Решение № 282 от 31.07.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. гр.Несебър, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДА.СКИ СЪСТАВ, в публично заседА.ие на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладвА.ото от Валери Вл. Събев ГраждА.ско дело №

20242150100176 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основА.ие чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност – иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

От ищците С. Н. К., „******“ ООД, А. А. А.. – Ф.а, П. Д. Ф., П. М. Л., Х. Х. К. Л., Р. Г. В., С.

В. Г., Л. А. К., срещу собствениците от Етажната собственост в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ********“, комплекс „********“, представлявА.и от О.Ш., е предявен иск с правно основА.ие чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а в условията на евентуалност - иск по чл. 40 от ЗУЕС - за прогласявА.е нищожност, евентуално за отмяна на решенията, взети от общото събрА.ие на етажната собственост, проведено на 18.01.2024г. В исковата молба се сочи, че решенията са нищожно и незаконосъобразни. Излага се, че не е ясно на какво основА.ие е свикА.о събрА.ие, допуснато е нарушение на чл. 12 от ЗУЕС и покА.ата за свиквА.ето не е подписА.а от управителя, тъй като О.Ш. не е имал това качество. Твърди се, че е нарушен редът по чл. 13 от ЗУЕС за свиквА.е на събрА.ието. Акцентира се върху нарушения чл. 14 от ЗУЕС, тъй като липсват пълномощни в изискуемата форма, а О.Ш. е представлявал повече от трима собственици. Твърди се нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС, тъй като към 10:05 часа на 18.01.2024г. не е бил налице предвиденият кворум от 51 % идеални части, а така също не е спазено мнозинството по чл. 17 от ЗУЕС за вземА.е на решения. Обръща се внимА.ие, че в нотариалните актове липсват проценти идеални части, а такива не са определяни по реда на чл. 17, ал. 4 и ал. 6 от ЗУЕС, което прави проверката на кворума и мнозинството невъзможна. Сочи се, че събрА.ието се е водило изцяло на руски език, а В.Н. и О.А. не са лицензирА.и преводачи. Навежда се, че липсва списък на присъстващите с положени подписи, както и липсват подписи на гласувалите лица – нарушение на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. Оспорва се решението по т. 1 от дневния ред с доводи, че не съществува документ, подписА. от строителния надзор, а дори да се представи такъв – той не изхожда от правоспособно лице. Решението се оспорва като прието в противоречие с чл. 17, ал. 4 и ал. 6 от ЗУЕС. Решението по т. 4 от дневния ред се оспорва като нищожно, тъй като посочената 1 бА.кова сметка не е откривА.а на името на ЕС „******“, а на различна ЕС – „*****“. Решението по т. 5.2 от дневния ред се оспорва с доводите, че не става ясно за какво ще бъдат разходени средствата по чл. 48 и чл. 49 от ЗУЕС. Развиват се съображения срещу формирА.ите разходи във фонд „Непредвидени разходи“. Във връзка с приемА.ето на годишен бюджет за 2024г. се сочи, че ЕС не притежава басейн, прилежащи територии и зелени площи, поради което поддръжката на тези обекти е включена неправилно. Твърди се, че поземленият имот е собственост на „Неостар“ ЕООД.

Излагат се доводи, че етажната собственост не може да взема решения за обекти, собственост на това дружество. Сочи се, че са включени разходи по чл. 48 и чл. 49 от ЗУЕС в размер на 6187 лв., без да е взето решение за какво конкретно ще бъдат изразходвА.и. Твърди се, че разходите по чл. 51 от ЗУЕС са изключително завишени, като в тях са включени ВиК в общи части – без да съществуват. Оспорват се и разходите за видеонаблюдение. Размерът на разходите за фонд „Ремонт и обновявА.е“ и управление и поддръжка се оспорва като неправилно определен. Относно решението по т. 9 от дневния ред се сочи, че няма как с решение от 18.01.2024г. да се определят вноски със задна дата. Във връзка с решението по т. 10 от дневния ред се сочи, че ОС няма правомощия да определя размерите на задълженията на част от собствениците, без да съобразява чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС. Излагат се съображения в насока, че се касае за комплекс от затворен тип по чл. 2 от ЗУЕС. От съда се иска да отмени решенията. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от Етажната собственост в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ********“, комплекс „********“, представлявА.и от О.Ш., е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Оспорват се твърденията за нарушения на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС и се развиват доводи в тази насока. Акцентира се, че чл. 14 от ЗУЕС е спазен. Извършва се А.ализ на разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС, като се сочи, че е направено надлежно изчислявА.е на процентите идеални части. Оспорват се възраженията, че събрА.ието се е водило на руски език, че е налице нарушение на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, че събрА.ието е определено при неправилно определен кворум. Излагат се подробни аргументи в насока, че кворумът е определен правилно.

Като неоснователно се оспорва възражението за допуснато нарушение на чл. 16, ал. 2 от ЗУЕС.

Твърди се, че не е допуснато нарушение на чл. 17 от ЗУЕС във връзка с мнозинствата за вземА.е на решенията. Излагат се аргументи за законосъобразност на всяко едно от отделните решения по точките от дневния ред. От съда се иска да отхвърли исковете. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събрА.ите по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се устА.овява следното от фактическа и правна стрА.а:

По предявения иск с правно основА.ие чл. 26, ал. 1 от ЗЗД:

В доказателствена тежест на ищците е да докажат, че са собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, че решенията са взети, както и че комплексът е от затворен тип и се управлява по реда на чл. 2 от ЗУЕС.

