Решение № 121 от 04.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Велико Търново, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500067 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЧЕРНОМОРСКИ ФАР” ЕАД, ЕИК 147111873, със седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ул. „В. Грънчаров” № 9А, ет.2, чрез пълномощник – адвокат Д. Б., против Решение № 658/08.12.2023г. по гр.д. № 439/2023г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е прието за установено по отношение на търговското дружество, че е извършило нарушение на авторскотоп право на ищеца Г. Р. Х. с ЕГН ********** върху кръстословица, публикувайки я в брой 162 от 25.08.2015г.на вестник „Черномросски фар”, собственост на ответника, без знанието и съгласието на автора и заличавайки използвания от него знак за авторство – нарушения по чл.18 ал.2 т.1 и по чл.15 ал.1 т.4 от ЗАПСП, на основание чл.95б ал.1 т.1 от ЗАПСП. Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Излага, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост, не е извършил преценка на събрания фактически и доказателствен материал и е формирал необоснован извод за доказаност на твърдените нарушения. Намира за неправилен извода на съда за идентичност на процесната кръстословица с публикуваната в брой 83 от 07.05.2009г. на печатното издание, за повторност на публикацията поради това, че договорите за публикуване на авторски произведения от 2009г. и от 2012г. са сключени от ищеца с различни търговски субекти и за липсата на знание и съгласие на автора за използване на произведението му. Излага, че 1 съобразно клаузите на сключения договор от 01.10.2012г. дружеството няма задължение да поставя обозначения и надписи върху произведението, както и няма изявена воля от страна на автора да осъществи правото си по чл.15 ал.1 т.4 от ЗАПСП, поради което не може да се обоснове извод за използване на авторското му право в нарушение на посочената законова разпоредба. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Претендира направените в първоинстанционното и въззивното производство разноски.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна Г. Р. Х., чрез пълномощника си – адвокат Н. Н., е подал отговор на въззивната жалба, в който заема становище за нейната неоснователност. Моли същата да бъде оставена без уважение и обжалваното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители по пълномощие, поддържат подадената въззивна жалба, съответно отговора на същата.

Поддържат претенциите си за разноски, въззиваемата страна съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, достигна до следните правни изводи:

Със сключен на 25.03.2009г. договор между ищеца и „ЧЕРНОМОРСКИ ФАР” ООД първият се е задължил спрямо дружеството да предоставя срещу заплащане по пет кръстословици на седмица за публикуване във вестник „Черноморски фар”. От своя страна, дружеството се е задължило да не променя вида или съдържанието на произведенията, изпратени му от автора и съпътстващите ги надписи и обозначения, както и да не ги публикува повторно. Договор с идентично съдържание е сключен на 01.10.2012г. между ищеца и „ЧЕНОМОРСКИ ФАР” ЕАД, в което е било преобразувано „ЧЕРНОМОРСКИ ФАР” ООД.

В брой 83 от 07.05.2009г. на вестник „Черноморски фар” е публикувана кръстословица, под която е поставен надпис – „2009 Г. Х. ***********”. В брой 162 от 25.08.2015г. в същия вестник е публикувана кръстословица, която не носи обозначение на авторството.

Посочените до тук факти не са спорни по делото, както и не е спорно между страните, че издател на посочения вестник е ответното дружество.

За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е приел за безспорно авторството на ищеца на публикуваната в бр. 83 от 07.05.2009г. кръстословица, констатирал е пълната й идентичност, като съдържание и графично изображение, с публикуваното в бр.

162/25.08.2015г. произведение и липсата на съпътстващите обозначения на авторството в повторната публикация. При тези факти е формирал извод за допуснати от ответника нарушения на чл.18 ал.2 т.1 от ЗАПСП и на чл.15 ал.1 т.4 от с.з., който настоящият състав напълно споделя.

2

Обжалваното решение не страда от посочените във въззивната жалба пороци. По делото са представени и двете публикации във вестник „Черноморски фар”, като видно от същите е налице пълно съответствие относно съдържанието и графичното им изображение.

Единствено втората публикувана по време кръстословица не съдържа обозначителния за авторството знак на ищеца, което е видно от приложеното по делото печатно издание бр.162/25.08.2015г. Поради това правилно съдът не е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел за липсата на намеса на издателя в обозначителния знак за авторство.

Доколкото предоставеното от ищеца произведение е било публикувано вече в същия вестник през 2009г., то отпечатването му отново през 2015г. се явява повторно.

Възражението на ответника за липса на повторност поради извършване на публикацията при действието на друг договор с друго ЮЛ, е изцяло неоснователно, доколкото, видно от посочените в договорите ЕИК на издателя и след справка в ТР, се касае за едно и също ЮЛ, но с различна правноорганизационна форма. Поради това и при изричното противопоставяне на автора осъществената повторна публикация представлява нарушение на чл.18 ал.2 т.1 от ЗАПСП.

Неоснователно се явява оплакването на въззивника и че съобразно клаузите на сключения договор от 01.10.2012г. дружеството нямало задължение да поставя обозначения и надписи върху произведението, както и липсвала изявена воля от страна на автора да осъществи правото си по чл.15 ал.1 т.4 от ЗАПСП, поради което не може да се обоснове извод за използване на авторското му право в нарушение на посочената законова разпоредба. Това задължение на издателя следва от нормата на чл.6 от ЗАПСП. Според същата, знакът за авторство сочи титуляра на авторското право и дори да не е част от произведението, този знак е част от самото авторско право съгласно разпоредбата на чл.15 ал.1 т.4 от ЗАПСП. В случаите, в които авторът е предоставил произведението си с обозначителен знак, то издателят е длъжен да публикува същото във вида, в който е предоставено – със съпътстващите го надписи и обозначения.

Ето защо, поради съвпадане изводите на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, на въззивника не се следват разноски. В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени претендирните от нея разноски за въззивното производство – в размер на 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение, което е изцяло заплатено, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 658/08.12.2023г., постановено по гр.д. № 439/2023г. на Окръжен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА „ЧЕРНОМОРСКИ ФАР” ЕАД, ЕИК 147111873, със седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ул. „В. Грънчаров” № 9А, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Х., ЕГН **********, с адрес град Велико Търново, ********* сумата от 1000 /хиляда/ лв., представляваща направени във въззивното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд на Република България.

Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4