Решение № 10244 от 29.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10244 гр. С., 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110167487 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на П. П. П., ЕГН **********, срещу „А.“ ЕООД, ЕИК ********, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че с ответника са постигнали предварителна уговорка за сключване на договор за заем за сумата от 20 620 лв., като са се съгласили, че след като ищецът преведе по банков път по сметка на ответника посочената сума, двете страни ще оформят своите договорености в договор за заем в писмена форма. Посочва, че на 20.09.2022 г. с платежно нареждане с основание на превода „аванс по договор“ превел в полза на „А.“ ЕООД сумата от 11 800 лв., а на 12.10.2022 г. – сумата от 8 820 лв. (с основание на превода „аванс по договор“). Сочи, че след като превел посочените суми, ответното дружество спряло да отговаря на обажданията и съобщенията на ищеца относно оформяне на договора и срока за връщане на посочената сума в общ размер на 20 620 лв. Ищецът поддържа, че доколкото договорките между страните не са били оформени в писмен договор за заем, с посочените суми ответникът се е обогатил неоснователно, същите са получени без основание и подлежат на връщане на ищеца. Заявява, че на 25.08.2023 г. изпратил до ответника покана за връщане на паричните суми чрез ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие СГС, с разписка за връчване от 28.08.2023 г., която покана била връчена на ответното дружество по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на 28.08.2023 г. Ищецът сочи, че с поканата на ответника бил даден 7-дневен срок да върне получените суми, който срок изтекъл на 04.09.2023 г., съответно ответникът изпаднал в забава, считано от 05.09.2023 г. С оглед изложеното, моли за осъждане на ответника да му заплати сумата от 11 800 лв. – получена без основание 1 парична сума на 20.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2023 г., до окончателното плащане на главницата, сумата от 404,24 лв. – мораторна лихва върху нея за периода от 05.09.2023 г. до 07.12.2023 г., сумата от 8 820 лв. – получена без основание парична сума на 12.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2023 г., до окончателното плащане на главницата, и сумата от 302,15 лв. – мораторна лихва върху нея за периода от 05.09.2023 г. до 07.12.2023 г., получени от ответника при липса на валидно правно основание за имущественото разместване между страните. Претендира разноски, включително сторените такива в производството по ч. гр. д. № 422/2023 г. по описа на РС – Е., в което е допуснато обезпечение на бъдещите искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като изложените в нея обстоятелства сочат на неизпълнение на задължение за връщане на дадена в заем сума, което е предмет на иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, но предявеният иск е по реда на чл. 55 ЗЗД, който има различен предмет и предпоставки за предявяване. По същество твърди, че страните са се договорили през 2022 г. да извършват съвместна селскостопанска, търговска дейност, а именно – ищецът – като управител на „Л. 1620“ ООД и ответникът са учредили свое дружество с ограничена отговорност в Република И. – „К.“ ООД, регистрирано с рег. № 05887460870 в Търговската камара на С., с управител – майката на ищеца П.П.. Твърди, че това дружество имало за цел отглеждането на конопени растения в С., като П. П. участвал в дейността с парична инвестиция. Същият оставил подготовката, отглеждането, прибирането и преработката на растенията на ответното дружество, а сам се ангажирал с осигуряването на парични средства, юридическо лице и ангажирането на управител и законен представител за легализиране на дейността в И.. Ответникът сочи, че преведените в негова полза от ищеца на 20.09.2022 г. и на 12.10.2022 г. суми в общ размер на 20 620 лв. са усвоени за закупуване на суровини (семена, поливни съоръжения, торове, защитни препарати и други), като част от тях са преведени на „К.“ ООД – според нуждите на съвместната дейност. Счита, че с предаването на паричната сума ищецът е изпълнил част от задължението си да участва в съвместната дейност с ответника съгласно постигнатото между тях съгласие, като резултатът от тази съвместна дейност следва да остане в „К.“ ООД. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

С допълнение към исковата молба ищецът поддържа, че между страните не е постигнато съгласие за сключване на договор за заем с неговите съществени елементи – предаване на парична сума и поемане на задължение за връщането й, между страните няма валидно основание за имущественото разместване и исковата молба не се основава на постигнато съгласие за предоставяне на парични средства въз основа на договор за заем.

