Решение № 3525 от 24.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3525 гр. Варна, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20263110101622 по описа за 2026 година

Предявени са искове от И. С. С. срещу „****“ ООД, ЕИК ****, по чл.128 от КТ и за обезщетения във връзка с прекратено трудово правоотношение, за сумите както следва:

604,58 евро, на основание чл.128 от КТ за неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.

799,15 евро, на основание чл.128 от КТ за неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

799,15 евро, представляваща обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

799,15 евро, представляваща обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че по трудов договор № 6/23.05.2024г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1 КТ е била назначена в ответното дружество, на длъжност „Продавачконсултант“, с място на работата гр. В., с продължителност на работното време 8 (осем) часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 500 лв./766,94 € и с допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален опит 0,6% за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Трудовото възнаграждение е следвало да бъде заплащано на работника ежемесечно на 25 (двадесет и пето) число на следващия месец. От 26.09.2025г. до 16.10. 2025г. е ползвала платения си годишен отпуск. Дължимото и възнаграждение за този период не било изплатено. Върнала се е на работа на 17.10.2025г.

Твърди се, че поради заболяване е ползвала отпуск по болест за периода от 23.10.2025г. до 01.11.2025г. На 31.10.2025г. е издадено предизвестие № 1 за едномесечно 1 прекратяване на трудовия договор. Същото и е било връчено на 01.12.2025г.

Със заповед № 12/01.12.2025г. ответникът е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1.3 КТ. В самата Заповед е посочено, че на работникът се дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1 563лв./799,15 евро. След прекратяване на трудовото правоотношение до датата на подаване на исковата молба, ищцата е останала без работа.

Претенцията по чл.222 КТ е предявена при хипотезата поради намаляване обема на работа, посочено в Заповед № 12/01.12.2025г.

Твърди, че ищецът не й е заплатил дължимото възнаграждение и обезщетения.

В срока за отговор, ответникът не изразява становище.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен Трудов договор №6/23.05.2024г. И. С. е заемала длъжността продавач-консултант при ответника **** ООД , с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1500 лева. Със Заповед №12/01.12.2025г. е прекратено ТПО с ищеца поради намаляване обема на работа, считано от 01.12.2025г. като на работника е направено едномесечно предизвестие.

Видно от представено извлечение от НАП, е отразено последващо трудово правоотношение на И. С. считано от 15.04.2026г.

От заключението на приетата от съда и неоспорена ССЕ се установява, че За м. октомври 2025г. на ищцата се дължи БТВ в размер на 1 182,45 лв. с равностойност на 604,58 евро и НТВ в размер на 922,02 лв. с равностойност на 471,42 евро. За м. ноември 2025г. на ищцата се дължи БТВ в размер на 1 563,00 лв. с равностойност на 799,15 евро и НТВ в размер на 1 212,85 лв. с равностойност на 620,12 евро. За последният пълно отработен м.

Септември БТВ се равнява на 1 5653 лв., както е посочено и в Заповед № 12/01.12.2025г. с равностойност на 799,15 евро, което е посочено като дължимо обезщетение по чл. 220 от КТ за което експертизата приема, че предизвестието не е отработено, т.е. не се дължи като БТВ за м. Ноември 2025г. Поради липса на разчетно-платежна ведомост за м. 09.2025г. експертизата приема, че вероятно е било начислено трудово възнаграждение за 17 отработени дни в размер на 1 328,55 лв. и за платен отпуск за 3 р.д. в размер на 234,45 лв. или общо БТВ в размер на 1 563 лв. и нетно ТВ в размер на 1 322,26 лв., което е било изплатено по банков път на дата 06.11.2025г. На ищцата се дължи възнаграждение за платен отпуск за м. Октомври за 12 р.д. в размер на БТВ от 815,48 лв. с равностойност на 416,95 евро

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По исковете по чл.128 от КТ:

