Решение № 944 от 05.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 944 гр. Пловдив, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330116614 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 12, ал. 1 и сл. от НСОРЗ, вр. с чл.

245 от КТ и 128 КТ, и чл. 86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. Д. И., ЕГН **********, с адрес: ***, против Община Пловдив, ЕИК 000471504, представлявана от Костадин Димитров – Кмет, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 12, ал. 1 и сл. от НСОРЗ, вр. с чл. 245 от КТ и 128 КТ, и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14,71 лв. /четиринадесет лева и седемдесет и една стотинки/, съставляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и проф. опит - неначислен своевременно клас прослужено време за м.07.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 27.09.2024г., до окончателното й изплащане. Претендират се разноски за адв. възнаграждение в р-р на 500 лева.

В исковата молба се твърди, че през периода 01.09.2021 г. - 30.08.2022 г. ищецът работел като *** при ответника по трудов договор. Със заповед № 617/01.09.2022 г. трудовото правоотношение било прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ. С Решение № 5077/15.12.2023 г. на Районен съд - Пловдив по гр.д. № 15592/2022 г. уволнението било признато за незаконно, ведно с всички правни последици от това. Това съдебно решение било предмет на въззивно обжалване от страна на Община Пловдив, като с Решение № 667/23.05.2024 г. по в.гр.д. № 885/2024 г. Окръжен съд - Пловдив го потвърдил изцяло. Последното не било предмет на касационно обжалване и влязло в законна сила, считано от 01.07.2024 г., видно от отбелязването върху същото. Междувременно, на 01.04.2024 г. реализирал ново трудово правоотношение, също с ответника.

1

Заявява, че периодът на незаконосъобразното му уволнение, е признато за трудов стаж, като на 01.04.2024 г. реализирал новото ТПО. Видно било и от двата трудови договора - в т. 6 от тях било упоменато, че за т.нар. „клас прослужено време“ се полагат 0,6% за всяка година трудов стаж.

След получаване на фишове по новото ТПО от м. април до м.юли 2024 г. му се начислявал по 6,6% клас, видно от ФРЗ за м.юли 2024 г. Повдигнал въпроса пред г-жа Н. защо не се увеличава същия с периода на незаконното уволнение, и на 05.09.2024 г. му била връчена заповедта, предмет на настоящия съдебен спор, от която било видно, че му се увеличава клас прослужено време от 6,6% на 7,8%, но от 01.08.2024 г. Въпросното увеличение било факт, което удостоверява с ФРЗ за м. август 2024 г. Счита обаче, че същото би следвало да е от 01.07.2024 г., тъй като това е датата на влизане в законна сила на решенията на ПРС и ПОС, и именно от датата на влизане в законна сила съдебните решения пораждат правните си последици.

Сочи, че с ФРЗ за м.07.2024 г. на ищеца са начислени 80,93 лв., съставляващи 6,6% клас прослужено време. С ФРЗ за м.08.2024 г., са начислени 95,64 лв., съставляващи 7,8% клас прослужено време. Разликата е била 14,71 лв., като и двата месеца са били напълно отработени от Н. И. (без болнични и т.н.).

С оглед изложеното в исковата молба счита, че точно с тази сума е ощетен ищеца, която не му е начислена за м.07.2024 г. Решението № 5077/ 15.12.2023 г. по гр.д. № 15592/2022г. на PC Пловдив пораждало правни последици от датата на влизането на решението в законна сила, която в случая се твърди да е 01.07.2024 г.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 14,71 лв. /четиринадесет лева и седемдесет и една стотинки/, съставляваща неначислен своевременно клас прослужено време за м.07.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който счита предявеният иск за неоснователен.

Счита, че напълно правилно и в съответствие с приложимите нормативни разпоредби трудовото възнаграждение на ищеца е актуализирано с допълнителен процент за придобит трудов стаж и опит, считано от месец август 2024 г., респ. не е било налице основание такова да бъде начислявано за месец юли 2024 г.

Следвало да се държи сметка, че ищецът бил представил съдебното решение за признаване уволнението за незаконно и за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението, и волеизявил пред работодателя желание да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност със Заявление, получено в Община Пловдив с вх. № 24П-6714 от 23.07.2024 г. Заявлението било депозирано в срока, съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда.

Тоест на 23.07.2024 г. ищецът е представил в доказателство съдебното решение, с което предходно прекратеното трудово правоотношение е признато за незаконно и от страна на ищеца било направено изявление да бъде възстановен на длъжността по трудов договор № 612/30.06.2022 г., по който е бил нает да изпълнява функциите на *** на дъщеря си - В.Н.А... А с настоящата искова молба се претендира неполучена сума по допълнително трудово възнаграждение за месец юли и то от първи юли 2024 г. по действащия договор, с който е нает да изпълнява дейността *** на своята майка - в. И.. Следвало да се държи сметка, че в случая до 23.07.2024 г. работодателят на ищеца не е имал знанието, нито е бил наясно с волята на ищеца по отношение на това по кой трудов договор ще изпълнява функциите на ***. Предвид, че съгласно разпоредбите на Кодекса на труда е 2 недопустимо да съществуват и двата паралелно и съответно по кой трудов договор ще настъпи основание да му бъде начислено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и опит и доколкото правото на избор изцяло е принадлежало на ищеца в този случай, включително пред него е съществувало правото на избор да поиска прекратяване на действащия трудов договор, за да може реално да изпълнява функции по възстановеното трудово правоотношение. Счита за неоснователно за един и същи времеви период - месец юли 2024 г. ищецът едновременно да е заявил желание да продължи да изпълнява функциите си по трудовото правоотношение, по което с влязло в сила решение на съда уволнението му е признато за незаконно и за същия период да претендира, че е възникнало правото му на увеличение на допълнително трудово възнаграждение по действащия трудов договор, по който изпълнява дейността „***“ на своята майка в. И..