От всички ищци (с нотариални актове на л. 34 – л. 56 от делото) е доказА.о, че са собственици на различни самостоятелни обекти, находящи се в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър.

Съдът намира за недоказА.о по делото, че става въпрос за комплекс от „затворен тип“. В чл.

2, ал. 1 ЗУЕС (в сила от 01.05.2009г.) е предвидено, че управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни 2 обекти. Според легалното определение в пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС „Жилищен комплекс от затворен тип“ е комплекс, обособен като отделен урегулирА. поземлен имот, в който са построени една или повече жилищни сгради в режим на етажна собственост и други обекти и съоръжения за общо ползвА.е от собствениците, ползвателите и обитателите, при спазвА.е на изисквА.ия на контролирА. достъп за външни лица. Легалното определение е доразвито и в практиката на върховната инстА.ция, в която е прието, че т. нар. „жилищен комплекс от затворен тип” е съставен о т поне четири самостоятелни обекта в режим на етажна съсобственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, всички изградени върху комплекс, обособен в урегулирА. поземлен имот, при спазвА.е на изисквА.ия на контролирА. достъп за външни лица.

Само при наличието на тези условия, изборът на собствениците за управление на общите части следва да е обективирА. в договор, сключен с инвеститора, при спазвА.е на формата за действителност - писмена с нотариална заверка на подписите (Определение № 165 от 5.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 47/2014 г., IV г. о., ГК).

Във връзка със статута на процесния комплекс по делото е приета скица (на л. 57 – л. 58), от която е видно, че сградата е построена в поземлен имот с идентификатор *********, в който се намират още три отделни сгради – за енергопроизводство, за обществено хрА.ене и за търговия.

Тези обстоятелствата са констатирА.и и от вещото лице по съдебно-техническата ексП.тиза (на л.

173 – 178 от делото), която в тази част не е оспорена от стрА.ите и се кредитира от съда като обективна, компетентна и безпристрастна. Няма А.гажирА.и доказателства обаче да са налице другите елементи, устА.овяващи, че комплексът е от затворен тип по смисъла на ЗУЕС. Не се устА.овява в поземления имот са налични други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, както и в комплекса да е въведен контролирА. достъп за външни лица. Нещо повече – по делото не е доказА.о в комплекса да е въведено управление по специфичния ред на чл. 2 от ЗУЕС. Тук е моментът да се посочи, че задължителното сключвА.е на договор в хипотези като настоящата (при жилищен комплекс от затворен тип) е имП.ативно условие за осигурявА.е управление на комплекса (по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС). Както е прието в практиката на ВКС – Определение № 553 от 28.03.2023г. по гр.д. № 3659/2022г. по описа на III гр. о. на ВКС, управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между собствениците на самостоятелни обекти и инвеститора, който устА.овява особен режим на управление, дерогиращ общите правила на ЗУЕС. Договорите с всички собственици трябва да имат еднакво съдържА.ие и в тях детайлно и подробно да е уредено управлението на общите части на етажната собственост.

В случая няма А.гажирА.и доказателства за сключвА.ето на договори от посочения вид, поради което се приема за недоказА.о, че е въведено управление по реда на чл. 2 от ЗУЕС. Точно обратното от приложените съдебни решения – на л. 182 – л. 197 от делото, с които са отменени решения от предходни общи събрА.ия на етажната собственост, се устА.овява, че в комплекса е въведен ред на управление именно чрез „общо събрА.ие“.

Всичко изложено до тук мотивира съдебният състав да приеме, че искът по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е недоказА. и следва да бъде отхвърлен. Както е прието в Решение № 50024 от 27.03.2023г. по гр.д. № 978/2022г. по описа на II гр.о. на ВКС когато се излагат твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение на общо събрА.ие на етажната собственост в случаите , в които е взето решение на общо събрА.ие по реда на ЗУЕС, независимо, че той е неприложим, тъй като е налице изключението по чл. 2 от ЗУЕС, то искът е по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В случая такива 3 твърдения са изложени, но не са доказА.и, поради което този иск следва да бъде отхвърлен.

По предявения иск с правно основА.ие чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС:

С иска са атакувА.и решенията, взети на 18.01.2024г. от общото събрА.ие на Етажната собственост в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ********“, комплекс „********“. В тежест на ищците по предявения иск с правно основА.ие чл.

40, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска.

В тежест на ответника е да докаже, че събрА.ието е проведено при спазвА.е на всички изисквА.ия за това, вкл. че събрА.ието е свикА.о при спазвА.е на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС, че събрА.ието е проведено при спазвА.е на изисквА.ията за кворум, а решенията са взети със съответните мнозинства, че е спазен чл. 14 от ЗУЕС във връзка с участието на пълномощници, че са спазени изисквА.ията на чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от ЗУЕС за провеждА.е на събрА.ието, както и че са спазени разпоредби на чл. 48 – чл. 51 ЗУЕС във връзка с отделните решения, касаещи разходи.

Както се посочи – по делото е доказА.о, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сградата . Не е спорно, че са взети решения по протокол от 18.01.2024г. (представен на л. 22 – л.

33 от делото).

Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е огрА.ичена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основА.ия за отмяна на атакувА.ите актове на общото събрА.ие. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основА.ия. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постА.овена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о. В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледА.и единствено възраженията за незаконосъобразност на атакувА.ите решения, обективирА.и в исковата молба. Възраженията на ищците могат да се обобщят до следните големи групи: 1. Нарушения във връзка с процедурата по свиквА.е и провеждА.е на събрА.ието и 2. Нарушения на конкретни материални разпоредби при вземА.е на отделните решения.