Определение № 11761 от 06.10.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11761 гр. София, 06.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100505083 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 70583/27.07.2023г. от „Г.С.Ч.“ ЕООД – взискател по и.д. № 20239240400749 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ, чрез адв. М.Д., с искане за допълване на постановеното решение № 3683/06.07.2023г. по ч.гр. дело № 5083/2023г. по описа на СГС в частта за разноските, като му бъдат присъдени такива в размер на сумата 400 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. Посочва, че съдът оставил без уважение жалбата на длъжника „Софийска вода“ АД против разноските по изпълнението. Намира, че в хипотеза, в която страна подаде жалба срещу действия на ЧСИ и спечели спора, разноски в тежест на другата страна по изпълнителното дело не следва да се присъждат, тъй като лицето, чиито действия се отменят е ЧСИ, в какъвто смисъл били и мотивите на настоящия съдебен състав в решение № 3683/06.07.2023г. по ч.гр. дело № 5083/2023г. В случая обаче отговорността на длъжника произтичала от подаване на неоснователна жалба, тъй като действията на ЧСИ били потвърдени от съда.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата – длъжникът „Софийска вода“ АД депозира писмен отговор, с който оспорва молбата като неоснователна.

Съдът при извършената служебна проверка намира, че молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима. По същество същата е неоснователна.

Настоящият съдебен състав в решение № 3683/06.07.2023г. по ч.гр. дело № 5083/2023г. по описа на СГС е изложил подробни съображения защо намира, че разноски в производството не следва да бъдат присъждани, като се е позовал и на съдебна практика - определение № 2117/26.06.2017г. по ч.гр.д. № 875/2017г. на САС.

Противно на доводите в молбата на взискателя по чл. 248 ГПК, в цитираното определение САС е разгледал съпоставима с настоящия казус хипотеза, поради което възприетото в определението му разрешение е приложимо и към разглеждания казус.

Отговорността за разноски, макар и обективна (безвиновна), почива на идеята за неоснователно предизвикване на правен спор относно конкретно субективно материално право и причинени разноски от водене на дело по повод на този спор.

1

Предмет на производството по чл. 435 ГПК обаче не са твърдени субективни права, които да са оспорвани или накърнени от насрещната страна, а законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. Ето защо в това контролно-отменително по своя характер производство, съдът не приключва изпълнителния процес, а извършва проверка по съобразеността на атакуваните изпълнителни действия със закона. Поради това, неприложима се явява и разпоредбата на чл. 81 ГПК.

По горните мотиви не са налице основания съдът да допълни постановеното решение № 3683/06.07.2023г. по ч.гр. дело № 5083/2023г. по описа на СГС в частта за разноските, предвид на което молбата на взискателя „Г.С.Ч.“ ЕООД следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Г.С.Ч.“ ЕООД, чрез адв. М.Д., с вх. № 70583/27.07.2023г., с искане за допълване на постановеното решение № 3683/06.07.2023г. по ч.гр. дело № 5083/2023г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2