Оспорва твърденията на ответника за извършване на съвместна селскостопанска и търговска дейност съгласно изложеното в отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за 2 установено следното от фактическа страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно утвърдената съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/28.05.1979 г., фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е налице тогава, когато е предадено, съответно получено нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен това, основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.

Липсата на основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се определя като първоначална, неосъществена, или настъпила впоследствие, и то с обратна сила, липса на валидно правоотношение между лицето, дало имуществена облага и получателя. Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго ще е налице във всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага, в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение, каквито са твърденията на ищеца в настоящото производство.

В случая, процесната искова претенция се основава на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, доколкото твърденията на ищеца в исковата молба и в допълнителната молба са, че е извършил плащания в полза на ответника в размер на сумата от 11 800 лв. на 20.09.2022 г. и в размер на сумата от 8 820 лв. на 12.10.2022 г., без наличие на валиден договор между страните, респ. че сумите са предоставени на ответника без основание, поради което подлежат на връщане. Ищецът излага твърдения за липса на основание за получаване на сумите от ответника, тъй като страните не са постигнали съгласие за сключването на договор за заем и за съществените му условия. В тази връзка, с оглед изложените възражения в отговора на исковата молба, е необходимо да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата парична сума или вещи от същия вид, количество и качество. По дефиниция договорът за паричен заем е неформален и реален. За да породи правни последици този договор, не е достатъчно да са налице единствено насрещните волеизявления на страните – заемодател и заемател. Във фактическия състав на сделката се включват още и действия по фактическо предаване на вещта, които са предпоставка за пораждане на правните му последици. Правното значение на предаването на паричната сума като елемент от фактическия състав на договора за заем е разглеждано в практиката на Върховния касационен съд, като е възприето, че договорът е реален, тъй като единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият – съгласието за връщане. Ако първият от тези елементи липсва, налице е обещание за заем, а ако вторият липсва – няма 3 договор за заем и даденото е без основание. Фактическият състав на договора за заем е статичен, т. е. без значение е кой от елементите ще се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи другият елемент. Предаването може да не е било в собственост и може да предхожда по време съгласието за връщане. Нещо може да бъде получено на какво да е основание (напр. парична сума – като аванс по договор за изработка, вещ или услуга – като вноска по договор за дружество, ценни книжа по договор за влог или доверително управление) или дори без основание и след това страните да се съгласят същата сума или равностойността на вещта или услугата в пари да се счита предадена в собственост, а получателят да се съгласи да върне съответната парична сума. Чрез такава спогодба (установителен или друг ненаименован договор) страните може да преуредят отношенията си с обратна сила и дължимото ще е по договор за заем, като дадените обезпечения за изпълнение на предходното задължение се запазват и страните могат да учредят наред със запазените и нови обезпечения (в този смисъл решение № 379/06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 128/18.10.2017 г. по гр. д. № 5372/2016 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 291/17.12.2018 г. по гр. д. № 2176/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о.). Съобразявайки цитираната съдебна практика и твърденията на ищеца, че между страните не е постигнато съгласие за връщане на исковите суми, а и такова не се установява от събраните в хода на процеса доказателства, настоящият съдебен състав намира, че исковите претенции са именно с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД връщане на дадено без основание (като с доклада погрешно е дадена и правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД).

Фактическият състав на предявените в случая вземания включва извършени плащания от ищеца, получени от ответника, както и липсата на основание за получаването на тези суми.

По въпроса за разпределението на доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице трайна практика на ВКС, според която и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ факт е този на плащане на сумата, чието връщане се претендира (в тази насока е и ППВС 1/1979 г. - т. 1), поради което съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже само настъпването на този факт, респ. да докаже единствено даването, а в доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основание да получи, съответно да задържи даденото. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да го задържи, то той дължи неговото връщане.

Основателността на исковете се обуславя от доказване на първо място на извършена от ищеца в полза на ответника престация на парични суми, получени от ответната страна без основание, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД липсата на основание следва да е начална, каквито са и фактическите твърдения на ищеца. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, 4 но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало (в този смисъл решение № 60287/16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. ).