Определение № 2016 от 24.08.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2190/2023
- Вид
- Определение № 2016
- Подписан
- 24.08.2023
- В сила
- 24.08.2023
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Елена Захариева Калпачка, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 108, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2016 гр. Пловдив, 24.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Радослав П. Радев
Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно гражданско дело № 20235300502190 по описа за 2023 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Дженерали застраховане” АД, чрез юрисконсулт Г., против определение № 205 от 22.06.2023 г., постановено по гр.д. № 6186/2023 г. по описа на РС Пловдив, с което е оставено без уважение възражението за неподсъдност на делото.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановеният от първоинстанционният съд акт, с който е прието, че е приложима нормата на чл. 115, ал. 2 ГПК, поради което възражението на ответника, на осн. чл. 119, ал. 3 от ГПК, че в конкретната хипотеза следва да намери приложение общата разпоредба, указваща подсъдността при заведен иск срещу юридическо лице по чл. 108, ал. 1 от ГПК е оставено без уважение. Излагат се съображения, че нормата на чл. 115, ал. 2 от ГПК урежда специална подсъдност, която се отнася само за искове по КЗ, предявени от пострадали лица от деликт, а не от застраховани по имуществена застраховка, каквато е процесната застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“, както и подробни съображения за липса на качеството на потребител на ищеца, по смисъла на закона, поради което и неотносимост на чл. 113 от ГПК.
Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено ново, с което да бъде уважено направеното възражение за подсъдност, делото да бъде прекратено пред РС Бургас, явно се касае до фактическа грешка, като се визира РС Пловдив, и изпратено за образуване пред надлежния Софийски съд. Претендират се разноски.
Частната жалба е била изпратена за отговор на насрещната страна, като от СД „ИЛИЕВИ-ТД-ИЛИЕВ С-ИЕ“, ЕИК 115103562 е постъпил писмен отговор в законоустановения едноседмичен срок, в който изразява становище за неоснователност на 1 жалбата и приложимост на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК и поради настъпване на застрахователното събитие в гр. С.. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение.
Счита, че разноски в производството не се дължат, доколкото с постановяване на акта в настоящото производство не се решава делото по същество.
Окръжен съд Пловдив, след като разгледа доказателствата по делото и прецени направените доводи от страните, намира частната жалба за процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок и при наличие на правен интерес, а разгледана по същество за основателна.
Районен съд Пловдив е сезиран с искова молба, с която се предявява иск с правно основание чл. 405 от КЗ, подадена от СД „ИЛИЕВИ-ТД-ИЛИЕВ С-ИЕ“, ЕИК 115103562, срещу „Дженерали застраховане” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, за заплащане на застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“ и възникнало застрахователно събитие.
С писмения отговор на ответника „Дженерали застраховане” АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е направено възражение за местна неподсъдност на делото на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК с искане за приложение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК, тъй като седалището на ответника е в гр. София.
С обжалваното определение районният съд е приел, че възражението е неоснователно, тъй като в конкретния случай намира приложение разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че в конкретния случай не намира приложение специалната подсъдност при искове за непозволено увреждане по чл. 115, ал. 2 от ГПК, с оглед систематичното място и съдържанието на тази разпоредба, която се явява приложима единствено при позоваване на фактическия състав на непозволеното увреждане, с оглед на който е уредена възможността на увреденото лице да предяви иск срещу застрахователя на деликвента за обезщетяване на вредите при преференциално определена местна подсъдност. Когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него, във връзка с осъществено застрахователно събитие, то не е налице иск за непозволено увреждане. При имуществена застраховка е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения по застрахователния договор и тяхното изпълнение, в какъвто смисъл е цитираното и в частната жалба Определение №87/21.02.2020г. постановено по т.д.
№2870/2019г. та ВКС, ТК, първо т.о.
Изложеното обосновава извода, че по отношение на предявения от СД „ИЛИЕВИ-ТДИЛИЕВ С-ИЕ“, ЕИК 115103562, срещу „Дженерали застраховане” АД, иск за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователен договор „Имущество за малък и среден бизнес“ никоя от хипотезите на разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК, не намира приложение.
В конкретният случай ищецът е юридическо лице – търговец и същият няма качеството на потребител по силата на разпоредбата на парг. 13 , т.1 ДР на ЗЗП, предвид на 2 това че процесният застрахователен договор ползва пряко професионалната дейност на ищцовото дружество, поради което е неприложима и разпоредбата на чл. 113 от ГПК.
С оглед данните по делото за седалището и адреса на управление на ответника, своевременно направения отвод за местна неподсъдност на делото на Пловдивският районен съд, се явява основателен.
Предвид изложеното обжалваното определение е неправилно като краен резултат, поради което следва да бъде отменено, а делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд – Софийски районен съд, след като се прекрати производството пред Пловдивския районен съд.
По направените разноски съдът следва да се произнесе с акта по същество, съгласно правилата за разпределянето им с оглед изхода на спора, поради което разноски в настоящото производство не се присъждат.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 205 от 22.06.2023 г., постановено по гр.д. № 6186/2023 г. по описа на РС Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 6186 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, поради местна неподсъдност на спора и ИЗПРАЩА гр. д. № 6186 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив за разглеждане по подсъдност на Районен съд - София.
Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Районен съдПловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3