Определение № 15 от 13.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1/2026
- Вид
- Определение № 15
- Подписан
- 13.01.2026
- В сила
- 13.01.2026
- Състав
- КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА, ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА, КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15 гр. Велико Търново, 13.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:
КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600001 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 345, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
С Определение № 1062/12.12.2025 г., постановено в открито разпоредително заседание по НОХД № 749/2025 г. Окръжен съд - Плевен приел, че в хода на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимите и пострадалия, като е насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание.
Против това определение в законоустановения срок е депозирана частна жалба от пострадалия И. Л. Й. чрез повереника му адв. В.. В същата се излагат доводи, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непосочване на мястото на извършване на престъплението в диспозитива на обвинителния акт. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяната му и връщане на делото на прокурора, като се дадат указания за отстраняване на допуснатите нарушения.
В законоустановения срок е постъпила и частна жалба от под. Е. Ц. А., чрез упълномощения му защитник – адв. В. И.. В същата се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Навежда се оплакване, че в обвинителния акт срещу Е. А. не е посочено мястото на извършване на престъплението, нито в обстоятелствената, нито в заключителната част. Според защитата това представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на правата на обвиняемия. Акцентира се, че обвинителният акт срещу подсъдимите Е. А. и К. А. вече е бил връщан няколко пъти от съда на прокурора поради същите нарушения. Изложени са доводи в подкрепа на това становище. Защитата намира атакуваното определение за неправилно и отправя искане същото да бъде отменено, а делото - върнато на прокуратурата.
Постъпили са становища от Г. Л. – прокурор в Окръжна прокуратура – Плевен по двете частни жалби. Твърди се, че жалбите са неоснователни, а тази, подадена от пострадалия И. Й. - и недопустима. Посочва се, че последният не е легитимиран да обжалва определението в тази му част, тъй като претендираното нарушение на процесуалните 1 правила не би могло да доведе до нарушение на правата му. В становищата се излагат доводи, че местоизвършването на деянието е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт. Акцентира се на факта, че в инкриминирания случай местонахождението и на обвиняемия, и на пострадалия, е ирелевантно. Цитирана е практика на ВКС, подкрепяща доводите на прокурора, че непосочването в диспозитива на обвинителния акт на местоизвършването на деянието не е съществено нарушение на процесуалните правила.
Направено е искане частните жалби да бъдат оставени без уважение.
Великотърновският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и наведените оплаквания в частните жалби, провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:
Частните жалби са подадени в законоустановения срок, от легитимирани страни и срещу акт, подлежащ на контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни.
За да постанови атакуваното определение, първоинстанционният съд обсъдил твърденията на защитата, изложени в разпоредително заседание, за допуснато отстранимо съществено нарушение по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, което е довело до ограничаване процесуалните права на под. Е. А., като аргументирано и с основание ги отхвърлил.
Становището на защитата е свързано с това, че в заключителната част на обвинителния акт срещу подс. Е. А. не е посочено мястото на извършване на деянието.
Поради това било нарушено правото ме на защита.
Великотърновският апелативен съд намира, че така както е структуриран обвинителният акт, изцяло отговаря на изискванията, заложени в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК. В обстоятелствената му част ясно, подробно и в хронологична последователност са изложени всички факти, приети за установени от прокурора и подлежащи на проверка в съдебната фаза.
Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и след запознаване със съдържанието на обвинителния акт, сложил началото на образуваното НОХД № 749/2025 г. по описа на Окръжен съд - Плевен срещу подс. Е. А. за извършено престъпление по чл. 143, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, намира, че в обстоятелствената му част са изложени правно релевантните факти, имащи значение за изясняване предмета на доказване по делото.
Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата, че нито в обстоятелствената, нито в заключителната част на обвинителния акт не е посочено местоизвършването на престъплението. Напротив, на стр. 4 от обвинителния акт е описано подробно деянието на Е.
А., с което осъществил състава на престъплението по чл. 143, ал. 1 от НК. Посочени са времето и мястото на извършването му. Същото е осъществено по телефона, а пострадалият, съгласно посоченото в обвинителния акт, по това време се намирал в дома си в гр. Искър.
Изготвеният обвинителен акт в неговата обстоятелствена и заключителна част дава пълна и ясна конкретика на всички факти, съответно възможност на подсъдимия да узнае в какво е обвинен, за да организира защитата си.
Настоящият състав на въззивния съд споделя доводите на Окръжен съд - Плевен, че обвинителният акт е единство на обстоятелствена и заключителна част. Съгласно нормата на чл. 246 от НПК мястото на извършване на престъплението следва да се посочи в обстоятелствената част на обвинителния акт, като няма изискване тази информация да бъде преповторена в заключителната му част. Поради това и непосочването на мястото на извършване в диспозитива на обвинителния акт не е съществено нарушение на процесуалните правила, в какъвто смисъл е и практика на ВКС - Решение № 575/13.11.2024 г. на ВКС по н.д. № 825/2024 г.; Решение № 559/17.12.2025 г. на ВКС по н.д. № 880/2025 г.
2
Във връзка с горното правилно първоинстанционният съд е приел, че при изготвянето на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в съдържанието му са включени данни за местоизвършване на деянието от подс. Е. А..
Предвид горното, възраженията, изложени в частните жалби, са несъстоятелни, тъй като не са накърнени правата на подс. А. да разбере повдигнатото срещу него обвинение, което не страда от пороци при фактическата и юридическата си формулировка, а оспореното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което подлежи на потвърждаване.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 1062/12.12.2025 г., постановено в открито разпоредително заседание по НОХД № 749/2025 г. по описа на Окръжен съд - Плевен.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3