Решение № 928 от 16.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. София, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.Б.А. при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110140938 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от Н.

Е. П., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК и иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу /фирма/, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление:

/адрес/.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № 40008315617 от 04.03.2022 г., за сумата от 2000,00 лв., като в същия било договорено ползването на допълнителни услуги на стойност 1 900,00 лева. Ищецът твърди, че е заплатил изцяло стойността на кредита. Навежда твърдения за нищожност на клаузите от договора, отнасящи се до закупените допълнителни услуги “Фаст” и “Флекси”, като противоречащи на добрите нрави и неравноправни. С оглед изложеното моли съда да прогласи нищожността на посочените клаузи за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и връщане на сумата от 361,13 лв. (съобразно допуснато с протоколно определение от 15.11.2023 г. изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), платени без основание, от които 341,68 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги и 19,45 лв. – такса за предсрочно погасяване на кредита.

В срока по 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта на предявения иск, както и неговата основателност. Оспорва наличието на основания за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № 40008315617 от 04.03.2022 г. Твърди, че задълженията по договора са платени предсрочно по молба на ищеца на 26.04.2022 г. и са били в размер на 2 465,49 лв., от които 2 000,00 лв. главница, 103,77 лв. възнаградителна лихва, 341,68 лв. възнаграждение за допълнителни услуги, лихва за просрочие - 0,59 лв. и такса за предсрочно погасяване в размер на 19,45 лв.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите от договор за потребителски кредит № 40008315617 от 04.03.2022 г., отнасящи се до закупените допълнителни услуги “Фаст” и “Флекси”, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 361,13 лв. (съобразно допуснато с протоколно определение от 15.11.2023 г. изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер) , част от вземане в общ размер от 1900,00 лева.

С оглед становището на ответника с отговора на исковата молба, на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по силата на процесния договор за паричен заем № 40008315617 от 04.03.2022 г. между страните е възникнало облигационно правоотношение.

Видно от представения договор за потребителски кредит *************** "Стандарт" № 40008315617/04.03.2022 г. и погасителен план към него, се установява, че между *************, в качеството му на кредитор, и Н. Е. П., в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит със следните параметри: сума на кредита: 2 000,00 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 123,46 лв. /с изключение на последната вноска, която е в размер на 123,37 лв./; ГПР – 48,58 %; ГЛП – 41,00 %; лихвен процент на ден: 0,11 %; дължима сума по кредита: 2 962,95 лв. Договорени са и пакет допълнителни услуги: възнаграждение за закупена услуга "Фаст" в размер на 700,00 лв. и възнаграждение за закупена услуга "Флекси" в размер на 1 200,00 лв., с посочен размер на вноската по закупените допълнителни услуги - 79,17 лв. Страните са уговорили, че възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна услуга става изискуемо с подписването на договора за потребителски кредит, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита, като по този начин общото задължение по кредита с включените възнаграждения за допълнителни услуги възлиза в размер на 4 862,95 лв., при общ размер на вноската –202,63 лв. /с изключение на последната вноска, която е в размер на 202,46 лв./, с дата на погасяване - 10ти ден от месеца. Уговорено е също, че ако кредитополучателят поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Фаст“ се дължи в пълен размер.

По делото са приложени също искане за отпускане на потребителски кредит ***************№ 40008315617 от 04.03.2022 г., общи условия към договора, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Според последната, допълнителната услуга „Фаст“ гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час, считано от постъпване на искането в системата на *******************или в срок до два часа от началото на първия следващ работен ден, в случай, че искането постъпи в системата извън работното време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, като е посочено, че кредитоискателите, които не са избрали и закупили допълнителната услуга „Фаст“, получават разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит в срок от пет работни дни, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на *****************. В т. 15 от приложимите ОУ е посочено, че разписаните правила, касаещи допълнителните услуги, се прилагат само в случаите, в които клиентът е избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, като за фактическото ползване на услугите следва да са налице предвидените в ОУ специфични условия за всяка една от тях.

От съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал и с оглед становището на ответника с отговора на исковата молба, се установява, че ищецът е заплатил на ответното дружество сума в общ размер на 2 465,49 лева, от които: 2 000,00 лв.

– главница; 103,77 лв. – възнаградителна лихва, дължима до 26.04.2022 г. ; 341,68 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги; 0,59 лв. – лихва за просрочие и 19,45 лв. – такса за предсрочно погасяване на кредита.

По отношение на процесния договор за кредит приложение намират разпоредбите на ЗПК, доколкото по своята същност облигационното правоотношение между страните 2 представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя цели, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по процесния договор са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б от Закон за защита на потребителите, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. За да е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е същият да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от тях, съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, води до недействителност на договора за потребителски кредит. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 , 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК и чл. 11, ал. 2 ЗПК. Договорът е сключен при Общи условия, които са неразделна част от него и са подписани на всяка страница от страните, като е спазена и писмената форма за действителност, съгласно разпоредбата на чл.

10, ал. 1 ЗПК, с шрифт на текста не по – малък от 12. Посочен е общият размер на задължението по кредита /4 862,95 лв./ и условията за усвояването му /чрез банков превод по посочената в самия договор за кредит банкова сметка/. Посочен е лихвеният процент по кредита – 41,00 % и условията за прилагането му – т. 4 от ОУ. Тъй като лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, съгласно чл. 33а ЗПК. Отделно от това нито се твърди, нито се установява, че е уговорено прилагането на различни лихвени проценти.

Изготвен е и погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, разпределение на вноските между различните неизплатени суми, както и за размера, броя и датите на плащане на вноските за допълнителните услуги „Фаст“ и “Флекси”, като е посочена и общата стойност на плащанията, с което съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, при съобразяване и на разясненията, дадени в решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр. д. № 3253/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., според което в договора за кредит трябва да се посочат само размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница.

Договорът съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания – т. 7.3.1. от ОУ, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, като е уредено и правото на отказ на потребителя от договора и условията за неговото упражняване – т. 7 от ОУ - срока, в който това право може да бъде упражнено, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата. Ето защо разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 , т. 12 и т. 20 ЗПК не са нарушени и процесният договор за кредит не е недействителен на това основание.

Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния 3 процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.