Решение № 333 от 06.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Велико Търново, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Любка Милкова при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20234100500198 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Д. Х. Г. срещу Решение № 1/03.01.2023г. , постановено по гр. Д. № 615/2022г. по описа на РС- Свищов, с което е отхвърлен искът на Д. Х. Г. с ЕГН ********** от гр.

**** за установяване на задължение на Р. К. Д. с ЕГН ********** от с. *** в размер на 411,70 лева – незаплатена наемна цена по договор за наем на земеделски земи от 16.07.2021г. за стопанската 2021г. – 2022г., ведно със законната лихва от 14.07.2022 г. до окончателното изплащане, за която по ч.гр.д.475/2022г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 240/5.08.2022г.

В жалбата се навеждат оплаквания за нищожност на първоинстанционния съдебен акт, поради това, че волята на съда е напълно неразбираема. Според жалбоподателя е налице явно незнание на материално правните институти на облигационното право и тяхното прилагане. Решението според жалбоподателя е нищожно, защото е постановено в противоречие със закона и е очевидно неправилно, без за този извод да е необходани реална необходимиост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон.

Наведени са оплаквания и за неправилност на решението, като се сочи, че липсва доклад по делото и по този начин жалбоподателят не могъл да изчерпи доказателствените си искания. Съдът не се произнесъл по възраженията на жалбоподателя, а разгледал само тези на ответника, но въпреки това „уцелил диспозитива “, но не и в частта за разноските.

1

Според жалбоподателя , тъй като задължението на ответника е срочно, той е могъл да изпълни преди срока. Срокът в случая не бил в полза на длъжника, тъй като страните са уговорили друго.

Развити са подробни съображения и се отправя искане към съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно, включително и в частта за разноските.

В законоустановения срок отговор на въззивната жалба не е постъпил.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността :

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Възраженията на жалбоподателя за неразбираемост на изразената от съда воля са голословни. Жалбоподателят счита, че волята на съда не е ясна, защото съдът не е приложил правилно материалния закон, поради това, че не го познава. Това възражение се отнася към правилността на решението , а не към неговата валидност и затова ще бъде разгледано по- долу.

Относно допустимостта:

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.

Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба Д. Х. Г. твърди ,че с ответника е сключила д оговор за наем на земеделски земи на 16.07.2021г., по силата на който е отдала под наем на ответника - ЗП Р. К. Д. земеделски земи с обща площ 27,447 дка при наемна цена 15,00 лева на декар. Задължението за заплащане на наемна цена за стопанската 2021/2022г./ времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година съгласно § 2 т. 3 от ДР на ЗАЗ/ не било изпълнено, поради което се снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №240/5.08.2022г. по 2 ч.гр.д. 475/2022г. на СвРС з а сумата 411,70 лева (четиристотин и единадесет лева и седемдесет стотинки) главница – наемна цена по договор за наем на недвижими имоти от 16.07.2021г. за стопанската 2021г. – 2022г. , законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 14.07.2022 г. до изплащане на вземането. Предвид подадено от длъжника по заповедта възражение ищцата предявява иска си и моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът й дължи сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение, като се присъдят направените в заповедното и исково производство разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор ответникът заявява, че след дата 10.10.2022г. не оспорва задължението по договора за плащане на наемната цена. Не оспорва наличието на договор за наем от 16.07.2021г. с Д.

Х. Г. за земеделски земи с обща площ 27,447 дка при наемна цена 15,00лева на декар. Посочва, че задължението за заплащане на наемна цена за стопанската 2021/2022г. става изискуемо на 10.10.2022г. Твърди, че не е получавал и изрична покана за плащане на наемната цена преди тази дата, а в забава би изпаднал след 10.10.2022г. съгласно договора.

Заявлението по чл.410 от ГПК , въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение №240/5.08.2022г. по ч.гр.д. 475/2022г. на СвРС е подадено преждевременно-на 14.07.2022г. в РС Елена, както и заповедта е издадена преждевременно, преди да е ликвидно и изискуемо задължението и по тази причина е подал възражение. С отговора на исковата молба ответникът признава иска, тъй като към момента на подаването му вече е настъпил падежът на задължението и прилага разписка от 2.11.2022г. за заплащане на ищцата Д. Х. Г. наемната цена за стопанската 2021/2022г.

От фактическа страна не е спорно между страните наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен помежду им договор за наем на земеделска земя. Не е спорно, че ответникът е следвало да заплати посочената в договора цена, като в същия е определен срок за заплащането й до 10.10.2022г.

Установено е от доказателствата по делото, че наемната цена по договора е платена на 02.11.2022г.

С оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът е задължен да съобрази фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, поради което и предвид представеното от ответника платежно нареждане, съдът приема, че задължението на последния за заплащане на наемната цена е погасено.

Предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на погасеното в хода на производството вземане на ищцата е неоснователен и правилно първоинстанционният съд го е отхвърлил като такъв.

Изложените до тук фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извод за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Правилно е решението на първата инстанция и досежно разноските, 3 като настоящия състав изцяло споделя подробните и съобразени изцяло със закона мотиви на първоинстанционния съд в тази насока. Ищецът е предявил претенцията си преди настъпване на падежа на задължението на ответника за изплащане на цената по процесния договор за наем. Липсва уговорка в договора между страните, която да дерогира приложението на чл. 70, ал. 1 от ЗЗД . Естеството на задължението е такова, че също не изключва приложението на посочения законов текст, а напротив – не позволява длъжникът да изпълни преди срока. Доколкото задължението за заплащане на наемната цена е за срок от една стопанска година, то преди изтичането й – момент, който е законово установен ( § 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ ), наемателят не дължи цената, уговорена като наем за земеделска земя .

Предвид това съдът приема, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и не дължи разноски на ищеца.

Що се касае до останалите оплаквания в жалбата съдът намира същите за неотносими към предмета на въззивното обжалване.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1/03.01.2023г. , постановено по гр. Д. № 615/2022г. по описа на РС- Свищов.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4