Решение № 289 от 29.10.2021, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 725/2021
- Вид
- Решение № 289
- Подписан
- 29.10.2021
- В сила
- 19.11.2021
- Състав
- Анна Стефанова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 289 гр. Т., 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Т., II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Анна Ст. Да при участието на секретаря Валентина Ив. Войникова като разгледа докладваното от Анна Ст. Да Административно наказателно дело № 20213530200725 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от ЮЛ. В. Р. от с. И, общ. А., обл. Т. , против издаден от ОД но МВР Т. Електронен фиш за налагане на глоба, с.К № 4843824, с който за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - „глоба” в размер на 50.00 лева . Жалбоподателят моли съда, на основанията изложени в жалбата да отмени НП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован , не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
Представени са становище и писмена защита във връзка с направените от жалбоподателя доводи за отмяна. Счита жалбата за неоснователна, с молба ЕФ да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Направено е доказателствено искане , да бъде изискано от Община Омуртаг справка за наследниците на Х.И.Н./починала/ ,предвид обстоятелството ,че процесния автомобил е нейна собственост.Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства, писмени и гласни, съдът 1 прие за установено следното: На 29.04.21 година в 15.18 часа в гр. Т., бул.
„Цар Освободител“ до фирма Флора, с посока на движение към кръстовището на ПП 1-4, в населено място, жалбоподателят ЮЛ. В. Р., управлявал МПС , л.а. Алфа Ромео 147, с рег. № ххххх със скорост 68 км/ч, при максимално допустима скорост 50 км/ч. Скоростта била засечена и фиксирана с автоматизирано техническо средство- мобилна система за видеоконтрол на нарушенията правилата за движение тип TFR1-M и заснета . На основание гореизложено е издаден и процесния електронен фиш от ОД на МВР гр. Т., с който на основание чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП е наложено адм. наказание „ глоба” в размер на 50.00 лева.
Съдът приема жалбата неоснователна. за процесуално допустима, а по същество,
Гореизложената фактическа обстановка се доказва от приложените писмени доказателства по делото.
Описаното в ЕФ серия К № 4843824 на ОД на МВР Т. адм. нарушение, а именно – управление на МПС със скорост 68 км/ч , или 18 км/ч над разрешената от 50 км/ч, се потвърждава от писмените доказателства по делото. Приложен и приет по делото е снимка № 5910 . Видно от нея се установява, датата на нарушението, точния час, максимално разрешената скорост, локацията на автомобила и рег. номер на установеното МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП изготвените с технически средства снимки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.
В ЕФ е описано, че е нарушена разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП , като на основание чл. 182 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено адм. наказание – глоба . Разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е визира- при превишаване на разрешената в населено место скорост 11 до 20 км/ч, която в процесния случай е 18 км/ч -водачът се наказва с глоба от 50.00 лева. Засечената скорост на движение на процесния автомобил е 71 км/ч, като е отчетен толеранс от 3 км/ч .
След преценка на събраните доказателства, писмени и гласни, съдът счита издадения ЕФ за правилен и законосъобразен. От представените приети 2 по делото писмени доказателства по адм. преписка се установява, че скоростта на движение на процесния товарен автомобил е измерена с техн. средство TFR1-M , което е одобрен тип средство за измерване, видно от представено удостоверение № 10.02.4835 относно мобилна система за видеоконтрол издадено от БИМ на производителя на АТСС „Тинел Електроникс“ ООД. Същото е било технически годно и изправно към момента на констатиране на нарушението, видно от протокол за преминала последваща периодична проверка. Автомобила не е бил спрян, като използваното техн. средство работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса на служител. Техн. средство измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, които се движат с превишена скорост.
Именно в отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП е издаден и процесния ЕФ срещу В.Р.Д..
Видно от направената справка от АИС-КАТ, ЕФ срещу Ю.Р. Д е издаден на дата 20.05.21 и връчен на 23.07.21 г.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение ,установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ в отсъствие на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното установено адм. нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено съответното адм. нарушение, място, дата ,час на извършване на нарушението, регистрационния номер на управляваното превозно средство, чиято скорост е засечена, собственика , но когото е регистрирано процесното ППС, описание на нарушението, нарушената разпоредба на ЗДвП, размера на глобата, срока, сметка ,начина на доброволно заплащане. Съгласно ТР № 1 /26.02.14 г на ВАС ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно на АУАН и НП, само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. от което следва, че изискванията за форма, съдържание и ред за издаване на АУАН и НП регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
3
От носно формата на последния , то тя се определя и е посочена в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Изискването на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.15 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на движение по пътищата, местата за контрол с мобилни стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и да се оповестяват чрез средствата за масово уведомяване или по интернет страницата на МВР, е отменено с Наредбата за изменение и допълнение на тази от 2015 г., в сила от 16.01.18 г. В конкретния случай са изпълнени изискванията на чл. 4 от Наредбата- контролът да се осъществява от АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначални и последващи проверки. Използването на мобилната АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол, съставен от обслужващият полицейски служител , в който са посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номера на първия и последен запис. В случая данните от протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от АТСС доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч., като жалбоподателят е управлявал с превишена такава от 68 км/ч.
Към момента на установяване на адм. нарушение, собственик на процесния автомобил, чиято скорост е регистрирана съгласно справка в централна база КАТ, е била Х.И.Н.. При извършване на справка в АИС на МВР контролният орган е установил, че лицето, собственик на автомобила Х.Н. е починала на 22.04.21 година. Предвид гореизложеното, наказващият органа е издал ЕФ на името на ЮЛ. В. Р.- син на починалото лице. Няма данни жалбоподателят да се е отказал от наследство. Съдът изиска служебно от Община Омуртаг Удостоверение за наследници на Х.Н.. Получено е такова, видно от което, наследници на починалата са Ю.Р.- син, И.Б.-дъщеря и Б.П.-дъщеря. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП:
„Собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно 4 средство, отговаря за извършеното нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство“. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП ,при получаване на ЕФ от Ю.Р. е имал законовата възможност в 14-дневен срок да заплати глобата или да предостави в съответната териториална структура на МВР писмено декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща ЕФ по чл.
4 за извършеното нарушение.Първоначални издаденият ЕФ се анулира. В жалбата си Ю.Р. твърди, че не е собственик и не е управлявал процесното МПС, чиято скорост е установена, като превишена. След получаване на ЕФ 14-дневен срок той не е изпратил писмена декларация във връзка с посочените по-горе обстоятелства, поради което и следва да се приеме, че той , като наследник на Х.Н. е приел наследството, в това число и процесния автомобил.
По изложените по-горе съображения ,съдът счита издадения ЕФ с.К № 4843824 за правилен и законосъобразен, не противоречи на ТР № 1 от 26.02.14 г. , поради което и следва да бъде потвърден, а жалбата оставена без уважение.
Направено е изрично искане от юрисконсулт, представляващ ответната страна за присъждане на възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на ОД МВР –Т., определено съобразно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правна помощ във вр с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правна помощ.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш ,с. К № 4843824 издаден от ОД МВР гр. Т., с който на ЮЛ. В. Р. живущ с. И, ЕГН **********, за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание -“глоба” в размер на 50.00/петдесет/ лева, като ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
5
ОСЪЖДА ЮЛ. В. Р. с адрес: с. И, ул. „Ивайло“ № 4 ,ЕГН ********** , да заплати по сметка на ОД МВР –Т., сумата от 80.00/ осемдесет/ лева разноски- юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му, пред Административен съд - Т..
Съдия при Районен съд – Т.: _______________________ 6