Решение № 2432 от 17.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2432 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100509075 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 5948/03.04.2024 г., постановено по гр. д. № 62134/2023 г. по описа на СРС, ГО, 156 състав, е уважен предявеният от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл.

45 ЗЗД, в частта за осъждане на ответника да му заплати сумата от 13486,81 лева, представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи по застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44012132233568 за ПТП от 29.11.2022 г., около 13:00 ч., лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ******* се движи бул. „Цариградско шосе“ и срещу ул. „Проф. Петър Мутафчиев“, водачът виновно и противоправно нарушава правилата за движение по пътищата, като настъпва ПТП с намиращият се пред него лек автомобил „Хюндай Туксон“, рег. ******* - по който автомобил са нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.11.2023 г. (датата на подаването на исковата молба) до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над 13486,81 лева до пълния предявен размер от 14675,51 лева.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД само по отношение на частта, в която е уважен предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 13486,81 лева, с доводи за неправилност, поради нарушение на съдопроизводствените правила. Намира, че съдът е кредитирал единствено доказателствата, подкрепящи твърденията на ищеца, като същевременно не е отчел тези, подкрепящи поддържаната от ответното дружество теза. В частност счита, че неправилно не са кредитирани показанията на свидетеля Х.И.Д., съгласно които към момента на ПТП същият е бил заслепен от слънцето, поради което не е имал каквато и да било видимост към движещите се пред него превозни средства.

Въззивникът-ответник моли съда да отмени първоинстанционното решение в 1 обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД само по отношение на частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД за разликата над 13486,81 лева до пълния предявен размер от 14675,51 лева. Намира за неправилно, че първоинстанционният съд е определил размера на застрахователното обезщетение по определената в заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза стойност, необходима за възстановяване, изчислена на база средни пазарни цени, а не по цената за отремонтиране от официален вносител по отношение на стойност на детайлите, нормовремената, сервизния час и материалите. Счита съдът неправилно да е заключил, че процесният автомобил може да бъде отремонтиран и в обикновен сервиз и това не би следвало да се отрази на гаранционните условия, които важат при закупуването му, без да отчита, че по този начин застрахованият се лишава и от възможността за регулярните технически прегледи по поддръжка на автомобила, които са му дадени с факта на закупуване на нов автомобил.

Моли съда да отмени съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК ответникът ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД не е подал отговор на въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбите са подадени в срок от легитимирани да обжалват първоинстанционния съдебен акт страни. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е неоснователна, а въззивната жалба на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е основателна, по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД за заплащане на сума в размер на 14 675,51 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка лек автомобил „Хюндай Туксон“, рег. № *******, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.11.2022 г., около 13:00 ч., когато лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ******* се движи бул. „Цариградско шосе“ и срещу ул. „Проф. Петър Мутафчиев“, водачът виновно и противоправно нарушава правилата за движение по пътищата, като настъпва ПТП с намиращият се пред него лек автомобил „Хюндай Туксон“, рег. *******, заедно със законната лихва от 13.11.2023 г. до погасяване на задължението.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите – 1. Какъв е механизмът на настъпване на процесното ПТП и в частност - чие е противоправното поведение, в причинна връзка с което са настъпили вредите; 2. Какъв е размерът на вредите, подлежащи на обезщетяване – по средна пазарна цена или по цени на оторизирания сервиз на марката МПС.

2

По иска с правно основание 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Според чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.

Правопораждащият фактически състав за присъждане на регресната претенция за застрахователно обезщетение включва следните елементи:

1. Наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил;

2. Заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор;

3. Отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане - деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.

45, ал. 2 ЗЗД се предполага;

4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото въз основа на представените писмени доказателства. В тази връзка по силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:

Между страните е безспорно и правилно е установено въз основа на събраните доказателства в първоинстанционното решение наличието на валиден договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 440122229007566/05.09.2022 г., с период на застрахователно покритие от 07.09.2022 г. до 06.09.2022 г., сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП лек автомобил марка „Хюндай Туксон“ с рег. *******.