Основното задължение на работника по трудовия договор е да престира труд, а основното задължение на работодателя е да му плаща възнаграждение за извършената работа. В тежест на ищеца е да установи, че е полагал труд, а в тежест на работодателя е да установи, че е заплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и съответно при прекратяване на трудовото правоотношение с работника да му заплати следващите му се обезщетения. Ответникът не доказа да е изпълнил задължението си да му е заплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, поради което съдът намира предявените искове по чл.128 от КТ за основателни и те следва да бъдат уважени в установените от вещото лице размери. Претенциите са заявени в нетен размер, поради което следва да се уважат за сумата от 471,42 евро, нетно трудово възнаграждение за м.октомври 2025г., и отхвърли за горницата над тази сума до претендираната от 604,58 евро; присъди сумата от 620,12 евро, нетно трудово възнаграждение за м.ноември 2025г. и отхвърли за 2 горницата над 620,12 евро до 799,15 евро.

По иска по чл.222 ал.1 от КТ:

Разпоредбата на чл.222 ал.1 от КТ изрично вменява в задължение на работодателя заплащане на обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение при прекратяване на ТПО поради намаляване обема на работа, за времето за което лицето е останало без работа, но не за повече от един месец. В случая, видно от издадената Заповед №12/01.12.2025г., като причина за прекратяване на ТПО се сочи-намаляване обема на работа. Не е налице спор относно обстоятелството, че лицето е останало без работа, а и от представеното по делото извлечение-справка от НАП се установява, че след прекратяване на ТПО с ответника е отразено наличие на трудово правоотношение едва на 15.04.2026г., поради което искът се явява основателен. На ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в предявения размер от 799,15 евро, т.к. видно от назначената по делото ССЕ, начисленото обезщетение в брутен размер е 799,15 евро.

По иска по чл. 220,ал.1 от КТ:

Съгласно разпоредбата на чл. 220,ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Безспорно между страните е обстоятелстваото, че трудовият договор е прекратен на 30.5.2015 г. на основание, изискващо отправяне на предизвестие от работодателя.

Срокът на предизвестието, връчено на 31.10.2025 г. и изтича на 30.11.2025 г.

Доколкото трудовото правоотношение е прекратено на 01.12.2025 г., то срокът е спазен.

Поради което и работодателя не дължи на ищцата обезщетение по чл. 220 от КТ и искът за сумата от 799,15 евро, следва да се отхвърли като неоснователен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски. В случая се претендират разноски за заплатено адв.възнаграждение 400 евро. Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие на л.8 от делото, заплащането на сумата е уговорено по сметка. Липсват представени доказателства сумата от 400 евро да е заплатена по банкова сметка в полза на адв. Ш., поради което и тази сума не следва да се присъжда.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса по иска по чл.128 от КТ сумата от 43,66 евро и по иска по чл.222 от КТ сумата от 31,97 евро, или общо сумата от 75,63 евро, както и 250 евро за ССЕ.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „****“, ЕИК ****, със седалище гр.Варна да заплати на И. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр.В. сумата в размер на 471,42 евро, на основание чл.128 от КТ за неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2025г. ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 09.03.2026 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за горницата над 471,42 евро до претендираните 604,58 евро.

ОСЪЖДА „****“, ЕИК ****, със седалище гр.Варна да заплати на И. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр.В. сумата в размер на 620,12 евро, на основание чл.128 от КТ за неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2025г. ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 09.03.2026 г. до окончателното й 3 изплащане, като отхвърля иска за горницата над 620,12 евро евро до претендираните 799,15 евро.

ОСЪЖДА „****“, ЕИК ****, със седалище гр.Варна да заплати на И. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр.В. сумата в размер на 799,15 евро, представляваща обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 КТ за оставане на работника без работа за един месец при прекратяване на ТПО със Заповед №12/01.12.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 09.03.2026 г. до окончателното й изплащане ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр.В. срещу „****“, ЕИК ****, със седалище гр.Варна за заплащане на сумата от 799,15 евро, представляваща обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 КТ, за прекратено трудово правоотношение със Заповед №12/01.12.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 09.03.2026 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА « ****“, ЕИК ****, със седалище гр.Варна да заплати по сметка на ВРС, сумата от 75,63 евро за държавна такса, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 250 евро на осн.чл.78 ал.6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4