Ищецът продължавал да е в трудови правоотношения с Община Пловдив като работодател и по отношение на така връчената му заповед за актуализиране на допълнителното възнаграждение и не е изразил несъгласие, нито е заявил претенцията си пред работодателя, която претендира в настоящото производство, а съгласно чл. 8 от Кодекса на труда както работодателят така и работникът следвало да изпълняват добросъвестно трудовите права и задължения.

След полученото в Община Пловдив Заявление с вх. № 24П-6714 от 23.07.2024 г. на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, и след като вече официално Кметът на Община Пловдив, в качеството му на работодател е получил решението, с което уволнението по предходното трудово правоотношение с ищеца било отменено като незаконосъобразно, са били предприети последващи действия за уреждане на правоотношенията му с ищеца. Доколкото е било недопустимо да продължи действието на трудовия договор, по който ищецът е бил възстановен - като *** на своята дъщеря - в. И., то на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ същият със Заповед № 107 от 24.07.2024 г. бил прекратен /поради наличие на обективна невъзможност -наличието на действащия трудов договор, по който изпълнява функциите на *** на своята майка на 8 часов работен ден/, на основание на това работодателят е изплатил и полагащите му се обезщетения във връзка с прекратения трудов договор, включително за неизползван годишен отпуск в размер на 41 дни. Съответно по действащия трудов договор, по който ищецът е продължил да изпълнява функциите на *** на своята майка, с последваща заповед било начислено и започнало да му се изплаща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и опит, считано от месец август, съобразявайки представеното на 23.07.2024 г. от ищеца Решение на Окръжен съд гр. Пловдив, въз основа на което прекратеното му трудовото му правоотношение било отменено като незаконосъобразно. Доколкото нито законът, нито съдебната практика давали отговор на въпроса от кога възниква задължението на работодателя да признае последиците от решението, с което уволнението на ищеца е признато за незаконно - от деня на влизане в сила или от момента на уведомяване му, че служителят желае да заеме длъжността, на която е възстановен по силата на съдебното решение, то счита, че правилно работодателят е актуализирал размерът на трудовото възнаграждение по отношение на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и опит, считано от месец август 2024 г., съобразявайки развилите се до този момент фактически обстоятелства, а именно депозираното заявление на ищеца, издадените заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение, поради обективна невъзможност да се изпълняват трудови функции по този договор, съответно с нарочна заповед работодателят на ищеца определил допълнителен процент към размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и опит по действащия трудов договор. Счита, че за месец юли основание за начисляването на това възнаграждение не е било възникнало, съответно неоснователна и недоказана е така заявената от 3 ищеца претенция.

С оглед гореизложеното, моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, дължимо се на ищеца.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си поддържа иска. Представя писмена защита. Ответникът от своя страна представя писмено становище и също претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

За да се уважи предявеният иск следва да се установи, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че е полагал труд за периода, за който претендира да му се заплати допълнително трудово възнаграждение, че същото му се дължи, както и размера на дължимото допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по чл. 12, ал. 1 и сл. от НСОРЗ, дължимо за м. 07.2024г., както и падежа на задължението.

В случая между страните не се спори и са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства:

Обстоятелството, че между страните съществувало трудово правоотношение по Трудов договор № 612/30.06.2022, по силата на който ищецът заемал длъжността „***“, прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т.4 КТ със Заповед № 617/01.09.2022 г.; че с Решение № 5077/15.12.2023 г., постановено по гр. д. № 15592/2022 г. по описа на РС – Пловдив, уволнението е признато за незаконно, потвърдено изцяло с Решение № 667/23.05.2024 г. по в. гр. д. № 885/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, влязло в законна сила на 01.07.2024 г., че между страните и към момента съществува трудово правоотношение по Трудов договор № 406/29.03.2024г., по силата на който ищецът заема длъжността „***“ на своята майка В.ка И., както и че със заповед от 03.09.24г., считано от 01.08.24г. на ищеца се заплаща ДТВ за ТСПО в р-р на 7,8 %. за същите са представени и писмени доказателства – трудовите договори, съдебните решения, заповедта за прекратяване на първия трудов договор.

От събраните по делото други доказателства – представените от ищеца фиш за заплата за м. юли 2024г., заповед № 106/03.09.2024г., и фиш за заплата за м. август 2024г. на ищеца е видно, че за м. юли 2024г. ОМВ на ищеца е било 116, 17 лева за 23 отработени дни, ДТВ за ТСПО – клас прослужено време – 6, 60 % или 80, 93 лева, като това са брутни суми за получаване. Съгласно заповедта № 106, се приема, че ищецът има 13г., 7 месеца и 6 дни прослужени и към 01.08.24г. следва да му се заплаща 7,8 % ДЪВ за ТСПО, считано от 01.08.24г. Според фиша за м. август 24г. са му начислени 1126, 17 лева БТВ за 22 отработени дни и клас прослужено време – ДТВ за ТСПО – 7,8 % или 95, 64 лева. Разликата в брутния размер на получената сума за ДТВ за ТСПО за двата месеца е в размер на 14, 71 лева. Според фиша за м. юли, ищецът има тр. стаж 11г. 11м и 6 дни, според този за август – 13г., 7 месеца и 6 дни.