На следващо място е безспорно и се установява от представените доказателства, че към момента на ПТП при ответника е имало валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/30/121003443061 за лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СА *******.

На 29.11.2022 г., около 16:00 ч. в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“ и ул. „Петър Мутафчиев“, Х.И.Д. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СА *******, като бил настъпил удар с движещият се пред него лек автомобил „Хюндай Туксон“, рег. № *******, собственост на посолството на Великобритания. За настъпилото ПТП е съставен Протокол ПТП № 1826358 от длъжностни лица от СДВР.

Във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44012132233568, като сервиза, който бил извършил ремонта била изплатена сумата от 14660,51 лева с превод от 21.03.2023 г., а освен това били сторени и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева.

Предвид липсата на съответни доводи за оспорване на изложените обстоятелства съдът на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение.

В показанията си свидетелят М.К., длъжностно лице – служител на МВР, потвърждава, че той е изготвил протокола за ПТП, не си спомня фактическата обстановка, но същата следва да е тази, която е описал.

В показанията си другият свидетел Х.Д., участник в ПТП – управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СА *******, излага, че е бил заслепен от слънцето, поради което се е ударил в бронята на дипломатически джип. Изяснява, че в последния момент бил видял 3 джипа и не могъл да спре и се ударил в него. Случаят бил на бул. „Цариградско шосе“ на спирката срещу Окръжна болница. Уточнява, че той самият се бил движел със скорост около 45-50 км./ч.

Показанията на посочените свидетели взаимно се допълват по отношение на механизма на процесното ПТП. При съпоставянето им с единственото друго пряко доказателство – двустранният протокол, съдът намира, че изложеното от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ отговаря в пълна степен на удостовереното в писменото доказателство. Показанията на водача са единственото пряко доказателство по отношение на механизма на настъпване на ПТП, логически свързани са и детайлни, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Изложеното от свидетелите и написаното в протокола за ПТП съответстват на заключението на вещото лице по изслушаната САТЕ, която не е оспорена от страните и е изяснила обосновано изводите си, поради което съдът я кредитира изцяло. Изяснено е, че ПТП е настъпило при следния механизъм – на 29.11.2022 г., около 13:00 ч., лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ******* се движи бул. „Цариградско шосе“ и срещу ул. „Проф.

Петър Мутафчиев“, настъпва ПТП с намиращият се пред него лек автомобил „Хюндай Туксон“, рег. *******. Посочено е, че вредите по лек автомобил „Хюндай Туксон“, рег.

******* са в пряка причинно-следствена връзка от настъпилия удар с лек автомобил „Фолксваген Голф“. Според заключението по САТЕ водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф” е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако се е движел със скорост, която му позволява да спре в рамките на опасната зона. Водачът на лек автомобил „Хюндай Туксон” не е имал възможност да предотврати удара. След като е настъпил сблъсък между процесните МПС, то е очевидно, че водачът на застрахованото при ответника МПС е възприел опасността (движещото се отпред МПС) със закъснение или се е движел с несъобразена скорост, поради което предният автомобил е попаднал в т нар.

„опасна зона“. Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП при възникване на опасност за движението задължение на водачите на превозни средства е „да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат“. За предотвратяване на ПТП на водача не се вменява действие за извършване на маневра с цел да избегне удара. Възражението, че деликвентът е бил заслепен от слънце в момента преди удара, не е основание за намаляване или изключване на гражданската му отговорност. В случая е налице несъобразяване поведението на водача с конкретната пътна обстановка, доколкото е могъл да намали скоростта си, да ползва слънчеви очила или сенници на автомобила /да избере защитно средство срещу заслепяване, препятстващо възприемане на поведението на предния автомобил/. Заслепяването е предвидимо обстоятелство, още повече в определени часове на деня и определени посоки на движение, а водачът в случай на неблагоприятни условия трябва да предприеме необходимите предпазни мерки, за да избегне пътно-транспортно произшествие. По изложените съображения правилно предявеният иск срещу застрахователя на лек автомобил „Фолксваген Голф” по застраховка „Гражданска отговорност“ се явява основателен и следва да бъде уважен.