченото в АУАН и наказателното постановление не би могло да се установи. Съществен недостатък е и липсата на описание на мястото и начина, по който е бил паркиран автомобилът, тъй като това са значими и необходими обстоятелства за установяване на обективната истина по делото, както и за правилното приложение на материалния закон. В административнонаказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове.

Съдържанието на НП не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и анализирани всички относими факти и обстоятелства, довели наказващия орган до извод за наличие на такова и то по отношение на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води и до невъзможност за съда да установи какво точно нарушение е извършено /дали превозното средство е създавало опасност за движението или е било пречка за движението/, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма. Описаните в АУАН и в НП факти не дават възможност да бъде извършена такава преценка. Това, че в АУАН и в НП няма описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено представлява процесуален порок, свързан с липса на реквизити по чл.42, ал.1, 3 т.4 от ЗАНН и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

По тези съображения съдът приема, че е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и при издаването на наказателното постановление. В този смисъл е практиката на контролиращата инстанция - Решение №320 от 10.01.2025г., постановено по КАНД №2314/2024г. по описа на Административният съд – Пловдив. Така допуснатото нарушение е неотстранимо на настоящия етап от процеса и е от категорията на съществените, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателката.

В хода на съдебното производство са сторени разноски от бюджета на съда в размер на 10 евро, като с оглед изхода от спора същите следва да бъдат възложени на въззиваемата страна.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25 – 3389 – 000644 от 04.02.2026г. на Началник сектор в ОДМВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на С. К. И., ЕГН:********** на осн. чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 51,13 евро за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 10 /десет/ евро, представляваща разноски на съдебна фаза.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4